Протокол № 452 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3407/2024
- Вид
- Протокол № 452
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Ненка Цветанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 452 гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103407 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха: и на второ повикване в 11:37 часа, се явиха:
Ищцата Т. Л. Т., редовно призована, се явява лично и с адв. И. П., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно към исковата молба.
За ответника Професионална гимназия по икономика и мениджмънт – гр. Пазарджик, редовно призован, се явява адв. М. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно към отговора на исковата молба.
Явява се вещото лице Л. Ц., редовно призован.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя допълнения и уточнения. Периодът е до 16.07. включително. Моля да се отдели като безспорно обстоятелството, че ищцата е имала 82 работни дни неизплатен платен годишен отпуск, така както е посочено в заповедта за 1 прекратяване на трудовото правоотношение.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Не оспорвам, че ищцата е имала 82 работни дни неизплатен платен годишен отпуск, както е по заповедта към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. П.: Не можем да сключим спогодба.
АДВ. М.: Не съм оторизиран за спогодба.
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение № 376/03.02.2025 г. проекто-доклад,
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Моля да допълнете доклада с безспорното обстоятелство, че ищцата е имала 82 работни дни неизплатен платен годишен отпуск към датата на прекратяването.
АДВ. М.: Възразявам срещу правната квалификация, доколкото дотолкова в исковата молба не са изложени факти, които да се покриват с така дадената правна квалификация. Не се спори, че по чл. 128, т. 2, че уговореното възнаграждение е било изплатено към момента на прекратяване, както и не се спори, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение са изпълнени останалите разпоредби на КТ, т.е. чл. 222 и чл. 224. При положение, че тези разпоредби са изпълнени и няма твърдение, че има нарушение по отношение на същите, правната квалификация следва да е различна относно предмета на спора.
Възразявам на ищеца да бъде възложена доказателствена тежест за неизплатени суми към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както се твърди 16.07.2023 г., тъй като такива твърдения няма изложени в исковата молба. Твърденията са съвсем различни, че е трябвало да бъдат извършени преизчислявания съответни, което касае други юридически факти, които не са нито под разпоредбата на дадената правна квалификация, нито във връзка с възложената задача за доказване, т.е. това преизчисляване би следвало да има твърдение на какво основание следва да бъдат направени, извън анекса, на който била придадена обратна сила, тъй 2 като анексът не е нормативен акт и не е законов и няма правно основание. В този смисъл поддържам направеното доказателствено искане за назначаване на СИЕ. Така поставените въпроси касаят предмета на спора, дотолкова доколкото обективно ответното училище, съгласно действащото законодателство, вкл. Закона за счетоводството и подзаконовите актове във връзка с осчетоводяване на възникнали задължения, е било обективно възможно да бъде изпълнено доброволно, защото ако обективно не е могло да бъде изпълнено доброволно, няма как да бъде осъден ответникът, дотолкова доколкото процесът е продължение на реализиране на материално правоотношение, което е могло да бъде изпълнено.
АДВ. П.: Моля проектът на доклад да се приеме за окончателен с допълнението, което направих.
СЪДЪТ с оглед възражението на страните намира, че изготвения проекто-доклад следва да бъде допълнен с безспорното обстоятелство, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата същата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 дни.
По отношение възраженията на адв. М., съдът намира същите за неоснователни, доколкото правната квалификация е съобразена с твърдението на ищцата в исковата молба и в съответствие е разпределението на доказателствената тежест от съда. В тежест на ищцата е да установи предпоставките, правопораждащи материалното право, на което се основава исковата претенция. В допълнение съдът посочва, че в сходна хипотеза има практика на ОС – Пазарджик, като е дадена същата правна квалификация на исковите претенции.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 376/03.02.2025 г. проектодоклад за окончателен доклад по делото, като го ДОПЪЛВА в частта за отделяне на спорно от безспорно между страните, а именно безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение ищцата е имала 82 дни неизползван платен годишен отпуск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за коригиране на 3 доклада относно правната квалификация и доказателствената тежест.
По отношение на възражението на адв. М. за това, че неоснователно съдът не е допуснал поставените в отговора на исковата молба въпроси към СИЕ, съдът е счел с определението си за насрочване, че тези въпроси са неотносими към предмета на делото и този извод към настоящия момент не се променя.
В този смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. в горепосочения смисъл.
АДВ. П.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като писмени доказателства по делото.
АДВ. М.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими и следва да бъдат приети по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи на писмени документи с исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:
М. Й. Л. – родена на 10.08.1962 г. в с. Динката, живуща в гр. Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с ищцата, бивш служител на ответното училище.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Л.: Работех в училището като главен счетоводител. В счетоводството бяха представени допълнителни поименни споразумения на всеки служител или работник с новите основни работни заплати и настъпилите промени след тях на допълнителните възнаграждения.
Основните заплати се коригират от директора и въз основа на това се изготвя 4 щатно разписание. Във връзка с постъпилото заявление от ищцата Т. – към датата на техния иск не бяха в трудово правоотношение с училището, не фигурираха във ведомостта за работещ персонал. Техните обезщетения и дължащи възнаграждения към тях бяха описани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с училището. Ние не дължим нищо към тях, защото не фигурират във ведомостта и не са наши служители. Направихме запитване към тогавашния Министър на образованието г-н Ц., дали можем да коригираме основните заплати и обезщетения на хората, които не са в трудово правни отношения към 10.08.2023 г. и получихме отговор, че нямаме основание да направим тази корекция. Основно работим на основание ДДС 20 от 2004 г., издадена от Министерството на финансите. То е задължително за нас. Там няма регламент за евентуални начисления на задължения към бивши служители, които не работят в училището.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.
Съдът докладва постъпилото заключение по допуснатата СИЕ, с вх.№ 6343/04.03.2025 г. Констатира, че заключението е депозирано при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да изслушаме вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СИЕ, ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 63 години, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам изготвеното от мен писмено заключение.
За месец юли 2023 г. начисленото възнаграждение е за 10 работни дни съгласно ведомостта за работните заплати.
Със стандарт ДДС 20 от 2024 г. не съм запознат. Не ми е бил нужен да се запозная с него при изготвяне на заключението, защото задачите са ми поставени по друг начин.