Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4467 от 24.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5719/2022
Вид
Решение № 4467
Подписан
24.07.2024
Състав
Мария Милкова Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4467 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100105719 по описа за 2022 година

Предявен е иск от М. Л. С. с ЕГН **********, с. Баница, ул. *******, срещу ЗК „Л.И.“АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на размер на 150 000 лв., за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 11.02.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2022г. (датата на извършеното плащане) до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени съображения, че на 11.02.21г. около 01.00ч. в гр. София лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *******, управляван от И. Д. К. с ЕГН **********, се движил по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „8-ма“ към ул.

„Челопешко шосе“. В района след кръстовището с ул. „8-ма“ автомобилът излиза постепенно от лявата пътна лента и продължавайки наляво, напуска платното за движение, качва се на разделителния остров, движи се по тревната площ, удря се с дясната си зона последователно в мантинелата и в левия край на бетонния фундамент на моста над р. Искър, възкачва се на фундамента, след което се преобръща и пада в коритото на реката. След ПТП водачът напуска произшествието без да уведоми компетентната служба на МВР и да изчака пристигането на представител на място. Вследствие на процесното ПТП на място починал пътникът от лекия автомобил - К. К. П. с ЕГН **********.

Излага доводи, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. N2 1

*******, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в чл.20, ал.1 според която ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. “ и ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “ Местопроизшествието е посетено от дежурен ТПТП-„ОПП“-СДВР, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-54/11.02.21г., където са описани обстоятелствата и причините за инцидента.

По случая е образувано досъдебно производство ш 11050/21г. по описа на СДВР, водена е пр. пр. № 834/21г. по описа на Софийска градска прокуратура. Между починалия К. К. П. и ищеца М. Л. С. е съществувала връзка, която фактически е изпълвала по съдържание отношенията родител - дете, в резултат на което ищецът претърпял неимуществени вреди от неговата загуба, изразяващи се в душевни болки и страдания. Смъртта на К. П. настъпила в причинноследствена връзка с описаното пътнотранспортно произшествие и се дължила на уврежданията, получени непосредствено при катастрофата, като основната причина за смъртта е механична асфиксия - удавяне в условията на ПТП.

Настъпилата внезапна загуба на баща му е приета изключително тежко и болезнено от ищеца. Довела до нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на близък човек може да причини. Приживе между двамата съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която била прекъсната за секунди. След случилия се инцидент М. С. вече не можел да се осланя на бащината подкрепа и да споделя житейски радости и трудности. Двамата са живеели в една къща, което допълнително засилило усещането за празнота и загуба у ищеца. В резултат на трагичния инцидент ищецът е затворил се в себе си и трудно допускал и общувал с други хора. Плачел често и отказвал да се храни, загубил здравия си сън.

Твърди, че по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.№ ******* е налице сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със застрахователна полица със срок на действие от 10.02.21г. до 09.02.22г., поради което е подадена писмена претенция Вх. № 2446/17.02.21г., съобразно изискванията на чл.

380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение. След изтичане на предвидените в КЗ срокове, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на правата си пред съда.

Ответникът „ЗК Л.И.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и същото да е настъпило по вина на застраховано при него лице. Счита иска за недоказан, тъй като не се установява ищецът и баща му да са живели в едно домакинство и да са имали помежду си хармонична връзка, основана на обич, разбирателство и уважение. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба вреди. Прави възражение за съпричиняване на 2 вредоносния резултат най-малко в равна степен от пострадалия, тъй като за него е било известно, че управлявалото автомобила лице е употребило алкохол , както и при обикновено внимание е можел да го установи, но не се е отказал да бъде превозван от същия. Прави възражение за съпричиняване основано на твърдение , че починалият е знаел, че водачът на автомобила е бил неправоспособен, тъй като е син на неговия брат. Оспорва претенцията по размер и тази за присъждане на законна лихва от датата на ПТП. Не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност “ със собственика на лекия автомобил, валидна към датата на ПТП.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП по вина на лице, сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, че са настъпили описаните неимуществени вреди в причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахованото при ответника лице и размерът на вредите.

С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните обстоятелства:

Настъпване на ПТП на 11.02.2021г.; Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.

№ *******, валиден към датата на ПТП, с ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно заключението към основната САТЕ механизмът на ПТП е следният: На 11.2.2021г., около 01,00ч., л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг.№ *******, управляван от И. Д. К. с ЕГН **********, с пътник на предна дясна седалка К. К. П., се е движел по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „Осма“ към ул. „Челопешко шосе“. Водачът управлява автомобила в тъмната част на деня, при сухо време, на прав участък, като в района на мостово съоръжение на р. Искър губи контрол върху управлението, автомобилът излиза постепенно от най-лявата пътна лента на платното, напуска платното за движение вляво, навлиза в разделителния остров, в режим аварийно спиране се движи по затревения участък и достигайки мантинелата, се удря с предната си дясна част в нея, продължава движението си и се удря в бетонния фундамент на моста до мантинелата. С дясната си част автомобилът се качва върху фундамента, като левите колела остават върху тревната площ, която преминава в коритото на реката, левите колела слизат рязко надолу, десните остават върху фундамента.

