Решение № 375 от 04.12.2015, Районен съд - Нови пазар

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375 гр. Н., 04.12.2015 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд Н., в публичното си заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР –ПРОТОКОЛИСТ: Б.А. като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 662 по описа за

2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от ищеца И.Ч., гражданин на РТурция, спрямо ответниците, първоначално спрямо С.Х.Т., който в процеса е заместен на основание чл. 227 от ГПК от своите сестри Й.Х.Т. и М.Х.К., както и спрямо ответниците Ю. С. О. и съпругата му Б.Х.О. съдържаща три кумулативни иска по чл. 108 от ЗС, касаещи равандикация на три самостоятелни недвижими имоти.

Спрямо Й.Х.Т. и М.Х.К., като правоприемници на починалия си брат С.Х.Т. е предявен иск по чл.

108 от ЗС относно 1/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., с цена на иска 1858,70лв. и 2/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. с цена на иска 2054лв.

Спрямо ответниците Ю. С. О. и съпругата му Б.Х.О., искът по чл. 108 от ЗС е относно имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К. с цена на иска е 1064,60лв.

Ищецът сочи, че е наследник на З.А.И., негова майка, поч. На 10.05.1996 г. в Р Турция.

Ищецът сочи, че освен него, наследник на майка му е и брат му Н. Ч., роден на *** г., гражданин на Р Турция. Като наследник на майка си, ищецът сочи, че е собственик на 1/2ид.ч. от притежаваното от нея имущество, в т.ч и от недвижимите имоти, предмет на делото.

Ищецът сочи, че майка му упълномощила лицето А.А. Дос от с. К. с право да я представлява при реституцията на земеделските земи и с Решение № 0009/15.02.1995 г. е било възстановено правото на майка му на собственост върху недвижими имоти, земеделски земи, находящи се в землището на с. К., общ. К., конкретно на: 1/ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012; нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002 и нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002.

Ищецът сочи, че по желание на майката на ищеца, земите били обработвани безвъзмездно от семейството на А.А. Дос, като след неговата смърт това правел синът му С. Ахмед.

Ищецът сочи, че дълги години не е предприемал нищо спрямо тези земи, но преди известно време потърсил брат си Н. и му предложил да му продаде собствения си дял от земите, но той отказал да разговаря с него. Това мотивирало ищеца да пристигне в България заедно с дъщеря си З. Ч. и да предприеме необходимите действия за разпореждане с нивите. Едва при пристигането си ищецът узнал от С. Ахмед, че брат му – Н. Ч. е продал всички земеделски земи.

С НА № ***, рег. № 12872, дело № 2778/*** г. първоначално всички земи били дарени на Е.Н.И., син на Н. Ч.. Ищецът сочи, че този договор бил нищожен.

Ищецът сочи, че по – късно с НА № ***, дело № 3136 от *** г., Е.Н.И. е продал на първоначалния ответник С.Х.Т. два от имотите: 1/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. с цена на иска 2054лв. и 2/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., с цена на иска 1858,70лв., а с НА № ***, дело № 3141 от *** г. Е.Н.И. е продал на втория ответник Ю. С. О., третия имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К..

Ищецът твърди, че т.к праводателят по тези сделки не е бил собственик не е настъпило вещнопрехвърлителното им действие, поради което приобретателите по сделките не са собственици на имотите.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е собственик на 1/2ид.ч. от имотите и да осъди правоприемниците на първоначалния ответник С.Х.Т. да върнат владението на два от имотите: 1/ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. и 2/ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., както и да осъди ответниците Ю. С. О. и Б. Х.О. да върнат владението на имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К..

Ищецът желае присъждането на направените по делото разноски.

Ответниците Ю.

С. О. и Б. Х.О. са представили писмен отговор, с който оспорват основателността на предявения спрямо тях иск. Ответниците сочат, че са придобили имота на основание, годно да ги направи собственици, което е станало с НА № ***, дело № 3141 от *** г. и упражняват фактическата власт върху него. Оспорват твърденията на ищеца, относно предоставената от неговата майка власт върху имотите на лицето А.А., т.к представения от ищеца документ „пълномощно” нямал правна стойност. Пълномощното било написано на български език, с печат, на който се четат инициалите на чужда държава, вероятно Република Турция, а по съдържание документа възлагал права по управление на имотите не можел да се квалифицира като пълномощно. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че имотите били предоставени за безвъзмездно ползване на лице, което е починало преди повече от 10 години.

Ответниците твърдят, че ищецът се е дезинтересирал от имотите си от дълго време, повече от 18 години, от откриване на наследството до предявяване на иска. твърдят, че е налице изоставяне на имотите от ищеца, през което време брат му Н. Ч. е упражнявал цялата фактическата власт върху имотите, упражнявал е владелчески права върху цялото наследствено имущество, като го е отдал и под наем.

Ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 82 от ЗС и сочат, че към тяхното владение следва да се присъедини и това на техния праводател, доколкото ищецът не оспорва, а напротив признава, че брат му Н. Ч. е владял имота като свой.

Ответниците твърдят, че са станали собственици на имота въз основа на валидна правна сделка и по отношение на тях се прилага разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗС, съгласно която собствеността се придобива при добросъвестно владение с изтичането на 5 годишна давност.

