Решение № 1012 от 31.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. П., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Б. Н.

П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, чрез пълномощник адвокат Р.

П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, против „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, с изпълнителен директор М. И. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 04.02.1993 г. на различни длъжности, а от 2012 г. до 30.10.2021 г. на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“, когато от 01.11.2021 г. е преназначен на длъжността „инженер-енергетик“ във ВЕЦ „С.“ и издал длъжността с предавателно-приемателен протокол на СМЦ/МОЛ на новия ръководител И. Н..

Посочва, че на 10.03.2023 г. отново е преназначен на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ „Ч.“, без да има инвентаризация и предаване на СМЦ с предавателно-приемателен протокол от И. Н..

Твърди, че на 25.01.2024 г. около 10:00 ч. дошли служители на „НЕК“ ЕАД - Г. Е., М.

Т. и В. М., които връчили заповеди за уволнение на служителите К. Ш., Й. Ц. и Х. В.. Около 10:55 часа в кабинета на ищеца дошли същите служители, при което му връчили писмоискане, подписано от изп.директор Г., за писмени обяснения по чл.193 КТ за постъпил сигнал в човешки ресурси, че имало данни за демонтирани части и елементи за периода от 01.01.2019 г. до 21.12.2023 г., представляващи ценни отпадъци (медни шини и медни кабели от висококолтови шкафове, ел.табла. открита разпределителна уредба, контролна 1 разпределителна уредба, медни стержени и силициева ламарина за генератори ХГ-2 и ХГ-4) или липси с калкулирано тегло 8469 кг. на стойност 110689,83 лева - щета в особено големи размери, за което имало образувани преписки в ДАНС и МВР. Уточнява, че обясненията следвало да бъдат дадени веднага. Сочи, че ищецът заявил, че не може да даде такива веднага и му е необходимо време, за да извърши проверка и ги състави, тъй като се касаело за продължителен период, вкл. когато не е заемал длъжността /01.10.2021 г.-23.01.2023 г./, нямало предаване при встъпването му в длъжност на 23.01.2023 г., а му било известно във връзка с преписките в МВР и ДАНС, че през м.05.2022 г. било извършено демонтирането на медни машини. Сочи, че при настояване това да стане веднага, той завил, че по поставения въпрос може да възпроизведе от флашката си дадени обяснения през м.11.2023 г. до полицията. Те му разрешили и той преадресирал обясненията до полицията в такива до изп.

Директор и ги разпечатил.

Твърди, че с предаването на обясненията му дали да подпише и декларация по Наредба № 5/1987 г. и след попълването и подписването й последвало веднага в 11:28 ч. връчването на предварително изготвената и подписана от изп. д-р М. Г. Заповед № ЧР-0119/25.01.2024 г. за налагане наказание „уволнение“ на основание чл.126, ал.1, т.8, чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред /ПВТР/ на „НЕК“-ЕАД и Заповед № 10/25.01.2024 г., за „прекратяване на трудовото правоотношение“ /ТПО/ на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.

Счита, че заповедите са незаконосъобразни и необосновани, тъй като ищецът не е увредил и/или разпилял материали, суровини и други средства на предприятието умишлено или по непредпазливост, т.е не е допуснал нарушение по чл.126, ал.1, т.8 и чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.Н. от ПВТР.

Посочва, че при напускането на длъжността през 2021 г. е издал предприятието без липси и с предавателно-приемателен протокол от 02.11.2021 г. на И. Н., а при встъпването в длъжност на 23.01.2023 г. не е имало приемане-предаване с И. Н.. Едва на 30.10.2023 г. била издадена заповед от Г. за извършване на годишна инвентаризация, като на 30.11.2023 г. бил назначен персоналния състав на комисията и същата започнала на 05.12.2023 г. и приключила на 10.01.2024 г., при което били установени приблизително липсващи медни компоненти в размер на 8302 кг. Описът към годишната инвентаризация послужил за предаване-приемане на СМЦ, като И. Н. и члена на комисията И. И. го подписали с „особено мнение". В този смисъл П. бил „приел“ СМЦ от Нонев с вече констатирани липси, т.е те не са настъпили по време на приемане и изпълнение заеманата длъжност.

На следващо място твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като работодателят не е изслушал и/или приел писмените обяснения на ищеца преди да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“, тъй като се установявало, че заповедите са издадени преди изслушването или получаването на писмените обяснения. Освен това се установявало, че не бил даден и подходящ срок на ищеца за обяснения.

Посочва, че след уволнението веднага започнал работа, но с по-ниско възнаграждение. БТВ на П. за м.12.2023 г. било 4878,85 лева, а при започване на работа на 2

26.01.2024 г. в „Клима 7" ЕООД е от 933 лева, т.е получава месечно по-малко с 3945,85 лева.

