Разпореждане № 14296 от 15.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14296 гр. София, 15.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. М. като разгледа докладваното от ЦВ. М. М. Частно гражданско дело № 20221110104614 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 16098/28.01.2022 г. на ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. М., ЕГН ********** за сумите, както следва: 488,96 лв. – главница по договор за заем MicroCredit № 9012-00045798/08.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2022 г. до окончателното плащане; 68,17 лв. – договорна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 10.09.2021 г.; 330,33 лв. – възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги към договор за заем MicroCredit № 9012-00045798/08.01.2021 г., 37,64 лв. - лихва за забава върху задълженията по договор за заем MicroCredit № 9012-00045798/08.01.2021 г. за периода от 11.03.2021 г. до 21.01.2022 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 330,33 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Процесният договор за заем MicroCredit № 9012-00045798 е сключен на 08.01.2021 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая, видно от т. 12 от заявлението, както и договор за допълнителните услуги към договор за заем MicroCredit № 9012-00045798/08.01.2021 г., за които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в предоставяне на заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на клиента, а това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които финансовата институция има забрана да събира суми – чл. 10а от ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а 1 наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.

4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“.

В противоречие на императивното правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 330,33 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 330,33 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 16098/28.01.2022 г. на ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. М., ЕГН ********** за сумите, както следва: 330,33 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2