Решение № 708 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Стара Загора, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530101221 по описа за 2026 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора твърди в исковата си молба, че през периода от 19.08.1992 г. до 23.02.2006 г. С.Б. Г. бил управител на ищцовото дружество и в това качество в посочения период сключвал множество договори с различни търговски дружества, предимно с предмет на договорите различни видове строителномонтажни дейности, свързани с ремонти, поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения - собственост и ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД - гр. Стара Загора. След освобождаването на С.Б. Г. от поста управител на „В и К“ ЕООД - гр. Стара Загора, с оглед на възникнали спорове и неуредени граждански отношения между дружеството ищец и търговските дружества - контрагенти, се установило, че за голяма част от ремонтните работи, извършвани от специализираната бригада по ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД, било плащано без правно основание на търговски дружества, именно на основание сключени от страна на С. Г. фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ 1 действително извършените от бригадата на дружеството ищец ремонти. Покъсно по този повод срещу С.Б. Г. било образувано наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт с обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 от НК за присвояване на 1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни търговски дружества, чието реално изпълнение било извършвано от собствени на дружеството ищец служители, техника и материали. По това наказателно производство било образувано НОХД № 372/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, продължило до 18.05.2018г., когато с Решение № 139/18.05.2018г. Апелативен съд - Пловдив по ВНЧД № 238/2018г. потвърдил Определение № 112/22.02.2018г. по посоченото НОХД № 372/2014г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост поради тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност за участие в съдопроизводствени действия/ прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия С.Б. Г.. По това наказателно производство за пръв път били установени обстоятелства за разпореждане с цел обогатяване с парични суми равностойност на неизвършени ремонтни дейности. По посоченото н.о.х.д № 372/2014г. дружеството ищец предявило граждански иск, приет за съвместно разглеждане през м.06.2014г. В същото това производство била назначена и изслушана комплексна експертиза, която установила, че били налице документи, безспорно удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори от работници на „В и К“ ЕООД – Стара Загора, а не от работници на контрагентите по тези формални договори, на които впоследствие било извършвано плащане. Експертизата констатирала и наличие в счетоводството на „В и К“ ЕООД на документи - пътни листове и искания за отпускане и получаване на материали, които удостоверявали, че разходите за транспорт и доставка на материали от складовата база на ищеца до отделните обекти били изцяло за сметка на „В и К“ ЕООД – Стара Загора, а не за фирмите - фиктивни изпълнители. Такъв бил и случаят с Договор № ОП37 от 16.06.2005г., сключен между ищеца и ответника „Оресто“ ООД, ЕИК 123675513 за обект „Ремонт на външен водопровод с. ...“ на стойност 23243,36 лева данъчна основа и 4648,67 лева ДДС. За доказване изпълнението на този договор на 04.07.2005г., т.е. само 3 седмици след подписване на договора за възлагане на строителство в значителни количества и обеми бил съставен акт 2 обр. 19 за констатиране на извършени и подлежащи на заплащане СМР, подписан от ищеца и ответното дружество. Съгласно т.3.1 от Договора от 16.01.2006 г. осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко необходимо за строителството били задължение на изпълнителя.

Правело впечатление, че по количествено-стойностната сметка, приложена към Договора от 16.01.2006г., всички 14 броя позиции били абсолютно идентични и по стил и начин на изписване били копи-пейст на протокола - акт. обр.19 от 04.07.2005г. В материалите по посоченото по-горе н.о.х.д. № 372/2014г. /том 45,стр.5 до 11 вкл./ били приложени 7 бр.пътни листове, издадени от работници на ищеца, от които било видно, че до въпросния обект в землището на с. ... транспортните разходи за извършване на фактурираните транспортни услуги били за сметка и с персонал на “В и К“ ЕООД - гр. Стара Загора. Всички пътни листове били с дати м.04.2005г., което означавало, че ремонтът бил вече действително извършен по време на провеждане на процедурата по възлагане в полза на ответника - 16.06.2005 г. В годишната данъчна декларация за 2005г. на „Оресто“ ЕООД в справка за амортиризуемите активи било отразено, че през този период дружеството разполагало с ДМА - транспортни средства на обща стойност 500 лева. По този начин с фактури от 22.08.2005г. и 19.12.2005г. за сметка на дружеството ищец, със знанието и съгласието на наследодателя на първия ответник бившия управител на „В и К“ ЕООД – Стара Загора били платени главница от 23243,36 лева и ДДС в размер на 4648,67 лева за фиктивно извършените от втория ответник СМР по посочения Договор от 16.06.2005г. Реалното изпълнение на изброените в този фиктивен Договор СМР било извършено от ремонтна бригада на „В и К“ - гр. Стара Загора с технически ръководител И.