За период от 6 месеца - от 26.01.2024 г. до 26.07.2024 г., му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 23675,51 лева, заедно със законната лихва. Претендира разноски.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Р. П. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. В проведеното о.с.з. на 17.07.2024 г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като размерът му е намален на сумата от 21658,34 лева, а в останалата част до първоначално претендирания размер от 23675,91 лева производството е прекратено, поради направено оттегляне.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт К. К., в който оспорвам изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца по реда на чл.188, т.3 КТ е осъществено напълно законосъобразно, правилно и при стриктното спазване на законовите разпоредби. Посочва, че наказанието е наложено от лице, което има тези правомощия, а именно Изпълнителния директор на „НЕК“ АД.

Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.126, т.8 КТ, тъй като не е изпълнил задължението си да пази грижливо имуществото, което му е поверено и това представлявало грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7, във връзка с допуснатото нарушение по чл.187, ал.1. т.9 КТ. Посочва, че липсите се установили от извършена проверка, обективирани в одитен доклад ЦУ-05-3595/21.12.2023 г., извършени в резултат на подаден сигнал от ОД на МВР гр. П. за образувана преписка. Тези обстоятелства били посочени и в уволнителната заповед и заповед № 10/25.01.2024 г., поради което се явявали мотивирани и законосъобразни.

Сочи, че отговорността на липсата била лична на ищеца и предвид обстоятелството, че именно като ръководител на ПАВЕЦ „Ч.“, комуто работодателят му поверил грижата за имуществото на 02.12.2019 г. и на 21.04.2021 г. е предал с протоколи ВВШ 3 и ВВШ 4 в склада на компанията в гр. Б.. Вместо ВВШ 3 и ВВШ 4 да бъдат предадени в цялост, ведно с металните им шини, ищецът, както сам признал в писмените си обяснения, е допуснал металните шини да останат в ПАВЕЦ „Ч.“, като е знаел и местонахождението им преди липсата и че явно не са предадени на склад, въпреки протоколите за това. Посочва, че това се установявало от неговите обяснения по чл.193 КТ.

На следващо място посочва, че в инвентаризационния опис със сравнителна таблица ведомост на ПАВЕЦ „Ч.“ към 05.12.2023 г. (последна страница, от която е приложил и ищецът към исковата молба) медните шини на ВВШ 2, 3, 4 също липсвали, като описа бил подписан от ищеца без особено мнение.

3

Смята, че при определянето вида на наказанието работодателят е съобразил всички обстоятелства, касаещи извършеното нарушение, включително предоставените от ищеца писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ,

Твърди, че писмено признание от ищеца за откритите липси, за което му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ се съдържало и в доклад-сигнал /peг. № 31200025992/14.11.2023 г./ от него до директора на ОД на МВР П. от 14.11.2023 г..

По изложените съображения моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция. В условията на евентуалност се иска от съда да намали размера на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като се изключат възнагражденията за рехабилитация, храна и ДМС, защото тези суми били с непостоянен характер.

В проведеното съдебно заседание, процесуалните представители на ответника молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 04.02.1993 г. на различни длъжности, а от 2012 г. до 30.10.2021 г. на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“, когато от 01.11.2021 г. е преназначен на длъжността „инженер-енергетик“ във ВЕЦ „С.“ и издал длъжността с предавателно-приемателен протокол на СМЦ/МОЛ на новия ръководител И. Н.. Не е спорно и че на 10.03.2023 г. отново е преназначен на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ „Ч.“, без да има инвентаризация и предаване на СМЦ с предавателно-приемателен протокол от И. Н..

Не е спорно, че със Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД М. Г., е наложено на ищеца наказание „уволнение“ по чл.188, т.3, във връзка с чл.190, ал.1, т.7 КТ за увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали и суровини, което представлявало сериозно нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудови задължения, съгласно чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред на „НЕК“ ЕАД. Работодателят се е мотивирал, като е посочил, че след постъпил сигнал до управление Човешки ресурси е установено увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали, суровини от страна на служителя Б. Н. П. - Ръководител, ПАВЕЦ „Ч.“, изразяващо се в получени данни за липси и демонтирано оборудване в следствие на извършване на рехабилитационни дейности на ПАВЕЦ „Ч.“. Получените данни касаели демонтирани части и елементи за периода от 01.01.2019 г. до 21.12.2023 г., представляващи ценни отпадъци. Посочен е размерът на липсите - 8469 кг. медни шини и елементи, представляващи ценни отпадъци на стойност 110689,83 лева. За да наложи наказанието, работодателят се е мотивирал, че ищецът не е 4 изпълнил вменените му задължения по т.7 в раздел „Отговорности: от подписаната от ищеца длъжностна характеристика. В заповедта е посочено, че е издадена при спазване на изискванията на чл.193, ал.1 КТ за искане, получаване и запознаване с писмените обяснения на лицето, в който ищецът е бил посочил, че не е нарушил съзнателно разпоредбите на чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред на „НЕК“ ЕАД.

Не е спорно и че със Заповед № 10/25.01.2024 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД М. Г., е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.