Решение № 260611 от 06.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………….

Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав На осми юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА

Секретар

Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдията Пенева гражданско дело номер 2849 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл.61 от ЗДСл.

Ищецът С.Т.С. твърди в исковата си молба, че през месец януари 2010г. бил назначен на работа в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

На 20.03.2012г. бил отстранен от работа по реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 5692 от 25.04.2014г., постановено по адм. д. № 10361/2013г. по описа на ВАС, с което било потвърдено решението 3684/30.05.2013г, постановено по адм. д. № 14590/2012г. на АССГ била отменена заповед № 124/16.03.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА), като незаконосъобразна.

На 06.12.2013г. било прекратено служебното му правоотношение, като с решение № 13262 от 08.12.2015г. постановено по административно дело № 136/2015г. по описа на ВАС, било признато за незаконно уволнението му със заповед № 1056/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА.

На 18.02.2016г. бил отстранен от работа по реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 110 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 76/2013г. по описа на Административен съд Сливен била отменена заповед № 99/15.02.2016г. на изпълнителния директор на ИААА, като незаконосъобразна.

На базата на изложеното в периода от

20.03.2012г. до 26.09.2017г. (датата на уволнението му от ООАА стара Загора към ИААА) нямал прекъсване на служебното правоотношение, съответно на служебния стаж, като за времето, през което бил незаконно отстранен от работа, съответно уволнен и не бил работил при друг работодател (орган по назначението) имал право на обезщетение в размер на 2050 лева за неползван платен годишен отпуск за 82 работни дни.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА, с решение от 25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С 762/18 и С 37/19 на съда в Люксенбург срещу практиката на ВКС, че в периода от време от датата на прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнен работник на предишната работа, за времето през което не престирал реално труд по трудовото правоотношение, му се дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 ЕС.

По изложените съображения бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периодите, в които бил незаконно уволнен и не престирал труд при друг работодател, а именно:

За периода от 20.03.2012г. до 08.10.2014г.

- 69 дни;

За периода от 18.02.2016г. до 09.08.2016г.

- 13 дни;

Последното получено от него брутно възнаграждение било в размер на 500 лева, като средно дневното към месец септември 2017г. (датата на уволнението му) възлизало на 25 лева или за 82 дни обезщетението било в размер на 2050 лева.

Моли съда да постанови решение по силата, на което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администлация” гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5, ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 2050 лева, представляваща, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към момента на прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение.

Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

По отношение на подсъдността, твърди, че била приложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК, като последната му месторабота била в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ИА „Автомобилна администрация” - София е подал отговор, с който твърди, че в исковата молба било посочено, че поради няколкократно отстраняване и прекратяване на служебното правоотношение на С.Т.С. с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, агенцията му дължала обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за целия период от 20.03.2012 г. до 26.09.2017 г.

Съображенията на ответника били, че претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от С.Т.С. за периода от Заповед № 124/16.03.2012г. за отстраняване, връчена на 20.03.2012г. до Заповед № 77/21.01.2016г. за допускането до работа на С.Т.С., която влиза в сила считано от 18.12.2015г. било неоснователно, поради обстоятелството, че била изтекла давността на посоченото в исковата молба вземане, съгласно разпоредбата на чл.111, буква „а“ от Закона за задълженията и договорите.

След последващото му отстраняване със Заповед № 99/15.02.2016г. и отмяната на посочения акт по съдебен С.С. бил допуснат отново до работа със Заповед № 352/09.08.2016г. След завръщането му на работа С.С. използвал почти целия си платен годишен отпуск за 2016г. видно от заповед и с № 2649/29.09.2016г., 2853/19.10.2016г., 2854/19.10.2016г. и заповед № 3054/08.11.2016г.

За останалите му дни платен годишен отпуск от 2016г. С.С. бил подал заявление с peг. № 11-01-8722/174/29.12.2016г. на основание чл. 59, ал.

2 от Закона за държавния служител, като бил прехвърлил 10 дни, които да използва през 2017г.

През 2017г. С.С. използвал прехвърлените със заявление с peг. №

11-01-8722/174/29.12.2016г. дни, което било видно от следните заповеди: заповед № 37/04.01.2017г., заповед № 304/06.02.2017г., заповед № 303/06.02.2017г. и заповед № 688/23.03.2017г.

След приключването на платеният годишен отпуск от 2016г. С.С. използвал полагащия му се платен годишен отпуск видно от заповеди: заповед № 1110/03.05.2017г., заповед № 832/07.04.2017г., заповед № 1476/01.06.2017г. и заповед № 2216/02.08.2017г.

Останалите неизползвани шест дни платен годишен отпуск за 2017г. му били изплатени по надлежния ред при прекратяване на правоотношението му със заповед № 877/26.09.2017г.

Относно поисканото предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ответника счита, че искането било неоснователно. Съгласно посочената норма предварително изпълнение на съдебно решение можело да се допусне от съда, при наличие на предпоставките, визирани в закона, а в чл. 242, ал. 2 от ГПК било посочено, че съдът постановявал предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Тъй като в случая, се касаело за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а не за изчерпателно посочените хипотези, искането било неоснователно.

Предвид изложените съображения, счита исковата молбата на С.Т.С. за неоснователна и недоказана.

Оспорва изцяло предявения от С.Т.С. иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Моли съда предвид събраните по делото доказателства да отхвърли изцяло предявения иск на С.Т.С. като неоснователен и недоказан.

Моли съда също така, в зависимост от изхода на спора да им бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В първото по делото съдебно заседание ищеца редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява, ответника редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Приложена по делото е Заповед №124/16.03.2012г. с която ищеца е отстранен от длъжност.

Приложена по делото е заповед № 1056/06.12.2013г. с която е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответната страна.

Със Заповед №77/21.01.2016г. ищеца е допуснат до работа на осн. чл.122 ал.1 от ЗДСл във връзка с Решение №13262 на ВАС с което била отменена Заповед № 1056/06.12.2013г. за прекратяване на служебното правоотношение между ищеца и ответната страна.

Приложено по делото е копие на Заповед

№99/25.02.2016г. с която ищеца е отстранен временно от работа до отпадане основанието за това.

Приложено по делото е заверено копие на Заповед

№877/26.09.2017г. видно от която е, че на осн. чл.106 ал.1 т.2 поради съкращение на длъжността и чл. 108 ал.1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответника.

Приложено е копие на Заповед №2649/29.09.2016г. видно от което е на ищеца е разрешено да използва 1 ден от платен годишен отпуск за 2014г. считано от 26.09.2016г. до 26.09.2016г. Отразено е че му остават за ползване 84 дни платен годишен отпуск както следва 24 дни за 2014г., 30 дни за 2015г. , 30 дни за 2016г.

Приложена по делото е Заповед №877/26.09.2017г. и от страна на ответника, като в същата е отразено, че на осн. чл.61 от ЗДСл на лицето следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск добавено е ръкописно написано в размер на 6 дни като срещу изписаното е налице и поставен подпис.

Приложена по делото е копие на Заповед №352/09.08.2016г. видно от която е, че ищеца е допуснат във връзка с Решение на Сливенски административен съд по административно дело № 76/2016г. да изпълнява длъжността инспектор в областен отдел Автомобилна администрация Ст.

Загора към Главна дирекция Автомобилна инспекция с рангIV считано от датата на връчване на настоящата заповед.

Приложено по делото е копие на Заповед

Разпечатката съдържа 60 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b838ae6-97cb-4f31-b5b7-6f71fd0339b8