Автомобилът се преобръща през таван около надлъжната си ос през лявата си страна, след което пада в коритото на р. Искър. След ПТП водачът напуска местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Скоростта на автомобила преди удара е била приблизително 88 км./ч. Автомобилът бил тотално деформиран. Причината за ПТП е изцяло субективна загуба на контрол върху органите за управление на автомобила от страна на водача, не се установяват технически причини за ПТП. Няма данни за рязко въздействие върху волана, а за плавно отклоняване в ляво. Не се установява към момента на удара мантинеллата да е била с нарушена цялост.

Съгласно допълнителното заключение към САТЕ основните разрушения по л.а. „Фолксваген 3

Пасат“ с peг.№ ******* са в предната му част и в тавана. Всички основни детайли на автомобила са засегнати от механизма на ПТП. Констатираните деформации и разрушения по автомобила са в следствие на ПТП, а не на изваждането му от речното корито.

Получените деформации са в резултат на огъване на корпусните детайли на автомобила, като същите достигат дълбочина, не по-малка от 40см. Не са налични технически данни за притискане на горната част на тялото на пострадалия от детайли на автомобила. Двете предни седалки на автомобила са се намерили в почти легнало назад положение, като според вещото лице това може да е в резултат както на описания механизъм на ПТП, така и от предприетите действия за изваждане на тялото на пострадалия от купето.

Съгласно заключението към СМЕ К. П. е починал от механична асфикция, вследствие удавяне. При настъпване на инцидента същият е бил в средна степен на алкохолно опиянение /2,21 промила алкохол в кръвта/, което повлиява координационните функции, концентрация, внимание, критичност, но не води до значително потискане на мозъчните функции. Установена е една пожизнена травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане на меката черепна покривка на темето, която може да доведе до зашеметяване на пострадалия.

Само при своевременното му изваждане е могъл да се избегне леталния изход. Между удавянето и настъпилото ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка.

От показанията на св. Ц. П., брат на ищеца и братовчед на И. Д. К., се установява, че И. К. дълго време живял в Гърция, поради което двамата не били много близки. Прибрал се в България няколко месеца преди инцидента. Всички живеели в една къща, в отделни апартаменти. Бащата на свидетеля притежавал лек автомобил, но не бил правоспособен водач. Автомобилът се управлявал от друго лице – Г., когато имало нужда. Бащата на свидетеля не бил предоставял автомобила за управление на И. и свидетелят сочи, че не знае защо и как онази вечер И. е карал автомобила.

От показанията на св.Х. М. Х., инспектор в Пожарната, се установява, че сигналът за падналия автомобил „Фолксваген Пасат“ се получил малко преди 8 ч. сутринта.

Автомобилът бил в коритото на река Искър по средата върху гумите си, таванът се виждал и на пасажерското място вътре имало човек. Предприели мерки да го извадят. Свидетелят се придвижил първите няколко метра ходейки, след това се пуснал по течението на реката, докато се хване за автомобила, стъпил на тавана му. След това, държейки се за автомобила, достигнал до другата страна. Откъм мястото на пострадалия нямало стъкло и свидетелят се опитал да го изтегли, но тялото не помръднало. Свидетелят опитал да отвори първо предната врата, но не успял, а след това задната врата, която се отворила. Свалил облегалката на седалката и оттам успели да извадят мъжа. Помагал му колегата му Л. С.. Мъжът бил без колан. Кракът му бил заклещен в арматурното табло. Свидетелят проверил за пулс, но не усетил нищо. След като извадили тялото, го поставили върху тавана на автомобила, вързали го с обезопасително въже и го изтеглили на брега, поставили го в носилка и го поели лекарите. Свидетелят не забелязал да има наранявания по тялото.

При разпита си св. Л. С. С. потвърждава, че с Х. Х. се отзовали на сигнал във Враждебна, на моста на река Искър, във връзка с паднал в реката автомобил Фолксваген Пасат.

4

Автомобилът се намирал в реката, върху колелата, виждала се малка част от тавана. Двамата свидетели влезли последователно в реката. Виждала се от преден десен прозорец, дясната ръка на пострадалия. Придвижили се до колата, успели да отворят задна дясна врата, левият крак на пострадалият бил заклещен, освободили го и извадили пострадалия в безсъзнание.