Решение № 14668 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14668 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110107953 по описа за 2026 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от А. Й. А. срещу „С. Г. ” ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи: сумата от 1264,24 евро главница, заедно със законовата лихва върху тази сума от 01.07.2010 г. до плащането; сумата от 422,05 евро договорна лихва за периода 18.07.2008 г. - 20.11.2009 г.; сумата от 319,00 евро законна лихва върху непогасената част от главницата за периода 20.08.2008 г. – 21.06.2010 г.; сумата от 40,10 евро държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по ч. гр. дело № 31979/2010 г. по описа на СРС, 37 с-в.

Твърди се в исковата молба, че изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателката на ищцата М. П.а К.а, ЕГН ********** и в полза на кредитора „Б..., като вземането било прехвърлено с договор за цесия на „Ф.“ ЕАД, ... С молба от м.

02.2015 г. „Ф.“ ЕАД е поискал от ЧСИ М. Б., , район на действия - СГС образуването на изпълнително производство срещу длъжника М.П. К. за принудително събиране на горните суми, като било образувано изпълнително дело № .../2015 г. по описа на ЧСИ.

В хода на изпълнителното производство задълженията били прехвърлени с договор за цесия на ответника „С.Г." ЕАД. Длъжникът М. П.а К. починала на 22.02.2024 г., като оставила за единствен законен наследник ищцата А. Й. А., която била конституирана на мястото на починалата длъжница по изпълнително дело № 521/2015 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Твърди се, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело. Сочи, че с молба от 29.09.2017 г. взискателят по делото е поискал от ЧСИ да извърши по делото справки за налични трудови договори на името на длъжника, опис на вещи, собственост на длъжника и запор на банкови сметки. Въпреки така депозираната молба действия от ЧСИ не били извършени.

1

Твърди, че считано от 29.09.2017 г. по изпълнителното дело взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия по делото, нито такива са извършвани от съдебния изпълнител, поради което намира, че е изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност по отношение на процесните вземания. Счита, че в случая е налице и хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и делото следва да се счита за прекратено по силата на закона поради непоискани изпълнителни действия в продължение на две години. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Признава факта, че се легитимира като кредитор на вземането, както и на образувано изпълнително дело № 521/2015 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Оспорва твърдението на ищцата, че спрямо имуществото й не са предприемани изпълнителни действия. Сочи, че давност в случая е започнала да тече след постановяването на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, тоест след 26.06.2015 г. Излага освен това, че дори да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то погасителната давност се прекъсва и при предприето изпълнително действие, по което е настъпила перемпция.

Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че поради извършена цесия ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. въз основа на влязло в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ../2010 г. по описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело № .../2015 г. по описа на ЧСИ М.Б., по което ищцата и ответникът са страни. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищцата е наследник на длъжника по изпълнителния лист М. П. К.а.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието й се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от страна на кредитора.

2

Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист от 04.04.2011 г. срещу М.П.

К., същият е издаден на основание чл. 410 и сл. ГПК, т. е. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В изпълнителния лист от 04.04.2011 г. е отразено, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. Не се доказа в производството датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, поради което съдът приема, че най-късната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение е датата на издаване на изпълнителния лист, а именно – 04.04.2011 г.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за 3 възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, не се доказа в производството по делото датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема като такава датата на издаване на изпълнителния лист – 04.04.2011 г., доколкото към тази дата заповедта за изпълнение със сигурност е била влязла в сила /което обстоятелство е удостоверено и в изпълнителния лист/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.