Решение № 17800 от 03.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17800 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110113832 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу А. И. М., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 314,56 лв., представляваща непогасени в срок задължения по договор за далекосъобщителни услуги № ***, от която сума 114,56 лв. представляваща сбор от месечни абонаментни такси и потребени мобилни услуги, а сумата от 200 лв., от която 100 лв. неустойка по договор с партиден № *** за услуга телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник и 100 лв. неустойка по договор с партиден № *** за услуга телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен WiFi Router/, дължими за период от 24.09.2020 г. до 07.02.2021 г., начислени неустойки по договор, ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 86,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.10.2020 г. до 20.11.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 20.11.2023 г. по ч. гр. дело № 59765/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, поддържа, че между страните бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги № *** от 03.09.2015 г., като към същия било подписано Приложение № 1 за троен пакет услуги мобилен номер, домашен интернет и интерактивна телевизия. Твърди, че на 22.12.2017 г. за всяка от описаните услуги бил подписан анекс, чрез който условията по тарифния план се подновявали за нов срок от 24 месеца. Сочи, че през периода 21.08.2020 г. до 20.12.2020 г. ищецът е доставял уговорените услуги, като ответникът не изпълнил възникналите задължения, в резултат на което договорът бил прекратен, поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги, в период над 124 дена. Била начислена и неустойка в размер на 1

200 лв. за невърнато оборудване. Върху главниците се претендира и мораторна лихва в общ размер от 86,79 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. И. М., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Е. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е бил надлежно уведомен за едностранното прекратяване на договора. Поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна. Не било доказано ответникът да е запознат и да е подписал общите условия на ищеца. Счита за недоказано твърдението, че ищецът е предоставил сочените в исковата молба услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по Договор № *** за електронни съобщителни услуги със системен партиден № *** и приложения към него, сключен между „А1 България“ ЕАД и А. И. М., за сумата от 114,56 лева, представляваща неизплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги и абонаментни такси в периода от 24.09.2020 г. д о 24.12.2020 г., с период на изискуемост от 14.10.2020 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане и за сумата от 200,00 лева, представляваща начислена неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, за което вземане на ищеца са издадени 2 бр. фактури от 24.12.2020 г., с падеж – 07.02.2021 г. За посочените вземания в общ размер от 314, 56 лв. е била издадена на 20.11.2023 г. Заповед за изпълнение № 34657 по ч. гр. д. № 59765/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Срещу ЗИ е било подадено в срок възражение от длъжника М., поради което съдът е дал указания на ищеца, за възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника М., което ищецът е сторил, чрез депозиране на процесната искова молба от 11.03.2024 г., въз основа на която е образувано и настоящото исково производство.

Предявените искове са редовни и допустими, а по основателността им, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат установени по делото следните материално-правни предпоставки:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца съдът е възложил да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение.

В тежест на ответника е указал да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключения договор, както и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираното неустоечно начисление, както и размера на начислената неустойка.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е възложено да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и 2 размера на законната лихва за забава за процесния период.

По предявените искове на ответника е указано да докаже въведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения или погасяване на задълженията си в срок.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

По делото са приети като доказателства Договор № *** от 03.09.2015 г. и Приложение № 1 към него, сключени между ответника А. М. /като абонат/ и „Мобилтел“ ЕАД /като оператор/ по силата на който последния се задължил да предостави на абоната мобилна телефонна услуга, със SIM карта № *** за пакет „Троен микс“ включващ: мобилен план, домашен интернет и интерактивна ТВ, при следните параметри: 49,90 лв. инсталационна такса, от която оператора предоставя 100 % отстъпка ; такса активация и свързване към мрежата – 9,90 лв.; месечна абонаментна такса за трите услуги, включени в пакета – 26,99 лв. и отстъпка от МАТ за двете услуги в пакетна, валидна за 24 месеца след успешна инсталация на фиксираната услуга – 7,41 %. В т.5 от договора „предоставено оборудване“ страните уговорили, е като част от услугата оператора предоставя на абоната за временно ползване следните устройства: Медиен център за Цифрова телевизия, който се посочва в Приемо-предавателен протокол, подписан от Абоната и техническия екип на оператора. С т.5.4. страните уговорили, че при прекратяване на договора по отношение на услугите в това приложение абонатът се задължава да върне на оператора всяко устройство в пълна комплектност и изправност, като предаването се удостоверява също с приемо-предавателен протокол. Срокът на този договор бил определен на 24 месеца и изтичал на 03.09.2017 г.

