Решение № 234 от 23.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Разград, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101954 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Е. Е. Е. за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 9923,30 лв. главница и 656,61 лв. договорна лихва за периода 01.08.2024 г. – 11.07.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№458/2025 г. по описа на РС - Средец, която е връчена на длъжника и срещу която същият е депозирал възражение Твърди, че между ответника и Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен Договор № 6274210 за потребителски кредит, че отпуснатата като кредит сума е в размер на 10 000 лв., че същата е предоставена на ответника, който е поел задължение за връщане на 96 месечни вноски всяка по 165,21 лв. или общо задължение 15 859,74 лв., че ГПР по този кредит е в размер на 10,31%, а крайната дата за погасяване – 01.07.2032 г., че правата на кредитора по този договор са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2025 г., че ответникът е уведомен за това прехвърляне на 11.07.2025 г., че със същото заявление кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че за вземането е поискано издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Претендира за заплащане на разноските по настоящото дело, както и по ч.гр.д. №672/2024 г. ч.гр.д.№458/2025 г. по описа на РС – Средец.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че иска да сключи споразумение с ищеца за плащане. Твърди, че не е получил уведомление за цесията, както и че не работи и му е трудно с погасяване на 1 задължението.

Проведена е информационна срещу в Съдебен център по медиация, при която не е взето решение от страните за провеждане на процедура по медиация.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е правоприемник на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, видно от справка от ТР.

На 05.07.2024 г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД с ЕИК 175070632 и Е. Е. Е. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с №6274210, по силата на който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД отпуснало на ответника паричен кредит в общ размер 10 000 лева, а ответникът се задължил да върне получената сума чрез 96 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 165,21 лева, първа погасителна вноска с падежна дата на 01.08.2024 г., а последната – на 01.07.2032 г., при годишен лихвен процент в размер на 10,31 % и при годишен процент на разходите в размер на 13,95 %. При сключването на договора ответницата се съгласила за застрахователна защита срещу неблагоприятни събития, свързани с живота и здравето. Уговорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 11,18 лева месечно до изтичане срока на договора за кредит.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2025 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлило всички права по списъкът от договори /Приложение №1/ сред които и Договор за потребителски паричен кредит с №6274210 под №261 в този списък, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в договора за кредит, на ищцовото дружество. В това приложение е записано задължение от 9923,30 лв. остатък главница и 656,61 лв. остатък лихви.

„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез пълномощник е потвърдил, че е получил от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД договорената цена за прехвърлените вземания, както и че паричните вземания, индивидуализирани в приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания са прехвърлени на ищеца по настоящото дело.

С изрично пълномощно представителя на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, цедирани с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2025 г.

На 11.07.2025 г. ответникът е уведомен с писмено съобщение, изпратено от ищеца като пълномощник на цедента. В същото съобщение ведно със съобщаването за цесията е обявена предсрочна изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и е предоставен срок за доброволно изпълнение. Съобщението е връчено на адреса видно от известието за доставяне.

По депозирано от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №458/2025 г. по описа на Районен съд – Средец, по което е издадена заповед №276/02.09.2025 г., с която е разпоредено Е. Е. Е. ЕГН:

**********, гр да заплати на заявителя ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК:

131001375, сумите: 9 923,30 BGN, представляваща главница - ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 6274210 /05.07.2024г , 2 ведно със законна лихва за период от 31.08.2025 г. до изплащане на вземането, 656,61 BGN , представляваща договорна лихва - ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 6274210 /05.07.2024г за периода от 01.08.2024 г. до 11.07.2025 г., както и адвокатско възнаграждение в размер на: 240,00 BGN и Държавна такса в размер на: 179,86 BGN.

Ответникът не оспорва получаването на сумата по договора за кредит, като същевременно не твърди и не е представил доказателства за плащане на суми както към първоначалния кредитор, така и към ищеца, които да не са отразени за погасяване на задължението.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни извод:

По основателността на исковете по чл. 422 от ГПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане.

Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

По делото се установи безспорно, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и следващите от Закона за потребителски кредит (ЗПК). При сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП.Очевидно е, че ГПР не надхвърля размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не се установява да са налице неравноправно договорени клаузи.

По делото е установено, че ищецът е материално правно легитимиран да претендира изпълнение на сумите по кредита, тъй като вземането на заемодателя е било цедирано. В конкретния случай липсват твърдения за удовлетворяване на гражданското притезание, удостоверено в процесното изпълнително основание чрез доброволно изпълнение, адресирано към стария кредитор-цедент.

Дори и уведомлението за извършената цесия и волеизявлението за обявяване на задължението на кредитополучателя за предсрочно изискуемо да не е връчено на ответника, както той твърди в отговора по чрез 131 от ГПК, това не рефлектира върху материалноправната легитимация на ищеца да търси изпълнение на задължението на ответника, т.к. съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като 3 факт от значение за спорното право.

Ето защо съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това. По делото не се спори, че е платена само малка част от главницата, следователно ищецът като цесионер е имал право да реализира възможността, посочена в чл. 12, ал. 2 от ОУ /л.21/ при допуснато просрочие на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви) да обяви всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми.

Страните не спорят, че непогасения остатък от главницата е в размер на претендирания от ищцовото дружество 9923,30 лева, а този от договорната лихва – в размер на 656,61 лв. за периода 01.08.2024 г. – 11.07.2025 г., поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, сумата следва да бъде преизчислена в евро, а именно 5073,70 евро, респ. 335,72 евро.

Главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 31.08.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, като съдът взе предвид и поведението на ответника, станало причина за подаване на исковете.

По заповедното производство разноските са в размер на 179,86 лв., респ. 91,96 евро държавна такса и 240 лв., респ. 122,71 евро адвокатско възнаграждение.

В настоящото производство са представени доказателства за направени разноски в размер на 276,59 лв., респ.141,42 евро платени държавни такси .

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Е. Е. ЕГН: ********** адрес ****************************************, ч е същият дължи на “ЕОС Матрикс”ЕАД, ЕИК 208597211, адрес гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4 законен представител Тихомир Иванов Вълчев, сумата 9 923,30 BGN, респ. 5073,70 евро /пет хиляди седемдесет и три евро и седемдесет евроцента/ неплатена главница по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 6274210 /05.07.2024г., ведно със законната лихва от 31.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 656,61 BGN, респ. 335,72 евро /триста тридесет и пет евро и седемдесет и два евроцента/ договорна лихва, дължима за периода 01.08.2024 г. - 11.07.2025., за които е издадена заповед за изпълнение №276/02.09.2025 г. по ч.гр.д.

№458/2025 г. по описа на Районен съд - Средец.

ОСЪЖДА

Е.

Е.

Е.

ЕГН:

********** адрес

**************************************** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕОС

4

Матрикс”ЕАД, ЕИК 208597211, адрес гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4 законен представител Тихомир Иванов Вълчев сумата 91,96 евро /деветдесет и едно евро и деветдесет и шест евроцента/ държавна такса и 122,71 евро /сто двадесет и две евро и седемдесет и един евроцента/ платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№458/2025 г. по описа на Районен съд - Средец и сумата 141,42 евро /сто четиридесет и едно евро и четиридесет и два евроцента/ съдебни разноски по настоящото гр.д.

№1954/2025 г. на РС - Разград.