Определение № 459 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. София, 25.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско дело № 20231001000362 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 220 ГПК и чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Футболен клуб „Русокастро““ против Определение, постановено в о.с.з., проведено на 04.04.2023 г. по т.д.№586/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI- 10- ти състав, с което съдът е отменил свое определение от 05.10.2022 г., с което като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано Сдружение „Футболен клуб Русокастро“ и е прекратил производството по отношение на същото. В мотивите си съдът е изложил, че доколкото по делото между страните не се спори, че с Решение на ИК от 23.03.2022 г. сдружението е изключено като член на БФС, което решение е потвърдено от ОС на 20.05.2022 г., като последното не е обжалвано и е „влязло в сила“, то за третото лице помагач още към датата на конституирането му не е съществувал интерес за участието му в производството, тъй като същият не е член на БФС и участието му не е свързано със защита на негови права.

Допълнено е, че доколкото решението за изключването му не е обжалвано, то сдружението се е дезинтересирало от участието си в БФС. Поради това е заключено, че за Сдружение „Футболен клуб Русокастро“ не е налице правен интерес за участието му като трето лице помагач в производства, образувани от други клубове за отмяна на решения на БФС, чийто член не е.

1

В срок е постъпила частна жалба срещу така постановеното определение от Сдружение „Футболен клуб Русокастро“, с което същото се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се, че предмет на производството пред СГС са искове, предявени от „Футболен клуб Академик 1947“ и „Футболен клуб Барокко“ срещу БФС, с които се иска отмяна на решенията на проведения на 18.03.2022 г. конгрес на БФС като незаконосъобразни. С молба от 01.04.2022 г. сдружението като член на БФС, участвал в заседанието на Конгреса, е поискало да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника и с определение от 05.04.2022 г. съдът го е конституирал. На 23.03.2022 г. ИК на БФС е взел решение, с което изключва като членове на БФС редица футболни клубове, сред които и Сдружение „Футболен клуб Русокастро“. Решението е взето от членовете на ИК, които са освободени на Конгреса на 18.03.2022 г. С оглед на това твърди, че решението на ИК е нищожно, доколкото членовете му вече са освободени и от тази дата нямат качеството на управителни органи на БФС. На следващо място се сочи, че дори и Сдружение „Футболен клуб Русокастро“ да бе валидно изключено като член на БФС на 23.03.2022 г., това нямаше да доведе до загуба на правния му интерес от участие в производството, защото изключването щеше да е станало след датата на оспорваните решения, а правният интерес предполага лицето да е било член на сдружението към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се оспорват. Моли за отмяна на обжалваното определение, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от Сдружение „ Футболен клуб Възраждане 2020“, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че доколкото частният жалбоподател не е обжалвал решението за изключването му като член на Сдружение „Български футболен съюз“, то същият няма интерес от участие в производството.

При така изложеното САС намира следното от фактическа страна:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Футболен клуб Академик 1947“ и „Футболен клуб Барокко“ срещу Сдружение Български футболен съюз (БФС), с която се иска отмяна на решенията на проведения на 18.03.2022 г. конгрес на БФС като незаконосъобразни.

2

Установява се по делото, че с Решение от 23.03.2022 г. на Изпълнителният комитет на Сдружение Български футболен съюз, на основание чл.28, ал.1, т.2 от Устава на БФС, са изключени множество членове на сдружението, сред които и частният жалбоподател. Видно от чл.28, ал.2 от Устава на БФС, решението за изключване се приема от ИК на БФС, като съгласно ал.3 от същата разпоредба, жалбата против решението не спира изпълнението на му.

Установява се още, че на заседание на Конгрес на Сдружение Български футболен съюз, проведен на 20.05.2022 г., е оставена без уважение жалбата на Футболен клуб „Русокастро“ за отмяна на решението от 23.03.2022 г. на Изпълнителният комитет на Сдружение Български футболен съюз, с което, на основание чл.28, ал.1, т.2 от Устава на БФС, сдружението е изключено.

Безспорно по делото е, че посоченото решение на Конгреса не е обжалвано от Сдружение „Русокастро“.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ регламентира правомощията на общото събрание на сдружението, едно от които е да приема и изключва членовете му /чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ/. По аргумент от противното на чл.

25, ал. 2 ЗЮЛНЦ следва да се направи извод, че правата по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ могат да се възлагат на други органи на сдружението.

Управителният съвет на сдружението разполага с правомощия да приема и изключва членове на сдружението, ако това е предвидено в устава на юридическото лице с нестопанска цел. В посочената хипотеза решенията на управителния съвет, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не покъсно от една година от датата на вземане на решението – чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, когато уставът предвижда изключването да става по решение на УС или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание. Взетото от управителния съвет на сдружението решение за приемане или изключване на член на сдружението има конститутивно значение за възникване, респективно 3 преустановяване на съществуващата с отделния член членствена връзка. За да възникне членствено правоотношение след учредяване на сдружението и вписването му в регистъра, е необходимо да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение, предвидени в устава. При липсата на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта на решението на управителния съвет на сдружението за приемане или изключване на член на сдружението следва да се приеме, че решението произвежда незабавно действие. Оспорването на решението на управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението или за изключването на член на сдружението пред общото събрание, респективно потвърждаването на решението на управителния съвет от общото събрание, не е елемент от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение, респективно за изключване на член на сдружението, нито ЗЮЛНЦ предвижда настъпване на действието на решението на управителния съвет за приемане на нови членове, респективно за изключване на член на сдружението, след изтичане на срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. (В този смисъл Решение №60052 от 13.07.2021 г., постановено по т. дело № 261/2020 г. на ВКС,Търговска колегия, Второ отделение). Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл.28 от Устава на БФС е, че членственото правоотношение между Български футболен съюз и Сдружение „Русокастро“ е прекратено, считано от датата на вземане на решението на ИК за изключването му- 23.03.2022 г., доколкото се касае за решение на орган на дружеството, което за членовете и дружеството, поражда действие веднага.

Съгласно чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като споровете могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. С оглед тълкуването и приложението на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ в трайната практика на ВКС е прието, че когато с последващо решение на орган на сдружението, след като е предявен иск срещу решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел, бъде изключен ищеца като член на сдружението, този факт не влияе на процесуалната му легитимация, въпреки че е факт, настъпил в хода на процеса. Членовете на сдружението защитават правата си, които са 4 валидно възникнали към момента на вземане на процесното решение, отпадането на членството им в последващ момент, не може да прекрати тези права, които защитават. От членството им към момента на взимане на решенията на Общото събрание произтича и активната им легитимация, която се поддържа именно от възникналите субективни права. Предпоставка за допустимост на иска е ищецът да притежава качеството член на сдружението към датата на заседанието на ОС. В този смисъл Определение № 540 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1562/2021 г., II т. о., ТК, Решение №85/10.09.2012 г. на ВКС, по т.д.№589/2011 г., 2-ро ТО, ТК, Определение №348/22.07.20016 г. на ВКС по ч.т.д.№1275/2016 г., 1-во ТО, ТК и др., отнасящи се до участието на главните страни в процеса.

Искът по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е конститутивен, а влязлото в сила решение, с което се уважава, има действие занапред. В зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на констититувния иск по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал.

4 ЗЮЛНЦ само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал. 4 ЗЮЛНЦ предполага конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото. В процесния случай, видно от твърденията на страните, прекратяването на членственото правоотношение на Сдружение „Русокастро“ не е атакувано пред съда в установените в ал. 6 на чл.25 ЗЮЛНЦ срокове.

Наведеното от жалбоподателя твърдение, че съдебната практика приема, че наличието на правен интерес от предявяването на конститутивен иск следва да се преценява само към момента на взимането на оспореното решение е неоснователно. Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове. Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото. Потестативното право на отмяна на решения на органите на сдружението е предоставено в полза на лицата притежаващи качеството на членове за защита на неговите лични (имуществени и неимуществени) членствени права. Формирана е трайна и 5 безпротиворечива практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 254 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о., решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 81 от 25. 04. 2017 г. по т. д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т. о.

В нея последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува.

Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. (В този смисъл и Определение №317/ 28.04.2023 г., постановено по ч. т. д. № 12/2023 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение).