Определение № 2815 от 11.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2815 гр. София, 11.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605284 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XII НПК.

Образувано е по жалба на нарушителя Й. Ю. Р. срещу определение от 06.03.2024 г., постановено по нахд № 4490/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на решение, постановено на 19.02.2024 г., по същото дело.

С депозираната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят моли да бъде възстановен срока за обжалване на решението на първия съд, като твърди, че поради обективни причини не е успял да се свърже със своя адвокат. Заявява, че ще представи доказателства в съдебно заседание затова, че е пропуснат срока по уважителни причини. Моли за служебен защитник по настоящото дело да му бъде назначена адвокат М. А.а от САК, т.к. е безработен, социално слаб и не може да си упълномощи адвокат.

Съдът, като съобрази изложеното в жалба на нарушителя Й. Ю. Р., атакуваният съдебен акт и материалите по делото намира за установено следното от фактическа страна:

В Софийски районен съд е внесен на 04.04.2023 г. Акт за установяване на административно нарушение, съставен по полицейска преписка с рег. № 226р-14570/04.04.2023 г. по описа на 02 РУ СДВР, срещу жалбоподателя Й.

Ю. Р..

Във връзка с внесения в съда АУАН е образувано, по реда на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗООРПСМ, нахд № 4490/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав.

С решение от 19.02.2024 г., постановено по нахд № 4490/2023 г. по описа 1 на СРС, НО, 14 състав, жалбоподателят Р. е признат за виновен за извършено от него нарушение, представляващо непристойна проява по чл. 21, т. 15 ЗООРПСМ, за което и на основание чл. 25, ал. 2 ЗООРПСМ му е наложено наказание „Задържане в териториална структура на МВР“ за срок от 5 /пет/ денонощия, както и на основание чл. 33, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2, вр. с чл.

21, т. 15 ЗООРПСМ принудителната административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от 2 /две/ години, считано от датата на влизане в сила на решението. Съдът е постановил, че решението подлежи на обжалване и протестиране в срок до 24 часа пред СГС.

Жалбоподателят Й. Ю. Р., в качеството на нарушител по образуваното пред районния съд дело, е бил редовно призоваван и се е явил лично на проведените открити съдебни заседания на 04.04.2023 г. и на 19.04.2023 г.

На проведеното открито заседание на 21.06.2023 г. жалбоподателя Р., макар да е бил редовно уведомен за него от предходното, проведено на 19.04.2023 г. съдебно заседание, не се е явил. За датата на съдебното заседание не е представил доказателства за уважителни причини за неявяването си.

На поредното проведено открито съдебно заседание на 20.11.2023 г. жалбоподателя Р. не се е явил. За това съдебно заседание, същият не е бил редовно уведомен, както чрез редовно упълномощения му защитник адвокат М. А.а, така и чрез изпратено на постоянния му адрес съобщение.

В проведеното на 19.02.2024 г. открито съдебно заседание жалбоподателя Р., в качеството си на нарушител не се е явил. Същият е бил представляван от редовно упълномощения си защитник адвокат М. А.а. В съдебното заседание, проведено на 19.02.2024 г., първият съд, в присъствието на адвокат А.а, е постановил решение, с което е признал жалбоподателя Р. за виновен и му е наложил наказания за извършеното от него нарушение.

На 21.02.2024 г. е депозирана молба от жалбоподателя Р., с която моли да му бъде възстановен срока за обжалване на решението на първия съд, а като причина посочва, че не е успял да се свърже със своя адвокат. В молбата излага твърдения, че решението на първия съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като моли жалбата му да бъде разгледана, а решението постановено на 19.02.2023 г отменено. Релевира обстоятелства, въз основа на които счита, че решението е неправилно, посочвайки че не е посещавал спортно мероприятие след като вече му е била наложена ПАМ на 17.03.2023 г., която е обжалвал пред АССГ и решението за това не е влязло в законна сила. Посочва още, че наложената му с наказателно постановление от 17.03.2023 г. глоба в размер на 1000 лева е отменена с решение на СРС, НО, 136 състав по нахд № 4650/2023 г.

Във връзка с постъпилата от жалбоподателя Р. молба, за възстановяване на срока за обжалване на решение от 19.02.2024 г., е насрочено, от страна на първия съд, открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. по реда на чл. 186, ал.

6, вр. с ал. 5 НПК.

С определение от 06.03.2024 г., първият съд е оставил без уважение 2 молбата на жалбоподателя Р., за възстановяване на срока за обжалване на решение от 19.02.2024 г. За да остави без уважение молбата, първият съд е констатирал, че съдебното решение е постановено в открито съдебно заседание и срокът за неговото обжалване тече от датата на постановяването му, поради което същото е подлежало на обжалване в срок от 24 часа, считано от същата дата. Първият съд е посочил, че срока за обжалване на постановеното на 19.02.2024 г. решение е изтекъл на 20.02.2024 г. в 10:45 часа, а жалбата против него е депозирана на 21.02.2024 г. или след изтичане на законоустановения за обжалване срок, ведно с молбата за възстановяване на срока за обжалването му. Районният съд е посочил, че по делото не са налице представени доказателства за уважителни причини, поради което е оставил без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока по реда на чл. 186 НПК. Първият съд е посочил, че определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред СГС.

Въззивният съд констатира, че към жалбата, инициирала настоящото производство не са приложени никакви доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира за установено следното:

Жалбата на жалбоподателя Й. Ю. Р. срещу определението от 06.03.2024 г. е процесуално недопустима, макар и да е депозирана е от активно легитимирано за това лице.

Това е така, защото законодателя в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал.

3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В конкретния случай, атакуваното пред въззивния съд определение, постановено по реда на чл. 186 НПК, е от категорията съдебни актове, за които законодателя изрично не е предвидил тяхното самостоятелно обжалване или определението на първия съд от 06.03.2024 г. е от категорията съдебни актове, които съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 3 НПК не подлежи на проверка и контрол от въззивната инстанция. Действително първият съд е постановил обжалваемост на съдебния си акт пред по-горната съдебна инстанция, но независимо от това, процесуалния подход на контролирания съд не може да противоречи на разпоредбите на закона, защото законодателя не е предвидил процесуалната възможност за обжалване или протестиране на съдебен акт, който е постановен от съответния съд по реда на чл. 186 НПК.

В конкретния случай, първият съд не се е произнесъл с изричен диспозитив по въпроса за връщане на въззивната жалба, но този въпрос е в 3 компетентността на решаващия съд, поради което и доколкото въззивния съд не е сезиран в тази насока, то не дължи и съответно произнасяне.

При това положение, въззивният съдебен състав намира, че жалбата срещу определението на първия съд, депозирана от жалбоподателя Р., следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Водим от горното, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалба на нарушителя Й. Ю. Р. срещу определение от 06.03.2024 г., постановено по нахд № 4490/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на решение, постановено на 19.02.2024 г., по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя Й. Ю. Р. и адвокат М. А.а.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4