Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3225 от 17.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3152/2024
Вид
Определение № 3225
Подписан
17.12.2024
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 11 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503152 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на адвокат Г. Г. Г., особен представител на Е. С. С. от гр.

***, срещу определение № 14654 от 24.09.2024 г. по гр.д. № 7976/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, въззивен IІ - В състав, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 84126/ 26.07.2024 г. с искане определеното от съда възнаграждение от 150 лева да бъде увеличено до размер на 400 лева.

Съдът съобрази следното.

Производството гр.д. № 7976/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, въззивен IІ - В състав е образувано по въззивната жалба, подадена от адвокат Г. Г. Г., особен представител на Е. С. С. от гр. ***, срещу самостоятелна част от решение № 6813 от 15.04.2024 г. по гр.д. № 39052/ 2022 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 145 състав.

В молба с вх. № 84126/ 26.07.2024 г. адвокат Г. Г. Г. изложила съображения, че така определеното й възнаграждение от 150 лева не е справедливо досежно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената дейност, и не е съответно на оказаната правна помощ, като сезирала съда с искане възнаграждението да бъде увеличено до размер на 400 лева.

С обжалваното разпореждане съдът съобразил, че съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C‑ 438/ 2022 г.

1 съдът не е обвързан от установените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери и следва да откаже прилагането й и тогава, когато определя възнаграждение по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Изтъкнал, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност на делото, както и че обжалваемия интерес е 466.82 лева, поради което оставил молбата без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, при изложената фактическа обстановка на спора, преценява частната жалба като процесуално недопустима, по следните съображения.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК предвижда обжалваемост на две групи определения тези, които преграждат развитието на производството и такива, за които тя е изрично предвидена в закона, като съгласно препращащата норма на чл. 279 от ГПК тези правила са в сила и за разпорежданията. Обжалваното разпореждане не попада в никоя от двете категории.

По своята правна характеристика определената от първоинстанционния съд сума, която следва да бъде заплатена на особения представител е депозит, който в съответствие с разпоредбата на чл. 76 от ГПК се внася предварително, като в настоящия случай, предвид обстоятелството, че исковото производство е инициирано от прокурор, на основание чл. 78, ал. 11 от ГПК сумата се заплаща от държавата (бюджета на съда).

Правомощието да определи окончателния размер на депозита е предоставено на съда, пред който се развива съответното производство - в случая Софийския градски съд. С постановяването на акта, с оглед изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и за възнаграждението на особения представител, което съгласно разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е винаги дължимо и подлежи на възмездяване като разноски при положителен за ищеца изход на спора. От този момент възниква и процесуалното право да се иска изменението му в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК в случай, че е неправилно определено, с оглед действителния обем и съдържание на осъщественото процесуално представителство.

Съгласно приетото в мотивите на определение № 113 от 18.03.2022 г. по ч.т.д. № 336/2022 г. на ВКС, І т.о. „само след приключване на спора и с оглед правния резултат може да се преценява адекватността на дължимото на особения представител възнаграждение, а размера на предварително

3- определения и внесен депозит не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като се касае за разпореждане по движение на делото, неокончателно, а и необвързващо досежно разпределението на отговорността за разноски“.

2

В съответствие с изложените съждения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. Г. Г., особен представител на Е. С. С. от гр. ***, срещу определение № 14654 от 24.09.2024 г. по гр.д. № 7976/ 2024г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, въззивен IІ - В състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3