Решение № 9419 от 04.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51800/2022
- Вид
- Решение № 9419
- Подписан
- 04.06.2023
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 9419 гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110151800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 200458/27.09.2022 г., уточнена с молба с вх. № 230443/27.10.2022 г., с молба с вх. № 262181/28.11.2022 г., и с молба с вх. № 287064/22.12.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Й. С. И. и А. Г.
Д., с която търсят защита за себе си срещу Б. Г. Н., за когото твърдят, че е съпруг на една от дъщерите на първата молителка, респ. съпруг на едната от сестрите на втората. В молбата се сочат извършени спрямо молителите актове на домашно насилие от дата 27.08.2022 г., подробно описани по време, място и начин на извършване.
Ответникът в първото проведено по делото открито съдебно заседание чрез процесуалните му представители, както и в отделно подаден по делото писмен отговор, оспорва изложените в молбата за защита и уточняващите молби фактически твърдения, с изключението на обстоятелството, че действително на посочената дата 27.08.2022 г., около 14:30 часа, между ответника и молителите е възникнал конфликт в общия двор на къщата им, която заедно обитават, находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „12 април“ № 8А, но излага различна от твърдяната от молителите фактическа обстановка за динамиката на посочените събития. Излага подробни съображения в представена в съдебно заседание писмена молба - становище.
Със заповед за незабавна защита № 268 от 30.09.2022 г. съдът е наложил мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН /задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите и забрана да ги приближава на разстояние по-малко от 3 метра/.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и с протоколно определение от 01.02.2023 г. е 1 отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на процесната дата на 27.08.2022 г., около 14:30 часа, между ответника и молителите е възникнал конфликт в общия двор на къщата, която заедно обитават, находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.
„12 април“ № 8А.
По делото е разпитан свидетелят Даниела Д. - дъщеря на молителката А.
Д. и внучка на Й. И., чийто показания съдът кредитира в обсъдените части, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. В показанията си пред съда св. Д. заявява, че в края на месец август 2022 г., през почивен ден, докато се намирала в двора на къщата си в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „12 април“ № 15, чула викове от къщата на свои роднини, находяща се в съседство – на № 8А на същата улица. Посочва, че виковете били женски и мъжки, като разпознала гласа на майка й А., след което се отправила към мястото. Когато влязла в двора на къщата видяла, че молителите А. и Й., както и ответникът Б., се намират в двора, като уточнява, че молителката Й. се била подпряла на чешмата в двора с бастуна си, а ответникът се намирал срещу молителите.
Свидетелят разбрала от тях, че спорели за това, че молителката А. е миела на чешмата кофа и саксия, и видяла, че на земята имало счупена кофа и бутната саксия. Тримата спорели и крещели, като св. Д. чула как ответникът нарекъл молителката А. Д. с думите „болна“ и „луда“. Страните взаимно си отправяли обиди, при което св. Д. отправила забележка към тях да замълчат, а ответникът се обърнал към молителката Й. и й казал: „Ти не се бъркай, да мълчиш.“, на което последната се обърнала към него и започнала да го гони да се маха. Майка й непрекъснато повтаряла „Ти не можеш да ми забраниш да си мия“. Посочва, че когато отишла, по тялото на баба й нямала никакви видими белези, а майка й била изцапана с кръв, като ответникът нямал по дрехите си кръв. Уточнява, че видяла и св. Н.а, но не може да посочи кога е пристигнала. След като ответникът и св. Н.а си тръгнали, св. Д. помогнала на майка си да изчисти кръвта от ръцете и лицето си, като забелязала, че последната имала драскотина на едната ръка и драскотина на лицето, но не разбрала дали кръвта е от счупената кофа или от конфликта. Молителката И. казала при последващ разговор на свидетеля, че ответникът ги е ударил и двете.
По делото е разпитан свидетелят И. К., дъщеря на молителката Й. И. и сестра на А. Д., чийто показания съдът кредитира в обсъдените части, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят посочва пред съда, че на процесната дата св. Даниела Д. й позвънила по телефона и й казала, че в двора им пак има разправия между страните и че са започнали пак да се карат. Св. Д. казала в телефонния разговор на св. К., че Б. е ударил шамар на А. и че тя плаче, като помолила св. К. да се прибере по-бързо, за да може да остане при тях. Когато последната пристигнала в двора, видяла единствено молителите, които били видимо разстроени и ридаели със сълзи.
На въпроса на св. К. какво е станало, молителите отговорили, че са се скарали с Б. и той ги е ударил, като Й. И. казала, че й е завъртял бузата, а А. казала, че я е бутнал за това, че е изхвърлила вода във външната чешма, която се отвежда в тяхната шахта. Св. К. забелязала, че майка й – молителката Й. И., има синина на бузата, а след около няколко дни видяла, че молителката А. има синини под рамото и отзад на гърба. Посочва, че знае, че между страните е имало предишни случаи на конфликтни отношения, съпроводени 2 със скандали.
По делото е разпитан свидетелят Светла Н.а, съпруга на ответника, чийто показания съдът кредитира в отделни техни части, които подробно ще обсъди по-долу, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. Св. Н.а посочва, че отношенията между страните са недобри, като в последно време не се срещат.
Заявява, че на 27 август била вкъщи и след като съпругът й излязъл на двора, тя, слизайки по стълбите, чула, докато била все още вътре, че ответникът направил забележка за една саксия на сестра й – А., която била близо до мивката, като я попитал защо е изсипала саксията в мивката и я карал да се махне, за да сложи цедката. Уточнява, че А. била на чешмата, ответникът бил близо до нея, а молителката Й. се намирала на около 10 метра встрани, след което се придвижила към чешмата с бастуна си. Молителката И. дошла, за да защити молителката А., като се нахвърлила с бастуна си към ответника. Св.
Н.а заявява, че не може да възпроизведе репликите между страните, като не е видяла по сестра й или по майка й да има някакви белези, както и не е видяла да има нещо счупено като вещи или предмети около тях. При разпита твърди също, че св. Даниела Д. се появила и нещата поутихнали и Даниела помолила да се укроти този спор. Отделно в разказа си пред съда св. Н.а излага, че когато самата тя дошла, св. Даниела Д. била на мивката.
По делото е прието като доказателство съдебно-медицинско удостоверение № 374.08/2022 г., издадено от д-р Методи Гошев, който е извършил на 28.08.2022 г., в 13:15 часа, преглед на молителката А. Д., от което се установява, че лекарят е констатирал по нея следните травматични увреждания: контузии на дясната предмишница и китка, изразена с травматични отоци, кръвонасядания, болка и ограничени движения, които могат да бъдат получени в резултат на притискащо въздействие на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат ръката, пръстите, както и други предмети. Овалното кръвонасядане с по- светла централна част има типичен вид на статична следа от притискане с върха на пръст, като тези увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от молителката. Констатираните увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 374.08/2022 г., издадено от д-р Методи Гошев, се установява, че при извършен на 28.08.2022 г., в 13:30 часа, след преглед на молителката Й. И. е констатирано наличие на травматичен оток, кръвонасядане и ограничен подкожен кръвоизлив на лявата буза; травматичен оток, кръвонасядане и хематом по тръбната страна на лявата ръка, който може да бъде получен в резултат от ударни и притискащи въздействия на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат ръцете, пръстите, други части от тялото и други предмети. Уврежданията могат да бъдат получени съответно при защипване и силно стискане с пръсти, както и при нанесен удар с ръка. Съобразно посоченото в документите, кръвонасяданията съответстват по давност и могат да бъдат получени заедно с описаните при прегледите на молителите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което тази молба е процесуално допустима.
3
Не е налице спор по делото, че страните обитават два самостоятелни обекта –етажи от триетажна къща, както и съвместно ползват едно общо дворно място, находящо се на адрес в гр. София, ж.к. „Горубляне”, ул. „12-ти април”, № 8а.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителите. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителите не може да бъде доказателство за деянията на ответника, доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани такива. Освен това, в проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на страните са посочили, че на заявения с молбата акт на насилие има преки очевидци, а именно- лицето Даниела Д. - дъщеря на А. Д. и внучка на Й. И., както и лицето Светла Н.а - съпруга на ответника Б. Н., сестра на А. Д. и дъщеря на Й. И.. Поради което декларацията не следва да се ползва с доказателствената стойност, придадена ѝ от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
В производството е безспорно между страните обстоятелството, че на 27.08.2022 г., около 14:30 часа, между ответника и молителите е възникнал конфликт в общия двор на къщата, която заедно обитават, находяща се в гр.
София, кв. „Горубляне“, ул. „12 април“ № 8А.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията, развили се в посочения ден, час и място, по делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Даниела Д., И. К. и Светла Н.а. При анализа на показанията на последните и изложените пред съда обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира върху следните моменти: