Определение № 296 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Кюстендил, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на С. Л. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, против разпореждане рег.№663/14.03.2025г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№2217/2021г. по описа на ДнРС, с което е върната молба с вх.№3108/14.03.2025г.

(неправилно наречена „частна жалба“), подадена от С. Л. Л., с която се иска „делото да бъде върнато за ново преразглеждане“.

В жалбата се прави оплакване, че ДнРС многократно е отхвърлял възраженията и жалбите на Л. срещу заявителя по заповедното производство. Изложени са доводи, че жалбоподателката е с трайно намалена работоспособност, за което има издадено решение на ТЕЛК, поради което заплащането на суми над вече платените не е по възможностите й.

Моли отмяна на разпореждането и връщане на делото на районния съд за ново преразглеждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени оплакванията в подадената жалба, приема следното:

От заповедното производство по ч.гр.д.№2217/2021г. по описа на ДнРС е видно, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петров[1]Казанджията“ № 4-6, срещу С.

Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, което е било уважено и в полза на заявителя е била издадена заповед №931 от 05.1.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът С.Л. е подала възражение по чл.414 от ГПК с вх.№4290/24.11.2021г. и заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Депозирана е била в срок искова молба с вх.№5162/23.12.2021г., по която е било образувано гр.д.№2548/2021г. по описа на ДнРС, по което е било постановено решение №105/08.03.2022г., с което искът е бил уважен и е било признато за установено,ч е С.Л. дължи за дружество сумата по издадената заповед за изпълнение. С решение с №158 от 10.08.2022г. по в.гр.д.№236/2022г. ОС- 1

Кюстендил е потвърдил решението на РС-Дупница. Решението е влязло в сила на 10.08.2022г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение, с разпореждане с №1547/07.09.2022г. заповедният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя, по който са налице данни, че е било образувано изпълнително дело №126/2024г. по описа на ЧСИ В.Александрова, с рег.№742 и район на действие – ОС-Кюстендил.

След образуване на изпълнителното производство С.Л. двукратно е подавала възражения пред заповедния съд, че не дължи претендираните суми по изпълнителния лист, с искане същият да бъде обезсилен, като съдът е връщал възраженията, позовавайки се на наличието на влязла в сила заповед за изпълнение.

На 14.03.2025г. по ч.гр.д.№2217/2021г. по описа на РС-Дупница е постъпила „частна жалба“ с вх.№3108/14.03.2025г. от С. Л. Л., с която същата е направила искане „делото да бъде върнато за ново преразглеждане“.

РС-Дупница е приел, че частната жалба има характер на молба, тъй като с нея не се обжалва конкретен акт, същевременно, е намерил подадената молба за недопустима, сочейки, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са влезли в сила, още повече, че длъжника веднъж вече е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, решението по който също е влязло в сила.

С обжалваното разпореждане ДнРС е върнал молба с вх.№3108/14.03.2025г.

(неправилно наречена „часна жалба“), подадена от С. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.

***, с която се иска „делото да бъде върнато за ново преразглеждане“.

Въззивният съд, като съобрази изложеното, намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, доколкото обжалваният съдебен акт не попада в кръга актове, които подлежат на въззивен инстанционен контрол, независимо от посочването на обратното в разпореждането на районния съд.

Обжалваното разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е сред актове, изрично посочени в закона, като подлежащи на инстанционно обжалване – чл.274 ал.1 от ГПК. Независимо от формалното посочване, че молбата на Л. се връща, с което фактически се оставя без разглеждане, следва да се държи сметка, че въпросното произнасяне е в рамките на приключилото с влизане в сила на заповедта за изпълнение заповедно производство. След като производството по делото е приключило, разпореждането на съда няма преграждащ развитието на делото характер. С атакуваното разпореждане на практика се уведомява страната, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2217/2021г. на ДнРС е влязла в сила и не съществува възможност за извършване на исканото „преразглеждане“ на делото. Т.е., независимо, че съдът не е предприел действия по разглеждане на молбата, не може да се приеме, че разпореждането прегражда развитието на производството. Същевременно, както се посочи - няма и предвидена изрична законова възможност за обжалване на подобен вид актове.

С оглед изложеното, жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното пред окръжния съд производство – да се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частната жалба, подадена от С.

Л. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, против разпореждане рег.№663/14.03.2025г. на 2

Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№2217/2021г. по описа на ДнРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№161/2025г. по описа на Окръжен съдКюстендил.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-София, в 1седмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3