При условия на евентуалност ответниците се позовават на изтекла в тяхна и на техния праводател полза дълга придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗС от повече от 10 години. Позовават се на твърдението на ищеца, че правдодателят им е установил своето владение след владението на своя баща Н. Ч., което не се спори от ищеца и е станало, считано от 2003 г. до 24.10.2006 г., когато е прехвърлил имота на своя син Е.Н.И.. През този 11 годишен период е упражнявана фактическата власт върху имота и извличана полза от това, като имота е отдаван под наем и лично ползван. Владението е било явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато. Ответниците твърдят, че са добросъвестни владелци на имота, т.к са получили владението на валидно правно основание. Твърдят, че към момента на изповядване на прехвърлителната сделка не бил вписан по реда на чл. 112 от ЗС друг акт, който да разколебава несъмнената собственост на имота в лицето на прехвърлителя. От своя страна приобретателите са установили след 2006 г. непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имотите, поради което те са собственици на имотите.

Ответниците молят съда да отхвърли исковете и да им се присъдят наравените разноски.

Ответниците Ю.

С. О. и Б.Х.О. са предявили при условията на евентуаност спрямо коонституирания като трето лице – помагач Е.Н.И. *** обратен иск, на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД. С обратния иск, ответниците сочат, че третото лице – помагач е продавач по договора по НА № ***, дело № 3141 от *** г., съгласно който продажната цена на имота е платена напълно и в брой в размер на 700лв. С оглед на възможността искът на ищеца по чл. 108 от ЗС спрямо ответниците да бъде уважен и в този случай, ответниците предявяват спрямо третото лице обратен иск за връщане на платеното по договора за продажба в размер на 700лв. или по 350лв. за всеки един от двамата ответници.

Първоначалният ответник по делото С.Х.Т. (приживе), в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца, че е наследник на З.А.И., т.к не било установено че имената на З.А.И. и З. Ч. са на едно и също лице. Подобно твърдение ответникът прави и относно твърдението на ищеца, че лицата И.Ч. и лицето И. А. И.Ч. са едно и също лице, както и че братът на ищеца Н. Ч. и лицето Н. А. И. Р. са едно и също лице. Ответникът твърди, че владее двата имота на правно основание, което го е направило собственик, съгласно НА № ***, дело № 3136/*** г. на Нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара. Ответникът твърди, че при осъществяване на сделката не се е усъмнил в правата на праводателя си, както и че имотите са предмет на спорно право. Ответникът твърди, че е придобил правото на собственост въз основа на действителна правна сделка и владее същите явно, необезпокоявано и непрекъснато от момента на придобиването им от *** г. до сега, отдава ги под наем, съгласно сключен договор. От никого не са предприемани действия по оспорване на владението, отнемане или неговото нарушаване. Поради това ответникът сочи, че владее имотите спокойно, непрекъснато, съгласно прехвърлителната сделка и поради това е станал техен собственик и на давностно владение с кратка придобивна давност, съгл. чл. 79, ал2 от ЗС.

Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да му се присъдят разноски. Изразеното от починалия в хода на процеса ответник С.Т. се поддържа от неговите правоприемници, конституирани в процеса на основание чл. 227 от ГПК, сестрите му Й.Х.Т. и М.Х.К..

От ответника по обратния иск Е.Н.И. *** не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Имотите предмет на делото представляват 1/ нива с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***,

***; 2/ нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***; 3/ нива с площ от 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***.

За имотите са издадени скици с №№ 15-276522, 15-276523, 15-276524 от 08.08.2014 г. и удостоверения за данъчни оценки.

Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имената, издадено от Кметство с. К., Община К., се установява, че лицето З.А.И., б.ж на К. е носила и имената З. Ч..

Приживе З. Ч., родена на *** г., живуща в Р Турция, с. У. през 1992 г. (липсва дата) е упълномощила, съгласно пълномощно, приложено на л.10 от делото, лицето А.А. Дос от с. К. да я представлява пред всички административни, съдебни и финансови органи в страната, като подаде от нейно име и за нейна сметка до общинската поземлена комисия всички необходими документи за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, находящи се в с. К..

По делото ищецът е представил копие от решение № 0009/15.02.1995 г.на ПК К., ЕКНМ 36079, съгласно което на З.А.И., б.ж на К. се възстановява правото на собственост върху процесните имоти.

На 10.05.1996 г. З. Ч. е починала в Р Турция и видно от представения превод на съдебното решение на мировия съд в *** по дело № 2013/1519, същата е оставила за свои наследници двама сина Н. Ч., роден 1938 г. и И.Ч., роден 1933 г. – ищеца по делото.

Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имената, издадено от Кметство с. К., Община К., се установява, че лицето Н. И. Р., роден на *** г. е носил и имената Н. А. И. Р.(с това име лицето е записано в Акт за раждане № 47/1938 г., л.13 от делото), както и името Н. Ч.. Приложено е удостоверение за идентичност и на имената на И. А. И. Ч. (с това име лицето е записано в Акт за раждане № 24/1935г., л.13 от делото), от което се установява, че лицето И. И. Р., родено на *** г. е носило и името И. Ч..