Определение № 3266 от 22.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3266 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.инка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503017 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. Б. Д. против Разпореждане от 24.09.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 16963/ 2024г. по описа на ПРС – ХІІ гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против Н. В.

С., ЕГН: ********** от гр.Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите: 597,96 лв – главница, 127,07 лв – възнаградителна лихва за периода 20.04.2023г – 20.02.2024г., 105,71 лв – обезщетение за забава, начислено за периода 21.04.2023г до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по делото до окончателното му изплащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е частично изцяло заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК, като е присъдил сумата за претендираната главница в размер на 597,96 лева, а след извършена служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК поради констатирана недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, искането в заявлението относно претендираните акцесорни вземания е отхвърлено при прилагане правната последица на чл.

23 ЗПК. В тази насока при отчитане, че се касае за отпуснат кредит на потребителя в размер 1 на 640,10 лева, при общ размер на всички плащания възлизащ на 788, 37 лева, е направен извод за съотношението на договореното възнаграждение за поръчителя в размер на 512,03лв спрямо получената чиста стойност на кредита и посочения общ дължим размер, поради което налагащ се извод за абсолютно необоснован и несъответен на риска размер на предоставеното обезпечение. Мотивирано е също така, че независимо от това, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство да се дължи на друго лице, различно от кредитора, то е налице пряка свързаност между тези лица по повод договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР, тъй като същото съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.нар.скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, респ. свързани лица съгласно пар.1 от ДР на ТЗ поради икономическа свързаност на двете дружества. С оглед на това и договорът за поръчителство заповедният съд е констатирал като нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави. В този смисъл са приложени решенията на СЕС по дело С714-22г. и С-520/21г., както и многобройна практика на ОС-Пловдив.

При отхвърляне частично на така предявеното заявление по чл.410 ГПК заповедният съд е направил проверка на представения по делото договор за потребителски кредит – ДПК № 2723694 от 10.02.2023г., съобразно Приложение №1 към този договор, относно наличието на неравноправни клаузи, сключен с длъжника и първоначалния кредитор „Кредисимо“ЕАД ООД, по който първата е получила заем в размер на 640,10 лева, дължима на 12 равни месечни вноски от по 42,14 лв, при следните условия: ГЛП - 39,74% , ГПР – 47,85%, при посочена в договора общо дължима сума в размер на 788,37 лева. Проверката с обхват както представения договор за потребителски кредит е свързан и с проверка относно представения договор за поръчителство от същата дата 10.02.2023г, сключен с кредитодателя и „Ай тръст“ ЕООД, за последния за който заявителят се посочва като цесионер по договор за цесия, клаузите и страните по който договор рефлектират на формираната неравноправност на разгледаните клаузи в договора за потребителския кредит във връзка с обосновката на посочения ГПР и посочената фактически общо дължима сума от потребителя. С оглед и на това заповедният съд е обосновал преценката си въз основа на съдържанието на представените договори, като е констатирано на основание чл.22 ЗПК несъответствие на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Във връзка с установената недействителност на договора на посочените основания по смисъла на чл.22 ЗПК, вкл. във връзка с предвиденият размер на възнаграждението на поръчителя в общ размер на 512,03 лв, с месечна вноска от по 48,72 лв, платима на датата на падежите на всяка вноска по кредита – 20-то число на всеки месец, е обосновано правилно противоречието на договорите в посочените клаузи относно условията на ДПК в частта на ГПР с оглед и наред са това предвиденото в представения договор за поръчителство възнаграждение, дължимо на свързано на кредитора лице по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, с 2 добрите нрави съобразно установената съдебна практика в тази насока на ПОС, каквато е налице и на настоящия въззивен състав. С оглед на това правилно е приложена правната последица по чл.23 ЗПК относно присъждане на дължимия размер на неизплатената чиста стойност по кредита.

Неоснователно се намира възражението на частният жалбоподател с довода относно обхвата на проверката на съда, доколкото с императивната разпоредба на чл. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК заповедният съд е обвързан с тази проверка, независимо от това, че не събира други доказателства, извън тези, които заявителят е задължен да представи съобразно изричната разпоредба на чл.410, ал.3 ГПК.

На следващо място не се променят изводите на заповедния и въззивния съд относно неравноправността на разгледаните клаузи в представените, свързани договори за потребителски кредит и поръчителство с оглед приложението на чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК, което да налага позоваването на частния жалбоподател на Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022г по дело С-170/ 21 във връзка с приложението на чл.6, пар.1 от Директива 93/13ЕИО на Съвета от 5 април 1993г . От една страна настоящото заявление по чл.410 ГПК е отхвърлено частично чрез присъждане на дължимата част от сумата по чистата стойност на кредита, а в останалата част са приложени императивните разпоредби по чл. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. С оглед на това частната жалба е неоснователна, а акта на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.09.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 16963/ 2024г. по описа на ПРС – ХІІ гр. с., в обжалваната част, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. Б. Д. против Н. В. С., ЕГН: ********** от гр.Пловдив за сумите 127,07 лв – възнаградителна лихва и 105,71 лв – обезщетение за забава.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3