Решение № 57 от 25.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000791 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 69801/25.07.2023 г., подадена от А. Д. и К. М., заедно и поотделно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:831184677 („КТБ“ АД (н)) срещу решение № 778/16.02.2023 г., постановено по търг. дело № 1101/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) искове за признаване за установено по реда на чл.

694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Кемира“ ООД (н), гр. София, бул. Витоша № 146, офис № 24, с ЕИК:131443831 дължи на ищеца сумата 250.98 лв. - мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г., и сумата 2 313.05 лв. - такси и разноски по изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № ***, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д. № 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д. №894/2018 г. на СГС, т. д.

№3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д. №250/2018 г. на СГС, т. д.

№210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС, както и банката в несъстоятелност е осъдена да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на СГС сумата 50 лв. – държавна такса за исковото производство.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което 1 моли апелативния съд да го отмени и вместо него постанови нова, с което уважи предявените искове.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че неправилно първоинстанционният съд приел по отношение на вземането по договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г., че били налице предпоставките на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, респ. че вземането по договора било погасено по давност с изтичането на краткия тригодишен давностен срок и че по отношение на вземанията по изпълнителни и съдебни дела, противно на решаващия състав, били налице и основанията за уважаване на предявения иск в останалата му част – за вземанията за съдебни разноски, както и такива по изпълнителни дела.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Кемира“ ООД (н), представлявано от управителя си А. Д. Б. чрез адвокат С. С. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение.

Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не е подал отговор.

В хода на устните състезания пред въззивни съд жалбоподателят „КТБ“ АД (н) чрез адвокат И. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и в представена писмена защита, а от своя страна „Кемира“ ООД (н) чрез адвокат С. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба, по изложените в него съображения и представена писмена защита. Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. Д. и К.

М., заедно и поотделно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД (н) срещу „Кемира“ ООД (н), представлявано от управителя А. Д. Б. и синдика на „Кемира“ ООД (н) В. Г. искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 250.98 лв. – мораторна неустойка по чл. 5, ал.

2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г., както и сумата 2 313.05 лв. – такси и разноски по изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № ***; изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***; гр. д. № 74006/2017 г. на СРС; гр. д. № 4739/2018 г. на СГС; ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС; т. д. №894/2018 г. на СГС; т. д. №3107/2017 г. на СГС; ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС; т. д. №250/2018 г. на СГС; т. д.

№210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС.

Ищецът твърди, че по отношение на „Кемира“ ООД (н) било открито производство по несъстоятелност с решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС като с молба с вх. №303626/17.12.2020 г. „КТБ“ АД (н) предявило в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ 2 вземанията си срещу длъжника в общ размер на 2 564.03 лева, от които 250.98 лв. – такса за просрочие (347 дни ) за ползване на сейф № 244 съгласно договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г. и сума в размер на 2 313.05 лв. – извършени от банката в несъстоятелност съдебни разноски по водени срещу „Кемира“ ООД (н) дела, както следва: изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № ***, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д. № 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д.

№894/2018 г. на СГС, т. д. №3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д.

№250/2018 г. на СГС, т. д. №210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС.

Вземанията на „КТБ“ АД (н) били включени в обявения на 27.04.2021 г. в търговския регистър по партидата на „Кемира“ ООД (н) и изготвен от синдика списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но по възражения с правно основание чл. 690, ал. 1 ТЗ на „Кемира“ ООД (н) с вх. № 287263/04.03.2021 г. и на Фондация „Икономически и правни изследвания“ с вх. № 286843/04.03.2021 г., с определение № 263026/04.06.2021 г. на съда по несъстоятелност, обявено в търговския регистър на 04.06.2021 г., въпросните вземания били изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Кемира“ ООД (н).

Поради това, ищецът счита, че настоящият иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ бил процесуално допустим като предявен в законоустановения срок от активно легитимирана страна, а относно основателността му твърди следното:

На 04.12.2012 г. между „КТБ“ АД (н) като наемодател и „Кемира“ ООД (н) като ползвател бил сключен договор за ползване на банков сейф № 217. Страните по договора уговорили, че банката поемала задължението да пази имущество на ползвателя (ценности и ценни книги, други вещи и документи) в банков сейф № 244, размер 18 куб. дм., намиращ се в трезорното помещение на банката, гр. София, ул. Дебър 17, за определен срок срещу заплащане на такса за ползване и внесен гаранционен депозит ( чл. 1 ). Срокът за ползване на сейфа бил от 04.12.2012 г. до 03.12.2013 г. ( чл. 2 ) като с анекс № 1/02.12.2013 г. срокът бил продължен от 04.12.2013 г. до 03.12.2014 г. Ползвателят се задължил при сключване на договора да заплати на банката такса в размер на 132 лв. (чл. 3, ал. 2 ) и внесе депозит в размер на 50 лева, които подлежали на връщане след изтичане на срока на договора и заплащане от страна на ползвателя на всички дължими комисионни, такси и неустойки, съгласно тарифата на банката ( чл. 3, ал. 2 ), която била неразделна част от договора (чл. 9 ).

Съгласно чл. 79, ал. 3 от същата неустойка ( такса) при ползване на банков сейф след изтичане срока на договора ( след предсрочното му прекратяване) или задържане на ключ, била в размер на удвоената дневна такса за предходния период на договора, за всеки просрочен ден. Към 21.12.2015 г. „Кемира“ ООД (н) имало задължение към банката в размер на 250.98 лв., представляващи такса за просрочие (347 дни ) за ползване на сейфа, което задължение било осчетоводено, видно от бордеро № 176830/21.12.2015 г. и за него била издадена фактура № 0000205969/21.12.2015 г. Съгласно протокол от 18.12.2015 г., банковата касета за наемането, на която бил сключен договора за наем на сейф, била отворена в присъствието на нотариус, съгласно чл. 56, ал. 3 ЗБН.

3

„КТБ“ АД (н) имало и вземания към „Кемира“ ООД (н) за направени от банката съдебни разноски по водени срещу ответното дружество дела, както следва: 72 лв. - такса по изп. д. №20178440404020 на ЧСИ С. Я.; 10 лв. - държавна такса по гр. д. № 74066/2017 г. на СРС; 10 лв. - държавна такса по гр. д. № 4739/2018 г. на СГС; 20 лв. - държавна такса по ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС; 41 лв. - държавна такса по изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ С. Я.; 20 лв. - държавна такса по т. д. № 894/2018 г. на СГС; 0.55 лв. - съдебни разноски по т. д. № 3107/2017 г. на СГС; 17.50 лв. - държавна такса по ч. гр. д. № 3107/2019 г. на САС; 900 лв. съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС; 22 лв. - държавна такса по т. д. № 210/2019 г. на САС; 400 лв. - съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС; 800 лв. - съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС.

Ответното дружество „Кемира“ ООД (н) чрез управителя си А. Д. Б. и адвокат С. оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли.

Оспорва иска за сумата 250.98 лв. с възражения, че договорът от 04.12.2012 г. не бил произвел действие, тъй като дружеството не било получавало ключ и не било ползвало процесния сейф и че действието на договора било прекратено от датата на решението за отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност. Прави и възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Оспорва и иска за сумата 2 313.05 лв. с възражения, че не дължало възстановяване на разноските на банката по цитираните в исковата молба изпълнителни и съдебни дела, тъй като изпълнителните дела били прекратени, а по съдебните дела нямало постановен влязъл в сила съдебен акт за присъждане на претендираните от банката разноски.

Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не е изразил становище по исковете.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по така предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, които от своя страна се явяват процесуално допустими като предявени в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, което е възразило против неприемането на предявеното от него вземане.

Относно правилността на обжалваното решение съдът извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, както и при справка в търговския регистър по партидата на „Кемира“ ООД (н) се установява следното:

По отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС като с молба с вх.

4

№303626/17.12.2020 г. „КТБ“ АД (н) е предявило в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си срещу длъжника в общ размер на 2 564.03 лева, от които 250.98 лв. – такса за просрочие ( 347 дни) за ползване на сейф № 244 съгласно договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г. и сума в размер на 2 313.05 лв. – извършени от банката в несъстоятелност съдебни разноски по водени срещу „Кемира“ ООД (н) дела, както следва: изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № ***, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д.

№ 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д. №894/2018 г. на СГС, т. д.

№3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д. №250/2018 г. на СГС, т. д.

Разпечатката съдържа 44 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b85c4a7-dd1d-499a-81ad-eee0a0a71247