Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 771 от 21.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3593/2025
Вид
Решение № 771
Подписан
21.02.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Пловдив, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330103593 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Н. М. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 5000 лева, при уговорен ГЛП – 41.00 % и ГПР – 49.30 %. Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 2000 лева и „Флекси“ в размер на 2500 лева. Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 13216.83 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 367.14 лева.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Твърди още, че на 18.05.2023 г. е сключен Анекс № 1 към договора за отлагане на трета погасителна вноска, за което е изготвен нов погасителен план с 37 бр. погасителни вноски.

Сочи, че с ответника са били страни по гр.д. № 18737/2023 г. по описа на ПРС, приключило с извънсъдебно споразумение, с което страните са уредили претенциите си относно Договора за потребителски кредит. В същото било описано, че страните са 1 констатирали, че към момента на сключването му, между тях е налице висящ съдебен спор по гр. д. № 18737/2023 г. по описа на ПРС, което производство е образувано във връзка с Договор за потребителски кредит ***, сключен между тях. Страните се съгласили и признали за установено помежду си, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит ***, Н. М. М. неоснователно е заплатил възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 763.64 лева, както и е посочено, че за избягване на всякакви съмнения, страните се съгласили, че Договор за потребителски кредит ***, сключен между тях е ненедействителен на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Страните се съгласили и, че с подписването на Споразумението, сумата в общ размер на 1274.34 лева, представляваща платено възнаграждение за закупени допълнителни услуги по договори *** и ***, ще бъде прихваната към текущото задължение на Н. М. М. по Договор за потребителски кредит ***, като остатъчното задължение по договора се е определил в общ размер на 5869.24 лева - главница и лихви. С подписването на Споразумението, Н. М.

М. се задължил да заплати посочените 5869.24 лева на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД в срок до 29.02.2024 г. основание Договор за потребителски кредит ***.

Сочи, че дружеството е изпълнило задълженията си по Споразумението, вкл. като е прихванало към текущото задължение на Н. М. М. по Договор за потребителски кредит *** сумата в общ размер на 1274.34 лева , представляваща платено възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси по договори *** и ***, но Н. М. не е изпълнил задължението да заплати договорената сума за приключване на Договор ***.

Сочи, че договорът е прекратен, за което ответникът е уведомен в предходното съдебно производство и предвид подписаното между страните Споразумение от 31.01.2024 г.

Сочи, че след прекратяването на договора/респективно подписването на Споразумението, размерът на задълженията е станал предсрочно изискуем – на 22.02.2024 г.

Твърди още, че общата сума на направените плащания по ДПК * е в размер на 2386.89 лева, като заявява, че заплатената сума по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е била прихваната/отнесена към договорното възнаграждение, като след извършеното прихващане договорното възнаграждение е в остатъчен размер на 1500.54 лева.

По-конкретно уточнява, че задължението по Договор за потребителски кредит *** /само главница и договорно възнаграждение/ е било определено в размер на 8716.83 лева, като по пера са заплатени – 510.89 лева – за главница, 941.95 лева – договорно възнаграждение и сумата 763.64 лева – по допълнителните услуги Фаст и Флекси.

Изваждайки от задължението по кредита в размер на 8716.83 лева заплатеното по главницата /510.89 лева/, заплатеното по договорното възнаграждение 1941.95 лева/ и заплатеното по допълнителни услуги Фаст и Флески /763.64 лева, както и заплатеното възнаграждение за закупени допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит *** /в размер на 510.70 лв./ се получава именно търсената в настоящото производство сума по договора в общ размер на 5989.65 лева, от която Главница - 4489.11 лева и непогасено договорно възнаграждение - 1500.54 лева.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10164/29.11.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 20594/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

4489.11 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит ***; 1500.54 лева – договорно възнаграждение за периода 25.09.2023 г. – 22.02.2024 г.; 637.01 лева – лихва за забава за периода 22.02.2024 г. – 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г., до окончателното 2 изплащане на сумата.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. М. М. е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Навежда доводи, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и като надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Твърди се нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, тъй като отразеният в договора ГПР не е отговарял на действителния.

Счита, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради което по силата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Навежда съображения, че до преустановяване на плащанията от ответника, кредиторът неправомерно е надвземал договорна лихва и законна лихва.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20594/2024 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10164/29.11.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 4489.11 лева – главница по Договор за потребителски кредит ***; 1500.54 лева – договорна лихва за периода от 25.09.2023 г. – 22.02.2024 г.; 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 637.01. лева обезщетение за забава за периода от 22.02.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителните искове са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит ***, по който на ответника е предоставена сумата от 5000 лева. /виж 3

Определение по чл. 140 ГПК от 27.10.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № * от *, /л.16/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 5000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.30 %.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер 242.14 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 8716.83 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 2000 лева и „Флекси“ на стойност 2500 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 125 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 13216.83 лева, по 367.14 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.

По делото се установява, че страните са подписали на 15.05.2023 г. Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит /л.31/ за отлагане на трета погасителна вноска, за което е изготвен нов погасителен план с 37 бр. погасителни вноски /л.32/.

От приетото по делото като писмено доказателство – Споразумение от 31.01.2024 г. / л.34/, сключено между страните, е посочено, че към момента на сключването му между тях е налице висящ съдебен спор по гр.д. № 18737/2023 г. по описа на ПРС, което производство е образувано във връзка с Договор за потребителски кредит *** Страните се съгласили и признали за установено помежду си, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит ***, Н. М. М. неоснователно е заплатил възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 763.64 лева, както и е посочено, че за избягване на всякакви съмнения, страните се съгласили, че Договор за потребителски кредит ***, сключен между тях е ненедействителен на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.