Решение № 13849 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13849 гр. С, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б Д В при участието на секретаря С Н В като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110171177 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„А С В” ЕАД е предявила срещу К. Т. М. кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 375, 84 лв., представляваща главница по сключен договор за заем CrediNet № ... и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ..., и двата от 11.03.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 170, 39 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.05.2021 г. до 02.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 27226/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.

По отношение на останалите първоначално претендирани с исковата молба суми производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете по реда на чл. 232 ГПК с влязло в сила определение от откритото съдебно заседание, проведено на 02.07.2025 г.

Ищецът твърди, че на 11.03.2019 г. между „М К“ АД и К. Т. М. е сключен договор за заем CrediNet № ..., по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 500 лева. Посочва, че договорът за кредит е сключен от разстояние, без физическото присъствие на страните по него и изключително чрез използване на средства за комуникация от разстояние, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че ищецът е кандидатствал за кредит чрез сайта на кредитодателя, а впоследствие е получил код за потвърждаване на своя телефон, както и имейл с приложени Договор за заем, Общи условия към договора за заем, Стандартен европейски формуляр, Погасителен план, а в случай, че Кредитополучателят е заявил ползването на допълнителни услуги - Договор за допълнителни услуги, Тарифа за допълнителни услуги. Заедно с имейла, Кредитоискателят ще получи и линк, уникален за договора. Впоследствие в рамките на 72 часа от изпращането на имейла, Кредитоискателят трябвало да потвърди /подпише/ договора чрез отваряне на линка през компютър/телефон или друго устройство и да въведе Кода за потвърждение от SMS-ca в него, както и изрично да отбележи в съответното поле, че е съгласен с условията на договора за заем и Общите 1 условия към него и да въведе своето ЕГН. В случай, че Кредитоискателят е заявил желание за ползване на допълнителни услуги, подписването на договора за допълнителни услуги се осъществява съгласно тази процедура и със същия Код за потвърждение. Посочва, че Договорът за заем се счита сключен от разстояние и влязъл в сила от момента, в който Кредитоискателят въведе Кода за потвърждение на изпратения от „М К“ АД линк и изрично потвърди, че е съгласен с условията на Договора за заем и Общите условия към него.

Приемайки клаузите на Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 505,64 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Сочи, че съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 5,64 лева, на 4 равни месечни погасителни вноски, в размер на 126,41 лева, като първата погасителна вноска е платима на 11.04.2019 г., като страните са договорили общ размер на плащанията по заема 505,64 лева. Твърди, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 11.03.2019 г. между „М К“ АД и К. Т. М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ..., съгласно който „М К“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът следвало да заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 178 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 4 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 44,5 лв., при първа погасителна вноска, платима на 11.04.2019 г. Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава, с оглед на което дължи мораторна лихва в размер на 245,93 лв. Изискуемостта на последната погасителна вноска е настъпила на 11.07.2019 г. Твърди, че на 10.07.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба й прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А С В” ООД, ЕИК ... и „М К“ АД, ЕИК ..., по силата на който вземанията на „М К“ АД срещу К. Т. М., произтичащи от Договор за заем CrediNet № ... и Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ... и двата от дата 11.03.2019 г. са прехвърлени изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Сочи, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „М К“ АД с Уведомително писмо с изх. № .. от дата 17.07.2019 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А С В“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. В условията на евентуалност счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за цесията с настоящата искова молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва легитимацията на ищеца, доколкото липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва от представените доказателства да се доказва, че е кандидатствал за кредит в интернет сайта на кредитодателя или по телефон. Твърди, че договорът за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.

11, ал.1, тъй като никъде не е била включена допълнителната услуга като разход по кредита, която услуга се равнява на почти 40 % от размера на кредита. Същата не била включена в посочения размер на ГПР, поради което кредитът бил изцяло нищожен, като се дължала единствено чистата му стойност. Твърди, че предлаганата допълнителна услуга е насочена преимуществено към интереса на кредитора и поставя под обосновано съмнение и възможностите на неподготвения потребител да осъзнае конкретния си личен интерес от задължаването си с цената на услугата. Счита, че вноските по допълнителната услуга представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, които съгласно чл.

10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Допълва, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че 2 договорът за кредит не съдържа погасителен план, което също води до неговата нищожност.

Оспорва с твърдяната цесия да е прехвърлено надлежно и вземането за допълнителната услуга. Оспорва усвояване на сумата от 30,00 лева при отпускане на кредита, която представлява еднократна административна такса. С оглед на това твърди, че получената по кредита сума е в размер на 470 лв., а не на 500. Счита, че в случай, че договорът бъде признат за нищожен претендираната от ищеца сума ще се дължи на друго основание, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на исковата претенция по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че: между „М К“' АД и К. Т. М. е сключен договор за заем CrediNet № ..., по който са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита са останали непогасени до размера на претендираните суми; както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки, както и че вземаният за мораторна лихва за прехвърлени с валиден договор за цесия, за която е съобщено на ответника.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражение за нищожност на сключения договор.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за заем CrediNet с номер .../11.03.2019 г., сключен между ответника К. Т. М. и „М К“ АД, по силата на който дружеството се е задължило да предаде на ответника сума в размер на 500 лв. в брой на касите на „И“. В договора са посочени годишен процент на разходите от 42, 40 %, фиксиран лихвен процент от 5, 39 %, сума за получаване 470 лв., еднократна административна такса от 30 лв. Приложен е погасителен план с 4 месечни погасителни вноски от по 126, 41 лв. всяка и падеж 11-то число на съответния месец. Към исковата молба е приложено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от „М К“ АД чрез ищцовото дружество, адресирано до ответника, с което дружеството уведомява ответника, че вземането, произтичащо от процесния договор, е било прехвърлено на ищцовото дружество. Приета е разписка от „Б П“ ЕАД, съгласно която получателят се е преместил на друг адрес. Съгласно приложеното по делото пълномощно – л. 20 ищецът е упълномощен от „М К“ АД да уведомява длъжниците за извършените прехвърляния на вземания по приложения договор за цесия и приложенията към него.

В заповедното производство е приложен договор за допълнителни услуги към описания по-горе договор за заем, съгласно който „М К“ АД предоставя на ответника пакет от следните допълнителни услуги: безплатно усвояване на сумата в офис на дружеството или чрез клоновете на „И“; безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството; предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право за участие в специални промоции, всички на обща стойност от 178 лв., платима на 4 вноски от по 44, 50 лв. с падеж 11-то число. Съгласно договора допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем CrediNet.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице е установило, че на 11.03.2019 г. „М К“ АД е превело на К. Т. М. сумата от 470 лв. с основание „Усвояване на кредит ...“ чрез „И“ АД. Не са установени извършени плащания по процесния кредит нито в периода до прехвърляне на вземането, нито в периода 3 след това. Съгласно заключението по договор за допълнителни услуги са били начислени дължими суми в размер на 178 лв., платими на 4 вноски от по 44, 50 лв. всяка на падежите на вноските по договора за заем. При включване на тази сума в изчисленията се получава годишен процент на разходите в размер на 367, 21 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.