Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 374 от 09.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 274/2023
Вид
Определение № 374
Подписан
09.02.2023
В сила
27.07.2023
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. София, 08.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско дело № 20231000500274 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение №266113/22.11.2022г., постановено по т.д.№548/2021г., СГС е оставил без уважение молба вх.№308871/28.10.2022г. на ищеца „Галчев инженеринг“ООД за изменение на постановеното по делото решение от 03.10.2022г. в частта за разноските.

Срещу определението е постъпила жалба от ищеца „Галчев инженеринг“ООД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.По делото е безспорно, че всички предявени искове от ищеца са били уважени изцяло, което дава правото на страната да претендира направените по делото разноски.В процесния случай ищецът е представил списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който не е включена заплатената държавна такса, която се дължи върху увеличената част от исковата претенция.В срока за обжалване е било направено искане за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на довнесената такса от 35 826.25лв., което е било оставено без уважение на формално основание, тъй като този разход не е бил включен в списъка за разноски.Този извод на съда е необоснован, тъй като в молбата за увеличение на иска от 11.07.2022г., ищецът е направил изявление за присъждане на всички разноски, които ще бъдат установени съобразно писмените доказателства, които ще бъдат представени по делото.Такова искане е било направено и в исковата молба.Съдът не е обвързан от съдържанието на представения от страната списък за разноски, а ги определя на база представените по делото доказателства, които установяват тяхното извършване. В случая ищецът е представил документ, който установява внасяне на допълнително дължимата се държавна такса преди приключване на последното съдебно заседание, поради което има право да претендира този разход, като е без значение, че е пропуснал да го отрази в списъка по чл.80 от ГПК.Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови друго по същество, с което 1 да уважи искането за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.В настоящия случай не съдът е допуснал грешка при изчисляване на разноските, а ищецът сам е допуснал небрежност да посочи точния претендиран от него размер, което е формално основание за отхвърляне на искането.Представеният от ищеца списък с разноски е поставил рамките, в които съдът да се произнесе, с оглед на което постановеното решение в частта за разноските и последващото определение по реда на чл.248 от ГПК, са правилни.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

Жалбата е в срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна.

Не е спорно между страните, че първоинстанционният е постановил решение, влязло в законна сила, с което са уважени предявените от „Галчев инженеринг“ООД срещу Университет за национално и световно стопанство искове.На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да претендира направените по делото разноски.

Разноските не се присъждат служебно от съда, а само по направено от страната искане.В процесния случай в исковата си молба ищецът е направил искане за присъждане на всички разноски по делото, в т.ч. и заплатения адвокатски хонорар „в размерите, които бъдат установени съобразно писмените доказателства, които ще бъдат представените по делото“.На 12.07.2022г. е постъпила молба за увеличение размера на предявения иск, към която е приложена квитанция за внесена държавна такса върху допълнително предявената претенция, в която е отразено искане за присъждане на разноски с идентично на това в исковата молба съдържание.В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 от ГПК, в който не е отразен разхода за допълнително внесена държавна такса.

От съдържанието на исковата молба и тази за увеличение размера на предявения иск се установява, че ищецът е претендирал присъждането на всички разноски, които е направил по делото и за които има представени писмени доказателства.Такова искане е било направено и в с.з., в което страната не е направила изявление, че претендира разноските, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, а всички разноски по делото.С оглед на това следва да се приеме, че пропускът да бъде включен направен разход в списъка за разноски не лишава страната от правото да поиска изменение в срока за обжалване и да претендира неговото присъждане.Съдът не би нарушил диспозитивното начало като присъди тези разноски, тъй като е бил сезиран с надлежно искане от ищеца.Представеният от страната списък за разноски е документ, който обуславя допустимостта на заявеното впоследствие искане по реда на чл.248 от ГПК, но не обвързва по задължителен начин съда, че на присъждане подлежат само тези разноски, които са посочени в него.Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че ако страната е направила искане за разноски, но не е представила списък по чл.80 от ГПК, то следва съдът да съобрази всички доказателства по 2 делото, които установяват направените от нея разноски. Липсата на списък я е лишава от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и да претендира присъждането на всички разноски, за които има представени доказателства по делото.

Налице са предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, поради което направеното от ищеца искане се явява основателно и следва да бъде уважено.

Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което на ищеца се присъдят допълнително сумата от 35 826.25лв., представляваща заплатена държавна такса.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №266113/22.11.2022г., постановено по т.д.№548/2021г. на СГС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение по т.д.№548/2021г. на СГС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Университет за национално и световно стопанство, БУЛСТАТ000670602 да заплати на „Галчев инженеринг“ООД, ЕИК200678992 сумата от още 35 826.25/тридесет и пет хиляди осемстотин двадесет и шест цяло и двадесет и пет/лв., представляваща заплатена държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3