Решение № 14921 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14921 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110148570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от „П.К.Б.” ЕООД срещу М. П. Ш. искове както следва:

1/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4661,12 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3025061309 от 01.11.2017 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането;

2/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2269,40 лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането;

3/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 324,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2018 г. до 27.08.2019 г.;

4/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 3314,17 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11699/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.

Твърди се в исковата молба, че на 01.11.2017 г. между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, като кредитор, и ответника М. П. Ш., като кредитополучател, е 1 сключен Договор за потребителски кредит № 3025061309 от 01.11.2017 г. По силата на договора, кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 5000 лева при годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49,89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски. Общият размер на кредита възлизал на сумата от 8783,28 лева. Кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ на стойност 3766,32 лева. Така общият размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, възлизало на сумата от 12549,60 лева. С част от отпуснатата сума по искане на ответника било рефинансирано друго негово задължение към ищеца в размер 4682,63 лева. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 02.11.2017 г. превел по банковата сметка на ответника остатъчната сума от 317,37 лева. Поддържа, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не представлява условие за отпускане на кредита. Сочи, че ПДУ предоставя възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични средства. От своя страна длъжникът поел задължение по договора, като го е сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 348,60 лв. и падежна дата всяко 17-о число на месеца. На 21.02.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3025061309, като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 26.02.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3025061309, с който страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 3, която да бъде заплатена в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променили от 36 на 37 броя. На 31.05.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3025061309, като пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На 08.07.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 2 към ДПК № 3025061309, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № № 6,7 и 8, които да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 37 на 40 броя. На 27.07.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3025061309, като пожелал да бъде намален размерът на четири погасителни вноски. На 30.07.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 3 към ДПК № 3025061309, с който страните се договарят размерът на вноски № № 9, 10, 11 и 12 да бъде намален на 104,60 лв., които да бъдат заплатени на падежа, а остатъкът до пълния им размер – в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 40 на 43 броя.

Сочи, че поради неизпълнение пълно и в срок на задълженията на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 2

27.08.2019 г., за което ответникът бил уведомен. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба по процесния договор била заплатена сума в общ размер 1603,40 лв. По изложени съображения моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

С определение от 21.10.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник – М. П. Ш., ЕГН **********, починал на 28.02.2022 г., са конституирани наследниците му по закон, срещу които ищецът насочва исковете си с молба с вх. № 206705 от 24.06.2024 г. – Ф. Г. К.

– Ш. (съпруга), А. П. М. (племенник) и Л. П. М. (племенница), като претендира от всеки от тях по 1/3 от процесните вземания. С определение от 21.10.2024 г. на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по гр. д.

№ 48570/2023 г. по описа на СРС, 119 състав в частта по предявените срещу Ф.

Г. К. – Ш. искове поради оттеглянето им от ищеца.

С уточнителна молба от 05.11.2024 г. ищецът е посочил, че претендира от всеки от ответниците – А. П. М. и Л. П. М. по 1/3 от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва:

1553,71 лева – главница; 756,47 лева – възнаградителна лихва, 108,30 лева – мораторна лихва; 1104,72 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Л. П. М., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва автентичността на подписа, положен за клиент, на представения към исковата молба ДПК, като твърди, че същият не е положен от М. Ш.. Излага, че неправилно ищецът е определил квотите на наследниците на починалия в хода на делото ответник, като твърди, че бракът между М. Ш. и Ф. К. – Ш. е сключен на 07.08.1998 г., поради което последната по силата на чл. 9, ал. 2 ЗН, доколкото наследява заедно с възходящ (майка на починалия) е получила 2/3 от наследството, тъй като наследството се е открило след навършването на десет години от сключването на брака. В тази връзка счита, че отговаря за 1/6 от задълженията. Излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със ЗПК и ЗЗП, както и за нищожност на отделни негови клаузи. Оспорва заемополучателят да е бил уведомен за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Оспорва сумата да е била реално предоставена в заем на кредитополучателя. Оспорва исковете и по размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – А. П. М., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявените главни установителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит и анекси към него, както и съдържанието на същия, в това число наличието на постигнати между 3 страните договорки относно възнаградителна лихва и за закупуване на допълнителни услуги; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че ищецът е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което да е уведомил ответника; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

От представените по делото писмени доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит „***“, договор за потребителски кредит „***“ № 3025061309, ведно с погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр, Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД и ответника М. П. Ш., е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит при Общи условия, по силата на който ищецът се задължава да отпусне на ответника кредит в размер на сумата от 5000 лв., платим на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер 248,60 лв., с падежна дата 17-о число от месеца, при ГПР 49,89 % и лихвен процент от 41,17 %, с краен срок на издължаване 17.11.2020 г. В раздел V „Избран пакет от допълнителни услуги“, е уговорено предоставянето на изрично поискани от кредитополучателя допълнителни услуги „Екстра“, осигуряващи съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, право на отлагане на вноски, право на намаляване на погасителни вноски, промяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, при цена 3766,32 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Посочен е и общ размер на задължението по кредита и закупените допълнителни услуги – 12549,60 лв.

Видно от погасителния план, заплащането на дължимото възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от по 104,62 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

От заключението на СПЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписите, положени в мястото за „Клиент:“ в следните документи: Договор № 3025061309 за потребителски кредит ***, сключен между П.К.Б. ЕООД от една страна и от друга - М. П. Ш. на 01.11.2017 г.; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 01.11.2017 г.; Общи условия на П.К.Б. ЕООД към Договор за потребителски кредит от 01.11.2017 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 01.11.2017 г.; Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 01.11.2017 г.; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 3025061309 от 01.11.2017 г., обект на експертизата, вероятно са изпълнени от М. П. Ш.. Доколкото доказване неистинността на документите – Договор за потребителски кредит *** № 3025061309 от 01.11.2017 г. и приложенията към него, е в тежест на релевиралия възражението ответник на основание чл. 193, ал. 3, изр. първо 4

ГПК, съдът приема, че не е доказана неистинността на посочените документи, поради което приема, че същите са подписани от кредитополучателя М. П. Ш..

Спорен по делото се явява въпросът за действителността на процесния договор за кредит.

На първо място, следва да се съобрази, че в случая кредитното правоотношение е такова по договор за потребителски кредит, доколкото същият е сключен с потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП – кредитът е предоставен на физическо лице и липсват данни това да е извършено във връзка с неговата търговска или професионална дейност. Предвид това, отношенията, произтичащи от договора попадат в приложното поле на регулацията на ЗПК.