М. И.ов. Така на практика ответното дружество се обогатило с посочената сума за сметка на „В и К” ЕООД - гр. Стара Загора, което пък обедняло с тази сума, без да имало правно основание за това. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Оресто“ ЕООД, гр.Стара Загора да възстанови на „В и К” ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 24900 лева, с която се обогатил без правно основание по посочените по-горе причини и с която дружеството им обедняло. Моли съда да осъди ответника да им заплати направените съдебни разноски за държавна такса, както и направените разноски за адвокатски хонорари.

Ответникът „ОРЕСТО“ ЕООД, гр.Стара Загора оспорва изцяло 3 предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за сумата от 24 900 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на наказателния процес, в който бил предявен граждански иск по НОХД № 372/2014г., по описа на Старозагорски окръжен съд и към настоящия момент на основание чл. 115, буква „ж” от ЗЗД давността не била изтекла. В процесния случай претендираната искова сума от 24 900 лева по фактура № 0000000036 от 22.08.2005г. на обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС била изплатена изцяло от ищеца на ответното дружество, както следва: на 20.09.2005г. била заплатена сумата от 4648,67 лева, представляваща ДДС по фактурата; на 19.12.2005г. била заплатена сумата от 23243,36 лева, представляваща главница по процесната фактура. Общата 5-годишна и специалната 3-годишна давност за заявената искова претенция (в общ размер от 24 900 лева, от които 23243,36 лева - главница и 1656,64 лева - частично ДДС), чието възстановяване се претендирало от двамата ответници, считано от 19.12.2005г., отдавна изтекла. На посоченото самостоятелно основание моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен - погасен по давност. Наведеното от ищеца „обедняване” на дружеството възложител на процесните СМР било изплащане на сумата от 24 900 лева в полза ответното дружество „ОРЕСТО” ЕООД, с което се обогатило, намира за изцяло неоснователно, недоказано и в противоречие с материалния закон. Твърди поради наличие на договорни отношения между страните по силата на сключения между тях Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с....“, които изключват приложението на института на твърдяното неоснователно обогатяване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Моли съда да му присъди всички направени в производството съдебни и деловодни разноски. С уточняваща молба от 13.11.2023 г. по в.гр.д.№ 418/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора ищецът е заявил, че „ВиК“ ЕООД е предявило срещу „Оресто“ ЕООД:1) иск за връщане на недължимо платено по нищожен договор - иск с правно основание чл. 55, ал. I, предл. първо от ЗЗД (без основание, тъй като нищожният договор не е породил правни последици), 2) при условие на евентуалност - чл. 55, ал. I, предл. второ от ЗЗД (получено на неосъществено основание, тъй като работниците на самото „ВиК“ ЕООД са извършили процесиите СМР), 3) при условие на евентуалност - на основание 4 чл. 55, ал. I, предл. трето от ЗЗД (на отпаднало основание поради развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с исковата молба), 4) при условие на евентуалност - на основание чл. 59 от ЗЗД; 5/ при условие на евентуалност (ако съдът приеме, че процесният договор не е нищожен и че не е налице неоснователно обогатяване) - на основание чл. 79, ал. I от ЗЗД - обезщетение за пълно неизпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

С Решение №50 от 10.02.2026 г. по въззивно гражданско дело № 418/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с „дадените указания в обстоятелствената част“ на решението. В мотивите на въззивното решение съдът е определил поредността на разглеждане на предявените искове. Прието е, че е предявен главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за обезщетение за вреди от пълното неизпълнение на задълженията на ответника „Оресто“ ЕООД по Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с.

...“. Предявен е и евентуален иск по чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД – за връщане на даденото по нищожен договор /Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет:

„Ремонт на външен водопровод с. ...“/. Предявен е и евентуален иск по чл.55, ал.1 предл.2 ЗЗД – за връщане на даденото по Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с. ...“ на неосъществено основание. Предявен е и евентуален иск по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД – за връщане на даденото по Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет:

„Ремонт на външен водопровод с. ...“ на отпаднало основание. Предявен е и евентуален иск по чл.59 ЗЗД – за връщане на даденото по Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с. ...“.

По делото е представен Договор № ОП-37 от 16.06.2005 г., сключен между страните в настоящото производство, с който ищецът е възложил на ответника, а той е приел да извърши СМР - „Ремонт на външен водопровод с.

...“ . Съгласно чл.8 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение за изработеното на база Количественостойностна сметка и пълната документация по чл.5.9 от договора, към която сума се начислява ДДС. С оглед съдържанието на правата и задълженията по 5 горепосочения договор от 16.06.2005 г. съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД.

Поначало в търговската практика за установяване извършване на СМР /по вид, количество и стойност/ се наложило използването на акт обр.19. По делото е представен съставеният от изпълнителя Протокол обр. 19 от 04.07.2025 г. за установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР по процесния договор. В този протокол са отразени извършените от ответника СМР на обща стойност 27829,03 лв., като протоколът е подписан от представител ищцовата страна и подпечатан с печата на дружеството.