Приет по делото е Анекс към Договора от 22.12.2017 г., съгласно който срокът на договора се продължавал с две години, считано от 22.12.2017 г., т.е. до крайна дата 22.12.2019 г. и се добавили нови услуги. С допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор № ***/22.12.2017 г. към предоставените услуги от оператора била добавена Екстра – мобилен интернет за смартфон, таблет и лаптоп с вкл. месечно потребление от 3000 МВ трафик на данни при месечна абонаментна такса от 5,99 лв., с промоционална отстъпка от 50 % от МАТ.

По делото са приети фактури с №№ ***/24.09.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до 20.09.2020 г., на стойност 31,96 лв., с падеж за плащане 14.10.2020 г.; № ***/23.10.2020 г., за периода от 21.09.2020 г. до 20.10.2020 г. на стойност 44,84 лв., с краен срок за плащане 12.11.2020 г.; № ***/24.11.2020 г., издадена за период от 21.10.2020 г. – 20.11.2020 г. на стойност 31,96 лв., с краен срок за плащане – 14.12.2020 г.; № ***/23.12.2020 г., издадена за период от 21.11.2020 г. до 20.12.2020 г., на стойност 31,96 лв., с падеж за плащане – 14.01.2021 г. и 2 бр. Сметки от 24.12.2020 г. за начислени неустойки за устройство /и за устройство за фиксирана услуга, в размер на по 100 лв. всяка, с падеж за плащане – 07.02.2021 г.

Приети като доказателства по делото са Приложение № 3 към договора, в което е посочен Ценоразписа на оператора за всички допълнителни услуги, за които страните не са се договорили изрично с подписване на индивидуален договор/приложение, Декларация от 22.12.2017 г., подписана от абоната, че е запознат с приложимите ОУ на оператора, които са му предоставени, както и предварителна информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП и Стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора. Видно от декларацията, абоната е имал вече създадена регистрация за онлайн достъп до сайта на оператора, с посочени потребителско име и парола и по този начин същия получавал достъп до документите, свързани с договора.

Приет като доказателство е документ, наименуван „Информация с цени на допълнителни услуги, предлагани от А1“, в който ценоразпис са посочени размери на различните видове неустойки, които са предвидени по договорите, сключвани с оператора 3

/ищец/, в т.ч. за невърнато оборудване.

Приети и приложени по делото са Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS, LTE, за които ищеца твърди, че са относими към отношенията му с ответника в периода на съществуване на договора, сключен помежду им.

Като съобрази събранит е по делото писмени доказателства и при анализа на същите, настоящият съдебен състав намира, че между страните са съществували договорни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства по Договор № *** за електронни съобщителни услуги за пакет „Троен микс“ със системен партиден № *** и приложения към него, който е обвързвал страните в периода от 03.09.2015 г. до 24.12.2020 г., когато е прекратен едностранно от мобилния оператор.

В посочения договор се съдържат уговорки, касаещи именно процесните три услуги, за които са издадени посочените 4 бр. фактури. Ответникът е изразил изрично волята си за встъпване в облигационни правоотношения п р и установените в посочения договор и приложенията към него, условия, като същия не е оспорил в производството, че подписите за "Потребител" в договора/приложенията, да не са положени от него. Поради това, съдът намира, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения за предоставяне на посочените в договора мобилни и фиксирани услуги, по силата на които ответника е поел задължения да заплаща в полза на ищцовото дружество месечни такси за предоставените му услуги, както и стойността на потребените такива.