Решение № 193 от 04.06.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Добрич, 04.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. ***а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200205 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК 203279607, представлявано от Д. КР. В., чрез адв. Б.М. ВАК /редовно упълномощен процесуален представител/ срещу Наказателно постановление / НП / № 082100055/261, издадено на 13.01.2022г. от Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради обективна несъставомерност на извършеното деяние с вмененото административно нарушение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя и се претендират сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП, и претендира възлагане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен при стриктно спазване разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН / л. 17 /, в присъствието на двама свидетели и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 42 от ЗАНН.

АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на наказаното лице / л. 18 /. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, законосъобразно във формалноправен аспект. че обжалваното

НП е

От фактическа страна:

На 17.11.2021г., около 10.10ч., свидетелите С.П. и Г.В. – инспектори в Д „ ИТ „ гр. Добрич извършили проверка на борса за дърва, находяща се в гр.

Добрич, ул. „ Калиакра „ № 91 Е, стопанисвана от „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, гр. Тервел. На обекта установили и св. СТ. М. К. да цепи и товари дърва за огрев. Предоставили му да попълни декларация, относно условията по наемането на работа. Св. К. декларирал, че работи в търговското предприятие на жалбоподателя, като общ работник, с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., без сключен трудов договор / не попълнил графа „ Имам сключен граждански договор „/, с дневно трудово възнаграждение от 40лв., изплатено на 16.11.2021г., с почивен ден – неделя, като в графа „ други обстоятелства, декларирани от лицето“, посочил: „ идвам на повикване не всеки ден и по различно време“.

С призовка, проверяващите изискали от управителя на дружеството трудовите досиета на заварените работници по време на проверката.

По електронна поща в Д „ ИТ „ гр. Добрич били получени, надлежно подписани с електронен подпис от упълномощено лице граждански договори, сключени на 03.11 и 17.11.2021г. със св. СТ. М. К..

С оглед установеното по време на проверката и получените от 2 дружеството документи, инспекторите приели, че жалбоподателят, в качеството си на работодател приел на работа в стопанисваната от него борса за дърва, на 17.11.2021г. св. С.К., като му осигурил условия за работа, присъщи за трудовото правоотношение /работно време, работно място, трудово възнаграждение и почивка в работния ден / без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди постъпването му на работа.

На 16.12.2021г. св. С.П., в присъствието на св. Г.В. и М.Д. образувала процесното административно наказателно производство, като съставила АУАН № 08-2100055, с който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен на 17.12.2021г.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, на 13.01.2022г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-2100055/261 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „ ЕКБ Форест М66 „ ЕООД била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, а именно: С.П., Г.В., С.К. и *** ***, и от приложените по делото заверени за вярност копия от: НП № 08-2100055/261, издадено на 13.01.2022г. от Директора на Д „ ИТ „ гр.

Добрич, АУАН № 08-2100055/16.12.2021г., Декларация, попълнена от св.

С.К., Граждански договори, сключени на 03.11 и 17.11.2021г. между св. К. и жалбоподателя, призовки за представяне на документи / л. 13 / и за съставяне на АУАН / л. 17 /, пълномощно на *** ***, справка за актуално състояние на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл.

1, ал. 2 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:

Съгласно разпоредбите от КТ на: чл. 1, ал. 2 „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. „; чл. 61, ал. 1 „ Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”, и чл. 62, ал. 1 „Трудовият договор се сключва в писмена форма „.Нарушаването 3 на разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ от страна на работодателя се санкционира по реда на чл.414 ал.3 от КТ.

От приобщените доказателства, както и от еднопосочните показания на разпитаните свидетели безспорно се установява, че св. К. е работил в обекта към момента на извършената проверка. По делото е приложен договор, озаглавен „граждански“, в който е описано, като задължение единствено цепене и товарене на дърва срещу определено възнаграждение, т.е. не съдържа всички елементи на конкретния граждански договор (договор за изработка), съгласно чл. 258 и сл. от ЗЗД. Същевременно в саморъчно попълнената декларация, св. К. посочва работно време, работно място, почивка и възнаграждение, което напълно съответства и на установеното по време на проверката. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер, както е посочил св. К. и твърди в показанията си, не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор може да се сключва и за определен срок или до завършване на определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, вкл. за 1 ден.

Следва да се отбележи, че при договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат.

Целта на сключване на гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за качествено изпълнение / в процесния случай в договора е посочено: „ цепене и товарене на дърва „, но не и обема на работа, нито критерии за качествено изпълнение /. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на договора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. Установените в хода на проверката условия на труд, естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за посочения период св. К. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирал работна 4 сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа, поради което в тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Настоящият състав приема, че наказаното лице е годен субект на вмененото му административно нарушение по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.

Що се отнася до санкционирането на нарушителя за извършване на процесното нарушение, съдът приема, че е неприложима разпоредбата на чл.

415в от КТ съгласно, която „ За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”, тъй като ал. 2 на същия член гласи, че : „ Не са маловажни нарушенията на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 . „ Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН / Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС /

При определяне размера на имуществената санкция, административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения минимум от 1500лв. в чл. 414, ал. 3 от КТ.

Така мотивиран съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане, и предвид разпоредбата на чл.

63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната 5 помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-2100055/261, издадено на 13.01.2022г. от Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с което на „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК 203279607, представлявано от Д. КР. В. за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.

ОСЪЖДА „ ЕКБ-Форест М66 „ ЕООД, ЕИК 203279607, представлявано от Д. КР. В. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр. Добрич, сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6