Определение № 8 от 14.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Враца, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600729 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18638/19.11.2025 г., подаденa от С. А. Г. с адрес: *** чрез адв. Г. А. против Определение № 425/17.11.2025 г. на Районен съд – Враца по ч.н.д. № 1037/2025 г. по описа на същия съд, с което първоинстанционният съд е потвърдил като правилно постановление от 07.10.2025 г. на Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4081/2024 г., образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 2 НК.

С посоченото определение първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка така, както е установена в хода на досъдебното производство. Съдът е приел, че в хода на производството са събрани множество писмени и гласни доказателства, но от тях не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 2 НК, като правилно производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като липсват доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че посочените от него две лица са се възползвали от неговата неграмотност и неопитност, като го измамили със сумата от 34 870 лв. Оплаква се, че бил съветван да ги съди по частен ред, но той държи държавата да го защити и да ги осъди за престъпление от общ характер, тъй като в противен случай извършителите ще бъдат поощрени да измамят други като него.

Моли за отмяна на определението на Районния съд.

Въззивният съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по ЧНД № 1037/2025 г. по описа на РС-Враца, намира частната жалба за допустима, като подадена срочно, от легитимирано Л. срещу подлежащ на съдебен контрол акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 243 НПК въззивният съд дължи проверка по същество на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното 1 производство. Това е част от законоустановения съдебен контрол върху действията на прокурора в досъдебното производство, който обаче също така има ограничен обхват и цели проверка за процесуална и материална законосъобразност на действията и акта, без вмешателство на съда в преценката на прокурора по отношение на самото обвинение, по събирането и проверката на доказателствата и вземането на решение по вътрешно убеждение за повдигане на обвинение (чл. 127 от Конституцията на РБ). Тоест правомощията на съда в производство като настоящото не следва да влизат в противоречие с принципите на чл. 18 и чл. 14 НПК, като отмяната на постановлението следва да се допуска, когато е възможно да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат. Съдът не може и не следва да дава конкретни указания, свързани с определен резултат по същество и да предопределя резултата от оценката на доказателствата, а следва да извърши проверка за това, дали е наЛ. доказателствен дефицит и/или порочност в процесуално-следствените действия, дали действително са събрани обективно възможните относими доказателства и дали изводът на прокурора е мотивиран и съответства на събрания доказателствен материал.

След като се изложиха принципните съображения относно обема на проверка в настоящото производство, следва да се пристъпи към фактическата страна по казуса.

Настоящият състав приема изцяло фактологията, изложена от първостепенния съд, която се подкрепя от събраните доказателства. Досъдебното производство № 4081/2024 г. по описа на РП-Враца е било образувано на 24.06.2024 г. с постановление за образуване на досъдебно производство и по повод сигнал от пострадалия С. Г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 2 НК.

Пострадалият С. Г. разполагал с около 130 000 лв., получени след продажба на имоти в София, и възнамерявал да закупи жилище в гр. Враца. Негов съсед го свързал със свидетеля Ю. Н. (строител) и сина му П. Н., с чиято помощ и съдействие се стигнало до оглед и избор на апартамент в гр. Враца, собственост на Е. Р. Б.. На 14.05.2024 г. свидетелят Ю. Н. взел с колата си С. Г. от гр. Криводол и отишли заедно в гр. Враца, където между Б. и купувача Г. е подписан предварителен договор за покупко-продажба, в който продажната цена е уговорена на 55 000 лв. В изпълнение на договора Г. депозирал 5 000 лв. в брой капаро. За сумата е съставена вносна бележка и е наЛ. писмена банкова следа. След подписване на договора и заплащане на сумата от 5000 лв. Г. и Н. отишли в клон на банка ДСК, където Г. внесъл по сметката си сумата от 50 000 лв. срещу такса от 125 лв. Всички парични суми били платени с помощта и в присъствието на Ю. Н., който физически съдействал и държал средствата на Г., придружил го до банката и накрая го върнал в дома му в гр. Криводол. На следващия ден Г. се отказал от сделката - не се възпротивил, че ще загуби депозираната сума от 5000 лв. и заявил, че вече не желае да купува апартамента. По този повод между Г. и Н. възникнал спор относно съдбата на сумата от 34 875 лв., които Г. твърди, че е оставил в държане на Н., който му обещал да ги оползотвори за материали и ремонт на апартамента.

В хода на производството са събрани показания на пострадалия С. Г., както и 2 на свидетелите А. А., М. Б. М., Ю. Н., П. Н., Р. Т. Б., Е. Б. и др., които са хронологично съгласувани и взаимно се подкрепят в основната част. НаЛ. са писмени доказателства: предварителен договор за покупко-продажба, договор за посредничество, вносна бележка за внесената сума от 50 000 лв., банкови справки за движение по сметките на пострадалия, Ю. Н. и неговата съпруга, справки от КАТ и други официални документи, които потвърждават движението на сумата от общо 55000 лв., договорните отношения по сделката и физическата активност на участниците в инкриминирания момент.

