Решение № 20 от 06.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3756/2021
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 06.01.2022
- В сила
- 29.01.2022
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330203756 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия средство серия К№ 4219598 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Б. Д. Б. ЕГН:********** като законен представител на ПАРСЕК ГРУП ЕООД ЕИК: 203215490 с адрес : гр. София рн Студентски, 21-ви Век 17 ет.4 ап.6, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят, не се явява, редовно призован и не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, с която се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, оспорва със становище подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІI н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №4219598 за 1 това, че на 22.11.2020г. в 15:25 часа в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“ северното платно на надлеза посока „Запад“ с МПС „Дачия Докер“, товарен автомобил с регистрационен номер *********, е установено нарушение на скорост, заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 79км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 29 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства:
Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта CORDON-M2 MD1196 , към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка №10-С-ИСИС/21.02.20г
За използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба 8121з-36526/23.11.2020г., придружен със снимки.
От приложения с жалбата товарителница 530027697229, чрез куриерска фирма Еконт е била подадена пратка от Парсек груп ЕООД на 08.03.21г в 22.58 часа, с получател ОД на МВР, Пловдив, ул. Княз Богориди №7, получена на 09.03.21г в 10:13 часа. В съдържанието на товарителницата е положената забележка за документи НАРУШЕНИЕ. По преписката е представена декларация от Б. Д. Б. като законен представител на Парсек груп ЕООД от 08.03.21г, с която е декларирал обстоятелства по реда на чл.189 ал.5 2 от ЗДвП, свързани с лице, което е управлявало товарния автомобил, входирана в ОДМВР с номер УРИ 317000-4336/09.03.21г. С рег.№1030009310 от 07.10.21г ОДМВР, гр.Пловдив писмено отказва да анулира издадения ЕФ №4219598, тъй като декларацията не е постъпила в законовия четиринадесетдневен срок от връчването на фиша на г-н Б., като управител на Парсек груп ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНД, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно 3 свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Писмо от фирмата производител (л.21) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 19) – мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Видно от приложения на л. 4 фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Пловдив, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи общата забрана за движение с по-висока от 50 км.ч/ скорост в населено място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 29 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е 4 и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.
В конкретния случай - към датата на нарушението – 22.11.2020г. ползвател на автомобила е бил Парсек груп ЕООД, чийто управител е жалбоподателя.
Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП” декларация, че не той, а лицето – Ц. Г. Ц. е управлявал автомобила същия ден.
В подкрепа на изложеното в декларацията е приложен и СУМПС на водача.
Видно от горното били са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 189, ал.5 ЗДвП – била е представена писмена декларация и копие от 5
СУМПС на лицето, поради което и АНО е следвало да анулира ЕФ, съобразно закона. Същият не е сторил това, тъй като е приел, че декларацията е постъпила в деловодството на ОД на МВР извън законовия срок. Посочено, и не се оспорва, че ЕФ е връчен на 20.02.21г., респ. срокът за деклариране на обстоятелства тече от 21.02.21г и приключва на 06.03.21г/ събота/. Съгласно чл. 83 ЗАНН: "Доколкото в този закон няма особени правила за … изчисляване на срокове ..., се прилагат разпоредбите на НПК". Тази препращаща норма определя, че начинът, по който следва да се изчисли срокът за подаване на жалба, молба книжа.., е визиран в чл. 183, ал.2 от НПК, която гласи, че: срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден и ал.4: когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден…“ Съобразно трактовката на процесуалните правила по изчисляване ма срокове, първият следващ присъствен ден за подаване на декларацията е понеделник 08.03.21г. Същият ден декларацията е била подадена и приета от куриерска фирма Еконт, като в случая е ирелевантен фактът на датата на попълване на декларацията, която всъщност попада в 14-дневния законов срок.