Решение № 282 от 28.09.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр. Д., 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20203200500609 по описа за 2020 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П. И. П. от гр.Д. срещу решение №654/15.07.2020 г. по гр.д.

№3121/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ОД на МВР-гр.Д. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:1 748,44 лв-неплатени възнаграждения за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 02.09.2016 г.-02.09.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;237,88 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение за периода 02.09.2016 г.-02.09.2019 г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на ОД на МВР-гр.Д. разноски по делото в размер на 150 лв.Въззивникът намира за незаконосъобразно отхвърлянето на исковете му.През процесния период липсвало изрично законово правило,уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни.При тази празнота 1 следвало да намери приложение принципът за законност,според който съдът следвало да решава делата според точния смисъл на законите,а при тяхна непълнота според общия им разум,основните начала в правото и морала.Именно затова приложение следвало да намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Иначе служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.Претендира се от П. присъждане в негова полза на сторените от него разноски в първата инстанция,респ. и разноските в настоящата инстанция.

Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Д. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.Сочи,че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,тъй като статутът на служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР,в който законодателят изчерпателно посочвал техните права и задължения и възнаграждения за положен труд,вкл. допълнителни такива.За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР-така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от ЗМВР.При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ било неправилно.

Като постави на разглеждане въззивн ата жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.Решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3121/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№17444/02.09.2019 г.,като след изменение на исковете по размер,допуснато с 2 определение на ДРС,са предявени кумулативно обективно съединени искове от П. И. П. от гр.Д. срещу ОД на МВР-гр.Д.,както следва:

-иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1748,44 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 02.09.2016 - 02.09.2019 г.,ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;

-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 237,88 лв,представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 02.09.2016 - 02.09.2019 г.

Безспорно е установено по делото,че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност при ответника по утвърдени графици,при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.

Спорният въпрос по делото е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд допустимо ли е горното преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор,т.е. отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Регламентацията в ЗМВР е следната:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Допълнителните възнаграждения са лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,а според чл.179 ал.1 от 3

ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд.Извънреден е трудът,полаган извън рамките на установеното работно време,т.е. в конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават нормативно установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/ .Според разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

При действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:

-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014 г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г./;

-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с 4 решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,бр. 59/;

-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм.бр.3/10.01.2020 г.,в сила от 10.01.2020 г./.

През процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В същата липсва разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния ЗМВР.Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ правоотношенията,произтичащи от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни актове,детайлизиращи приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени хипотези самият ЗМВР извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5 от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.

Сочи се от ищеца,че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на определяне размера на положения извънреден труд,неговото отчитане и компенсиране,поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,приета с ПМС №4/17.01.2007 г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,получен като частно при деление на нормалната продължителност на 5 дневното /8 часа според чл.136 ал.3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл.140 ал.1 от КТ/ работно време.Горното правило е напълно неприложимо спрямо служителите на МВР,за които специалният закон предвижда,че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно /чл.187 ал.1 от ЗМВР/,а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 изр. посл. от ЗМВР/,т.е. се допуска нормална продължителност и на нощното работно време до 8 часа.Последното е съобразено със спецификата на служебните задължения на служителите,които са призвани да отговарят за опазване на обществения ред през цялото денонощие и е необходимо да се осигури непрекъснатост на работния процес.Така по логиката на чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР би следвало да е 1 /8:8=1/.Така съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1,докато според КТ е 8:7.Последното обосновава и нуждата при правоотношение по КТ и упражняван нощен труд същият да се преизчисли по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143.По отношение на служителите на МВР коефициентът е 1,поради което и липсва нужда от извършване на такава трансформация.Горното обяснява и липсата в ЗМВР и цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба,сходна с разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Липсата на подобна норма в цитирания подзаконов акт не може да се разглежда като празнота,а като решение на изпълнителния орган,съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд.