Определение № 1235 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. Варна, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100500365 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “Уиз Еър Унгария“ Црт., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Унгария, гр.Будапеща, ул.“Йодьон Лехнер“ №6, Н-1095, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Луи Айер“ №2, ет.6, офис 5, чрез адв.К. И., против Решение №4379 от 04.12.2025г. по гр.д.№5768/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иска на Б. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес:

**************, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №17, ет.2, чрез адв.Д. П., с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл.7, § 1, буква “а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за установяване на съществуване на задължение на жалбоподателя в размер от 250 евро, представляващи обезщетение за закъснение на полет №W64512, с резервация № MD2L5L, който е следвало да бъде изпълнен на 12.10.2024г., по направление от Меминген (Мюнхен) до Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №172 от 13.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№249/2025г. по описа на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът относно неприложимостта в случая на чл.5, § 3 на Регламент (ЕО) №261/2004, според която разпоредба въздушният превозвач не дължи обезщетение по чл.7, ако докаже, че са налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че сблъсъкът на процесния самолет с птица, не представлява обстоятелство, което да доведе до освобождаване от отговорност на въздушния превозвач, тъй като ударът е настъпил при предходен полет. Излага се, че 1 закъснението на процесния полет е 3 часа и 14 минути, но предвиждането от превозваща на запас от време в продължителност от поне 3 часа, за да може да изпълни процесния полет без закъснение, дори и да има извънредно обстоятелство, би била непоносима от икономическа страна жертва за ответното дружество. Развити са подробни съображения за икономическата дейност и политиката на ответното дружество в качеството му на нискотарифна авиокомпания, съответно за невиновната невъзможност полета да се изпълни по-график, включително чрез друго въздухоплавателно средство. Поддържа се, че въздушният превозвач е положил всички разумни и възможни усилия да бъде осигурена безопасността на пътниците, съответно процесният полет да се изпълни с най-малко закъснение, но въпреки това в резултат от извършените задължителни инспекции на самолета, поради ударът му с птица, след кацането му на летище Тулуза и преди изпълнение на предхождащ полет, се е стигнало до закъснението на процесния полет. Сочи се, че в резултат от въпросните технически инспекции, се е получило закъснение на предходния полет W6 4279 (Тулуза - Меминген) с 2 часа и 42 минути, а общото закъснение на процесния полет W6 4512 (Меминген - Варна) е от 3 часа и 14 /или 17/ минути. Изложено е подробно описание на планираните летателни планове /разписание/, съответно на реалното време на изпълнение на полетите Тулуза - Меминген и Меминген - Варна. Твърди се, че процесното въздухоплавателното средство с регистрационен №HA-LWN е претърпяло удар с птица при изпълнението на предходен полет от ротацията, поради което при преценката на предпоставките за дължимост на обезщетение за закъснение на полета, е следвало да се вземе в предвид т.4 от диспозитива на Решение от 04.05.2017г. по дело C-315/15 на Съда на Европейския съюз. Поддържа се, че с цитираното решение е възприетото, че чл.5, § 3 от Регламент №261/2004, във връзка със съображение 14 от същия Регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният превозвач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по чл.7 от този регламент. Твърди се, че по делото е установено наличие на извънредно обстоятелство-провеждане на инспекция във връзка с удар с птица в рамките на 52 минути (между 10:15 часа UTC и 11:07 часа UTC), което обстоятелство не е могло да бъде предвидено и избегнато от въздушния превозвач. Ето защо продължителността на това извънредно обстоятелство, следва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане, т.е. да се установи закъснение от 2 часа и 22 минути, което е по-малко от 3 астрономически часа, съответно че не се дължи обезщетение по чл.7 от Регламент №261/2004г.

С оглед на гореизложеното, се претендира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и необосновано, вместо което да се постанови ново от въззивният съд, с което да се отхвърли иска.

2

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателят. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното становище, че авиопревозвачът е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета и в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Сочи се, че по делото не са установени предпоставки за освобождаването на авиокомпанията от отговорност, а именно вземането на всички необходими мерки за преодоляването на извънредните обстоятелства, още повече че не всички извънредни обстоятелства освобождават превозвача от отговорност. Излага се трайно възприето от Съдът на ЕС е, че целта на Регламент №261/2004, е да се осигури високо равнище на защита на пътниците и понятието “извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5, § 3 от регламента, който дерогира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна или голямо закъснение на полет, трябва да се тълкува стриктно. Сочи се, че според Тълкувателни решения по дела С-315/15 и С-22/11 на СЕС, настъпването на извънредно обстоятелство изключва отговорността на въздушния превозвач единствено и само за съответния полет, а не за последващи такива. Сочи се още, че извънредното обстоятелство, на което се позовава ответната страна e събитие, което касае предходен полет W6 4279 (Тулуза - Меминген), а не процесния полет W6 4512 (Меминген – Варна). Твърди се, е съгласно Решение на СЕС по дело С-315/15 авиопревозвачите не могат да се позовават на причина за закъснение на последващ полет, реално възникнала от предходен такъв, а само на извънредни обстоятелства, отнасящи се единствено и само до процесния полет. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на “Уиз Еър Унгария“ Црт., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление:

Унгария, гр.Будапеща, ул.“Йодьон Лехнер“ №6, Н-1095, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Луи Айер“ №2, ет.6, офис 5, чрез адв.К. И., против Решение №4379 от 04.12.2025г. по гр.д.№5768/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иска на Б. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес: **************, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №17, ет.2, чрез адв.Д. П., с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл.7, § 1, буква “а“ от Регламент (ЕО) 3

261/2004 за установяване на съществуване на задължение на жалбоподателя в размер от 250 евро, представляващи обезщетение за закъснение на полет №W64512, с резервация № MD2L5L, който е следвало да бъде изпълнен на 12.10.2024г., по направление от Меминген (Мюнхен) до Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №172 от 13.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№249/2025г. по описа на РС Варна.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№365/2026г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 29.04.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4