Решение № 328 от 19.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Перник, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102764 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: 000386751, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 321.90 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – ****, от които главница в размер на 248.74 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 73.16 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 11.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за 1 продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В хода на производството по делото са представени електронни извадки в табличен вид – 3 броя, както и писмо от Община Перник с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 12.04.2016 г. и акт за частна общинска собственост № 5809/17.12.2008 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното общинско жилище са издадени настанителни заповеди № 575/15.04.2014 г., № 49/09.01.2019 г. и № 386/28.02.2019 г. по силата на които в жилището е настанено лицето АЛ. АТ. К., с ЕГН: ********** заедно със семейството му – лице, съжителстващо на семейни начала и две дъщери.

Твърди се, че от издаване на първата настанителна заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от АЛ. АТ. К. и семейството й като между последната и общината имало и сключен договор за наем от 17.04.2014 г. В тази връзка се прави извод, че АЛ. АТ. К. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора са приложени: настанителни заповеди № 575/15.04.2014 г., № 49/09.01.2019 г. и № 386/28.02.2019 г., договор за наем от 17.04.2014 г. и заявление за ползвано общинско жилище.

С нарочно определение № 605/23.07.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето АЛ. АТ. К., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община Перник срещу АЛ. АТ. К., с ЕГН:

**********.

2

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу АЛ. АТ. К., с ЕГН: **********, се иска АЛ. АТ. К., с ЕГН: ********** да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 321.90 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – ****, от които главница в размер на 248.74 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 73.16 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 11.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето АЛ. АТ. К. е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителни заповеди, а и на сключен договор за наем.

В тази връзка общината счита, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

Препис от исковата молба е връчен лично на лицето АЛ. АТ. К., с ЕГН:

**********, но в срока по чл. 131 от ГПК същата не е подала отговор.

В съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г., процесуалният представител на ответника не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, като поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по обратните искове ако главните такива срещу общината бъдат уважени.

Третото лице помагач АЛ. АТ. К. – редовно призована – призовката й 3 връчена лично на 24.09.2021 г., не се явява в насроченото по делото съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 261196/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1996/2021 г. по описа на РС Перник.

Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.

414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представени по делото: извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 248.74 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г. вкл, и 73.16 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 11.03.2021 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот – **** се води на лицето АЛ. АТ. К..

Страните не спорят, а и от представени по делото писмени доказателства / писмо от Община Перник с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 12.04.2016 г. и акт за частна общинска собственост № 5809/17.12.2008 г./ се установява, че **** е актуван като частна общинска собственост.

На последно място от представените по делото настанителни заповеди № 575/15.04.2014 г., № 49/09.01.2019 г. и № 386/28.02.2019 г., договор за наем от 17.04.2014 г. и заявление за ползвано общинско жилище от 24.10.2018 г. се установява, че лицето АЛ. АТ. К. е настанено първоначално /със заповедта от 15.04.2014 г./ заедно с малолетната си дъщеря, а впоследствие /с другите две заповеди/ заедно с четиричленното си семейство – лице на семейни начала и две малолетни дъщери в жилище – ****.

Срокът на първата заповед № 575/15.04.2014 г. е три години, като със същата на настаненото лице е възложено да открие партиди на свое име и да заплаща дължимите за имота суми за вода, канализация и топлинна енергия.

Разпоредено е и сключване на договор за наем. Такъв е сключен и представен по делото – договор за наем от 17.04.2014 г. Последният е без срок. Освен това от ответника по обратния иск е подадено заявление за ползвано общинско жилище от 24.10.2018 г., където АЛ. АТ. К. изрично е посочила, че към датата на подаване на заявлението продължава да живее в **** въз 4 основа на заповед № 575/15.04.2014 г. и желае да продължи да ползва имота.

В тази връзка и със заповеди № 49/09.01.2019 г. и № 386/28.02.2019 г. АЛ.

АТ. К. е настанена в същия имот с членовете на семейството си.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По главните искове:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 261196/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1996/2021 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че в имота е настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно правно основание – наемно правоотношение въз основа на настанителна заповед, валидна в процесния период.