Нито от свидетелски показания, нито от банкови документи и справки може да се направи извод за присвояване или отклоняване на парични средства от страна на Ю. Н. и П. Н..

Няма привлечен обвиняем.

С постановление от 07.10.2025 г. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Счел, че не са доказани и не могат да бъдат доказани по безспорен и категоричен начин основни елементи от състава на престъплението по чл. 209 от НК.

При така установеното съдът намира от правна страна следното.

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки, като постановлението следва да отговаря на изискванията на чл.

199, ал. 2 НПК да бъде мотивирано в степен, която е достатъчна, за да бъде проследен пътят на формиране на вътрешното убеждение на прокурора по всеки съществен въпрос от предмета на произнасяне.

За обективната съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК се изисква деецът да е упражнил такова въздействие върху съзнанието на определено Ф. Л., което да е довело до формиране на неправилни представи у същия касателно правното основание или условията, при които осъществява акт на имуществено разпореждане, като мотивирано от тези си неправилни представи, измаменото Л. извършва акт на имуществено разпореждане в полза на престъпния деец.

Престъплението измама по чл. 209, ал. 1 НК е довършено с настъпване на имотната вреда - имущественото разпореждане вследствие формираните неправилни представи у пострадалото Л..

В конкретния случай са събрани множество доказателства за намеренията и действията на Н. във връзка със сделката, въз основа на които прокурорът би могъл хипотетично да формира вътрешно убеждение относно наличието на измамливо поведение и намерение. Не са събрани обаче, въпреки положените усилия, доказателства за това на Н. да са му предоставени пари, не са събрани доказателства да е наЛ. обедняване, което да е резултат от разминаване между обещаното и действителното намерение/действително даденото. Всички свидетели са дали обективни и логични показания относно техни лични впечатления, но нито един свидетел и нито едно писмено доказателство не свидетелства за осъществена имуществена вреда у пострадалия, освен неговите лични показания. Нито един от свидетелите в сделката не е знаел с какви пари е разполагал Г., сумата не може да се изведе или проследи и от писмени доказателства, тъй като е била налична в 3 брой у него и за нея няма банкова следа – нито някога да е била по сметка, нито да е теглена. От своя страна съдът намира, че прокуратурата е положила достатъчно усилия за разкриване на обективната истина – изискани са банкови справки за движението на парите по сметки на всички относими лица, извършено е претърсване в дома на Н.. Съдът се солидализира напълно с извода на районния съд, че за съжаление това действие по разследването е извършено прекалено късно – една година след деянието, а е следвало да бъде извършено своевременно, тъй като е било от първостепенна важност и спешност за разкриване на обективната истина, отчитайки изложените от пострадалия в жалбата му данни за предоставяне на сумата в брой. За съжаление обаче съдът не може да санира тази забава към настоящия момент. Не може да се проследи Г. да е разполагал с тази сума пари, да се е разпоредил с нея в полза на Н., нито да се установи имуществена вреда.

Като изключим забавата в посоченото процесулано-следствено действие, настоящият състав подобно на първоинстанционния намира, че прокурорът действително е извършил обективно, всеобхватно разследване. Изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В случая недоказаността на обвинението не се дължи на непълнота от фактическа страна – фактическата основа е ясна, еднозначно се установява от всички доказателства, но липсват доказателства за обедняването.

Съдът не намира, че съществуват непълноти в доказателствения материал, които да могат да бъдат преодолени с допълнителени процесуални действия.

Предвид изложеното наЛ. е хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – недоказаност на обвинението – проведено е обективно, всестранно и пълно разследване, при което въпреки събраните доказателства, не може да се достигне до категоричен извод за извършено престъпление от общ характер. Въпреки извършените действия, не могат да се съберат допълнителни годни доказателства, които да преодолеят съществуващите непълноти.

В този смисъл провереният от районния съд прекратителен прокурорски акт не страда от пороци. Правилно и в съответствие със закона прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът споделя извода на районния съд и прокуратурата, че събраните доказателства в своята съвкупност не позволяват да се докаже по несъмнен начин, че Ю. Н. е въвел в заблуждение жалбоподателя и му е причинил имотна вреда с посочения размер, поради което липсва доказан състав на престъпление по чл. 209, ал. 2 НК или по друг текст от НК.

От изложеното следва, че определението на РС-Враца е законосъобразно – не са извършени процесуални нарушения, обосновано и правилно е, като прокурорското постановление следва да бъде потвърдено. Жалбата се явява неоснователна и не може да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 във вр. с ал. 6, т. 1 от НПК, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 425/17.11.2025 г., постановено по ЧНД № 1037/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е потвърдено Постановление на РП-Враца от 07.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4081/2024 г. по описа на РП-Враца, водено за престъпление по чл. 209, ал. 2 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

За определението да се съобщи на страните, на жалбоподателя да се връчи препис.

Председател: _______________________