Решение № 1037 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901716 по описа за 2024 година

Ищецът „ФТЕЛАКИ КОРЕ“ К.Д., дружество регистрирано и действащо по законите на Гърция твърди, че е притежател на регистрирана комбинирана европейска търговска марка, с peг. № 018574470, заявена на 11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г. за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ. Сочи, че ползва марката за означаване на притежавано и стопанисвано от него заведение – популярен бар/ресторант в **********о-в Миконос.

Твърди, че ответникът ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД, ЕИК 202482309, който предлага идентични/сходни услуги, използва в своята търговска дейност и за обозначаването им от месец юни 2024 година и без разрешение от притежателя, като наименование на ресторант в гр. Созопол, върху табели, менюта, подложки, документи и реклама в интернет на сходен на марката на ищеца. Счита че поради идентичността/сходството на предлаганите услуги и марката и знака, е налице вероятност за объркване на потребителите, които могат да свържат знака с по-ранната марка. Поддържа, че и към датата на подаване на исковата молба ответникът продължава да извършва действията, с които нарушава правата на маркопритежателя.

Сочи, че и в предходен период ответникът е извършил нарушение на правата на маркопритежателя по идентичен начин, ползвайки сходен на регистрираната марка знак.

Твърди, че е претърпял вреди от нарушаване на правата му, чието обезщетяване претендира в процеса за сумата от 5000 лева. Същите ищецът съизмерява с лицензионното възнаграждение (роялти), което би получил, ако беше сключен лицензионен договор.

Сочи, че и в предходен период ответникът е извършил нарушение на правата на маркопритежателя по идентичен начин, ползвайки сходен на регистрираната марка знак.

Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът не подава в срок отговор на исковата молба, но оспорва исковете.

При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1) установителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 1 ЗМГО;

1

2) осъдителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО и 3) осъдителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО, всичките във връзка с чл. 17 от Регламент ЕС 2017/1001, а именно:

1. Установителен иск с правно основание чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО, вр. чл. 113, ал. 1, вр. чл.

13, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМГО и чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2017/1001- за установяване факта на извършено на територията на България в периода от 06.06.2024 година от ответника нарушение на правото на ищеца върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС с peг. № 018574470, заявена на 11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г. за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ, изразяващо се в предлагане, обозначаване и рекламиране от страна на ответника на предлаганите от него идентични с тези на ищеца услуги и по-конкретно – обозначаване на наименование на ресторант, стопанисван от ответника в гр. Созопол, използване върху табели, менюта, подложки, търговски документи и реклама в интернет, със сходен с регистрираната марка на ищеца знак;

2. На основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО - осъдителен иск за сумата от 5000 лева – за претърпени от нарушението имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от не получаване на лицензионно възнаграждение в периода 06.06.2024 година – датата на предявяване на иска;

3. На основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО - за осъждане на ответника да преустанови нарушенията, описани по-горе.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че: 1) е притежател на правата върху посочената в исковата молба марка и нейния обхват; 2) че правото му е нарушено от ответника, който е използвал марката в търговската си дейност - чрез използване на сходен на марката знак за обозначаване на идентични или сходни услуги на тези, за които е регистрирана марката, съответно - при рекламиране на такива услуги, чрез интернет пространството; 3) че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.

Ищецът следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния вид и размер, както и че ответникът продължава да нарушава правата на ищеца във връзка с регистрираната марка и към момента на даване ход на устните състезания по делото.

Относно притежанието на марките от ищеца.

Между страните не се спори и съответно съдът приема за доказано, че ищецът към датата на предявяване на иска и в процесния период е притежател на правата върху марката, посочена в исковата молба. Тези обстоятелства се установяват и от представената справка за марки от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост и служебно извършената справка в регистъра на марките към тази институция, видно от които ищецът към датата на предявяване на иска е притежател на правата върху процесната комбинирана марка на ЕС „Alemagou”, съдържаща словен и фигуративен елемент, с peг. № 018574470, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 28.01.2022 г., заявена на 11.10.2021 година и със срок на действие до 11.10.2031 година за услуги в класове 41 и 43 от Класификация от Ница /хотелиерски и ресторантьорски услуги/.

Посоченото е достатъчно да се приеме, че ищецът има активна материално-правна легитимация по предявените искове и е легитимиран по тях за защита от нарушения на правата на маркопритежател.

Следователно, установява се, че ищецът притежава правата върху регистрираната търговска марка, като обект на интелектуална собственост, след проведено административно производство пред пред Служба на ЕС за интелектуална собственост /чл.

111, вр. чл. 10 ЗМГО и чл. 9 от Регламента/, по реда на Регламент /ЕС/ 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз, който се прилага от всички държави членки считано от 01.10.2017 г. В чл. 111, ал. 2 2

ЗМГО е предвидено, че марката на ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по този закон. Ето защо, ищецът се ползва със закрилата върху притежаваната от него марка на ЕС и на територията на Република България, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. От друга страна, според разпоредбата на чл. 17, § 1 от Регламент (EC) 2017/1001, отношенията възникнали от нарушения на правото върху марка на ЕС се уреждат от националното законодателство. Следователно, именно българският/националният/ закон и по-специално - ЗМГО - е приложим при преценката дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху марката на ЕС и правата на притежателя на марката в тези случаи.

Тук следва да се посочи, че възражението на ответника за реално ползване не може да бъде взето предвид, тъй като е наведено след изтичане на преклузивния срок за това, но и независимо от това– от датата на заявката на 11.10.2021 година, а още по-малко от датата на регистрацията на марката на ЕС и до завеждане на исковата молба в съда не са изминали 5 години, съобразно изискването на чл. 117 ЗМГО. Поради това и не са дадени указания на ищеца по реда на чл. 117, ал. 2 ГПК.

По отношение на установяване факта на извършване на нарушение от страна на ответника на правата на маркопритежателя, чрез действията, описани в исковата молба и в посочения период от време.

В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено, което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение на правото на търговска марка от ответника, трябва да бъде установено, че е налице използване от това лице на знак, като това използване: 1) е без съгласието на притежателя на марката; 2) е свързано с извършвана търговска дейност; 3) е по отношение на стоки или услуги, които това лице предлага в търговската си дейност; 4) може да засегне основната функция на марката- да обозначава и гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите и отличава стоките или услугите, предлагани от едно лице от тези на друго лице.

Твърдяното нарушение в случая е използване в търговската дейност на ответника марката на ищеца като наименование на ресторант в гр. Созопол, местност Мапи, комплекс Грийн Лайф, като знакът е използван при предлагане и обозначаване на услуги в заведение за хранене, като е поставян в табелите на ресторанта, подложките за хранене, менютата, а 3 също така и е използван за реклама на заведението в интернет пространството /фейсбук профила на заведението и уебсайт https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorantalemagos/, както и в търговската документация на ответника на територията - на Република България, в периода 06 юни 2024 година. Също така твърдяното нарушение е посочено да се изразява включително в ползване и само на сходен на словесния елемент от марката на ищеца, освен като комбинация на графични и словни елементи.

Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, на посочения в исковата молба интернет адрес https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG ответникът използва процесния знак за да рекламира и презентира стопанисвано от него заведение – ресторант на морския бряг, в близост до гр. Созопол, местността МАПИ, к-кс Грийн Лайф, предлагащ основно гръцка кухня, като според констативния протокол, съставен от нотариуса, посочените обстоятелства са удостоверени към 13.08.2024 година. Съдът приема, че на посочената дата, в описаната интернет страница, за която няма спор, че е поддържана от ответника, при рекламиране на своята дейност и ресторант, ответникът е ползвал знака GREEN LIFE BEACH ALEMAGOS, заедно с графично изображение – наподобяващи цвете, вълни, око и чаша, както и само словната част ALEMAGOS, вкл. за обозначаване наименованието на управлявания от него ресторант. Констативният протокол на нотариуса представлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно възприетите от нотариуса факти – в случая, че на посочената дата, съответният интернет адрес/страница е съществувал и е активен, както и че съдържанието и изображенията на достъпения от нотариуса интернет адрес и фейсбук страница е било именно отразеното по приложените и заверени от нотариуса разпечатани документи. Ответникът не оспорва, че посочената страница е поддържана от него и изображенията, разпечатани при нотариуса съответстват на съдържанието й към релевантния времеви момент. По същия начин и при идентични съображения, съдът приема за доказано използване на знак Green Life Beach Alemagos, заедно с графично изображение – наподобяващи цвете, вълни, око и чаша, както и само словната част Alemagos и към последващи времеви периоди – Констативни протоколи на нотариус от 31.01.2025 година и от 11.06.2025 година /ведно с приложени разпечатки/ от фейсбук страница https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG и уебсайт https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-alemagos/. Следва още веднъж да се посочи, че ответникът не оспорва да ползва в своята дейност посочените електронни страници, нито пък оспорва, че стопанисва процесното заведение край гр. Созопол.