Определение № 729 от 21.03.2023, Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№..... гр. Пловдив, 21 март 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХVІІІ състав в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ разгледа докладваното от съдия

Й.Русев адм. дело № 117 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 4950 от

02.03.2023 г. от Общински съвет-Пловдив, чрез адв.Д.И.-пълномощник, по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, за допълване на определение № 519/27.02.2023г., с произнасяне по искането за присъждане на разноски.

Жалбоподателите- Р.П.Г., ЕГН **********,

Т.К.Г., ЕГН **********, П.И.Г., **********, С.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. Е.В.-пълномощник, редовно уведомени за искането, с Молба от пълномощника с вх. № 6364 от 20.03.2023г., изразяват становище, с което намират молбата за неоснователна.

След изпълнение на процедурата по чл. 248 от ГПК, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество е и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай производството по делото е приключило с постановяването на Определение № 519 от 27.02.2023г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. Съдът е на становище, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски за производството е направена своевременно. Доколкото делото е било прекратено в закрито съдебно заседание, ответникът е използвал правната възможност да предяви искането си за разноски направо с молбата си по реда на чл. 248 ГПК. Налице е реално заплащане на адвокатското възнаграждение по ДПП от 18.01.2023г.

Правото на разноски на ответника, в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, при която производството е прекратено, е обусловено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба, а именно ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото. Това предполага преценката доколко в случая това условие е налице, или не. Спрямо настоящия ответник – Общински съвет-Пловдив, издател на оспорения акт - това условие не е налице.

Това е така, защото образуването на съдебното производство пред настоящия съд по жалба на Р.П.Г., Т.К.Г., П.И.Г. и С.И.Г. не е обусловено от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на обичайните му законови функции и компетентности по издаване на индивидуален административен акт.

Преценката за упражняване правото на оспорване на акта в този случай принадлежи само и единствено на инцииралото съдебното производство лице.

В настоящия случай прекратеното съдебно производство е по недопустима жалба и липсва поведение, с което административният орган да е провокирал подаването на жалба.

Предвид казаното до тук, не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото - изключението относно дължимостта на разноските, предвидено в чл.

143, ал. 3 АПК в настоящия случай е неприложимо.

Ответникът претендира заплащане на разноски по представения списък в размер на 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение. От страна на жалбоподателя се възразява за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, която впрочем не зависи от обстоятелството дали делото се разглежда в открито или закрито съдебно заседание.

На следващо място и във връзка с наведените от страна на ответника възражения, съдът намира за необходимо да посочи, че адвокатският хонорар е определен в минимален размер и се дължи ведно с начисления върху него ДДС съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение №

519/27.02.2023г., в частта за разноските

КАТО:

ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН **********, Т.К.Г.,

ЕГН **********, П.И.Г., **********, С.И.Г., ЕГН ********** да заплатят на Общински съвет-Пловдив сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/лева, разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: