Определение № 564 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Г. Я. против Определение № 6423/17.11.2025 г. по гр.д.5944/2025 г. на P C Бургас, с което допълнено определение № 6034/29.10.2025 г. по гр.д.5944/2025 г. в частта за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна по делото разноски в размер на 400 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, като съдът не е обсъдил изложените от жалбоподателката в представеното от нея становище възражения и произволно е определил сумата от 400 лв, без да изложи собствени аргументи как е избрал точно този размер, още повече, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявения иск и съдът е посочил, че "трудът на адвоката се е ограничил само до изготвяне на отговор на исковата молба”.

Твърди се, че след постановяване Решението на СЕС по дело № С438/22, в което е постановено, че не е допустимо една съсловна организация да определя задължителни за съдебната власт размери на възнаграждения във връзка с преценката за прекомерност, тъй като може да бъде направен извод, че тези стойности са определени при условия на конфликт на интереси и нарушаване правилата за защита на конкуренцията и функционирането на вътрешния пазар, единствената възможност за оценка на реалната стойност по изготвяне на писмения отговор в обем от три страници е ползването като ориентир на разпоредбата на чл.25а (3) пр.последно от Наредбата за заплащането на правната помощ. Позовава се на съдебна практика на ВКС Определение № 343/15.02.2024 по т.д.№ 1990/2023, Определение № 50015/16.02.2024 по т.д.№ 1908/2022 и др. които определят разноските за възнаграждения според размерите, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ.

Заявено е искане, в случай, че въззивният съд не споделя изложените 1 в частната жалба съображения, да се отправи до СЕС преюдициално запитване по въпроса: Могат ли националните юрисдикции да се ръководят от нормативен акт, приет от съсловна организация, който им дава задължителни указания относно оценката на адвокатския труд, включително предвиждайки конкретни размери под формата на фиксирани стойности ши процентна част? и Противоречи ли подобна правна уредба на нормите на чл.101, п ap.1 ДФЕС и чл.19, пap.1, ал.2 и чл.67, пap.1 от ДЕС?

Заявено е искане разноските за възнаграждение на процесуалния представител на ответника да бъдат определени в минималния размер за правна помощ, възлизащ на 80 лв, тъй като: спорът не се отличава с фактическа и правна сложност (посочва се, че в случая не е налице нито един от изброените в пap.1а, (2) т.1 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа критерии за преценка за фактическа и правна сложност на едно дело); приложените към исковата молба документи не са в голям обем, съотв.не изискват много време за запознаване с тях; „само едно от тези книжа (заявление № ОВД-05-1674/22.02.2024 г.) е коментирано в отговора на иска с две изречения; разпоредбите, на които се основава исковата молба, изобщо не са обсъдени в отговора, а основният обем от приложения към отговора на исковата молба са фишове за заплати, въобще не са коментирани по същество (относно отразените в тях конкретни суми); претенцията е оспорена само по основание, но не и по размер; в отговора на исковата молба не е цитирана съдебна практика, от което следва, че такава не е проучвана за целите на конкретното дело; в молбата за претендиране на разноски от 03.11.2025 г. поисканият размер е обоснован с „прегледан голям обем от практика на СЕС, както и на Върховен касационен съд”, но в отговора на иска няма позоваване на нито един акт на СЕС или ВКС, от което логично се налага извод, че това произволно твърдение е недоказано и не може да бъде прието за истинно; изобщо, според жалбоподателката, „това може да се разгледа като чиста проба симулация на положен по-голям по обем труд“.

Претендира се обжалваното определение да бъде изменено и да се постанови намаляване на присъдените на ответната страна разноски до размер от 80 лв.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба и по иска Професионална гимназия по Строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“ гр.Бургас, чрез адв.Таня Иванова от САК, представя писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна, а в някои части дори - и за обидна към адвокатската професия и труда, положен от адвоката за защита правата и законните интереси на страната по делото.

На първо място, са изложени съображения за допустимост на искането за допълване на прекратителното определение по делото с произнасяне по разноските. Посочено е, че в случая ответникът е поискал присъждане на съдебни разноски с отговора на исковата молба, както и, че е заявил, че има право на разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на предявения иск. Сочи се, че доколкото делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищцата, преди по него да е проведено открито съдебно заседание, ответната институция е представила списък на разноски и доказателства за плащане едва с молбата по чл.248 от ГПК.

На второ място се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата за допълване на определението е допустима, тъй като ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2

550 лв, за което адвокатът е издал представената с молбата по чл.248 ГПК фактура, като възнаграждението е платено преди прекратяване на делото.

Споделени са мотивите на първоинстанционния съд, че поради характера на производството – трудово, ищцата е освободена от заплащане на държавни такси, но дължи разноски на ответника при условията на чл.78 ГПК.

Твърденията на жалбоподателката, че адвокатът на ответника не е положила достатъчно труд, както и по отношение на съжденията относно заплащането на адвокатския труд, ответната страна квалифицира като обидни и сочещи на незачитане на професията „Адвокат“.

Заявено е искане, при определяне на справедливия размер на дължимото на адв.Иванова адв.възнаграждение, въззивният съд да съобрази, че в случая по делото е подаден отговор на исковата молба, изложени са доказателствени искания, прегледани са голям обем релевантни за делото писмени документи, вкл. Вътрешни правила за работна заплата, считано от 01.09.2022 г. и до 2025 г., ведомости за заплати, фишове, трудови договори, допълнителни споразумения, Колективен трудов договор на национално ниво и КТД на общинско ниво, анекси към същите, заповеди и вътрешни документи на образователната институция и други документи, релевантни за организиране защитата на ответната страна/, както и голям обем от практика на СЕС и на ВКС, които конкретни решения въпреки, че не са цитирани към момента на депозиране на отговора на исковата молба, са били съобразени с изразената в отговора позиция и с направените доказателствени искания.

Позовава се на разрешенията, дадени с Определение №

682/19.06.2017 г., IV г.о. на ВКС по гр.д.60395/2016 г., с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноски се дължат на ответника дори когато делото е прекратено поради оттегляне на иска, защото отговорността за тях е последица от процесуалното поведение на страната, като присъждането им има за цел както да се обезщети страната, която е била принудена да участва в процеса, така и да бъде санкционирана страната, която е предизвикала неоснователно процеса.

Отделно от изложеното се посочва, че ищцата е завела против същия ответник три отделни съдебни производства, с предмет трудовоправни отношения (гр.д.5944/2025 г., гр.д.6199/2025 г., гр.д.6201/2025 г. по описа на БРС), което сочи на недобросъвестно поведението на ищцата и на злоупотреба с права в противоречие с разпоредбата на чл.3 от ГПК.

Претендира се съдът да потвърди изцяло обжалваното определение като правилно и законосъобразно и да присъди на ответника по жалбата сторените разноски в настоящото производство.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на жалбоподателката Е. Г. Я. за осъждане на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия гр.Бургас да й заплати сумата от общо 2 190 лв, представляваща неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за професионално-квалификационна степен за периода от юли 2022 г. до януари 2024 г., сумата от общо 657.31 лв мораторна лихва 3 върху главниците за периода от 12.08.2022 г. до 30.07.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

След връчване на ответника на препис от исковата молба, в законовия срок е подаден писмен отговор от него, с който исковете са оспорени по изложени подробни съображения, и са представени писмени доказателства. Заявени са искания за съединяване на това производство с производствата по други две дела, образувани от същия ищец против същия ответник, както и за присъждане на съдебни разноски. По отношение на разноските е заявено искане по чл.78, ал.2 ГПК – те да останат в тежест на ищцата, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

С определение рег.№ 6034/29.10.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил делото поради оттегляне на иска от ищцата, като това е станало преди провеждане на открито съдебно заседание по делото. В това определение първоинстанционният съд не се е произнесъл по разноските.

След постъпила в законовия срок молба от ответника по чл.248 ГПК, с определение рег.№ 6423/ 17.11.2025 г. първоинстанционният съд е допълнил определение рег.№ 6034/29.10.2025 г. на основание чл.248 ГПК и е присъдил на ответната страна сумата от 400 лв - разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил искането за присъждане на остатъка до размера от 550 лв. Съдът е изложил в мотивите си съображения, че не споделя възраженията на ищцата за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, предвид това, че в случая разноски се претендират след прекратяване на делото, както и за неоснователност на молбата, тъй като разноски по трудови дела не се дължат от работниците. Възражението на ищцата за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност е частично уважено.

Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в определението му по чл.248 ГПК.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, предвид прекратяването на делото поради оттегляне на иска, ответникът има право на разноски.

Обстоятелството, че делото е трудово не освобождава ищцата от задължението й за заплащане на разноските на ответната страна. Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, означава, че ищецът по трудово дело е освободен от таксите и разноските, които би направил за иницииране на съдебното производство, както и за събиране на доказателства по него. В случай, че искът му бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено (освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение), на общо основание ищецът по трудово дело дължи на ответната страна направените от нея разноски по делото (чл.78, ал.2-4 ГПК).

Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото в случая производството по делото е било прекратено по инициатива на ищцата преди провеждане по него на открито съдебно заседание, представянето от ответната страна на Списък на разноските и на доказателства за извършването им едва с молбата по чл.248 ГПК, не води до недопустимост на молбата.

Действително разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.