Определение № 1582 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1582 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501533 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Т. Г. Г., ЕГН ********** против Определение № 5865/14.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 18240/2023г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Г. Г., чрез адв. Г., за изменение на решение № 1557 от 8.04.2024г., постановено по гр.д. № 18240/2023 г. по описа на ПРС, за присъждане на адв. възнаграждение на страната в размер на още 1000 лева, като неоснователна.

С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Твърди се, че съдът няма правомощия да редуцира служебно и без възражение по чл.78, ал.5 ГПК поискания и невъзразен като прекомерен адвокатски хонорар, посочен като размер в списъка по чл.80 ГПК, договорен и платен, видно от договора за правна защита и съдействие. Поддържа се, че цитираното от районния съд решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. не е приложимо, тъй като липсва възражение за прекомерност, от една страна, а от друга – защото адвокатското възнаграждение е заплатено, а не се претендира по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Искането е за отмяна на определението в обжалваната му част и допускане на изменение на първоинстанционното решение в частта с разноските, като Кметство с.Триводици, община Стамболийски , обл.Пловдив бъде осъдено да заплати на Т. Г. още 1 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по член 248 ГПК от Т. Г. Г., чрез адв. Г. за изменение на Решение № 1557 от 8.04.2024г., постановено по гр.д. № 18240/2023 г. по описа на ПРС, за присъждане на адв. възнаграждение на страната в размер на още 1000 лева, както и молба по член 248 ГПК от Кмета на село Триводици за изменение на решение № 1557 от 8.04.2024г., постановено по гр.д. № 18240/2023 г. по описа на ПРС, в частта разноски, като адв. възнаграждение бъде намалено до размера на минималната работна заплата на страната.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение и двете молби, като за молбата от Т. Г. се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., според което преценката колко да плати загубилата страна по спора е предоставена на съда.

Обжалваното определение е неправилно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата . С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е изоставена възможността съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал. 5 ГПК , се предшества от искане на насрещната страна. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно заседание, като крайният срок следва да се определи съобразно със срока за депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение следва да се счита за ограничено до приключване на устните състезания в съответната инстанция /Определение № 167 от 5.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2012 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай искането на ответната страната за намаляване на адвокатското възнаграждение не е било заявено при разглеждане на делото. В откритото съдебно заседание на 08.04.2024г. ищецът по иска е направил искане за присъждане на разноските и е депозирал списък по чл. 80 ГПК.

Списъкът съдържа описание на претендираното от страната адвокатско възнаграждение, като е представен и документ за заплащането му.

Ответникът Кметство на с.Триводици не е изпратил представител за заседанието. Правото му да иска намаляване е преклудирано до края на откритото съдебно заседание. Молбата по чл. 248 ГПК е основана на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което не би могло да бъде намалявано, след като искането по чл. 78, ал. 5 ГПК не е своевременно заявено.

Ето защо настоящият състав счита, че първоинстанционното 2 определение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като на ищцовата страна се присъдят още 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5865/14.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 18240/2023г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Г. Г., чрез адв. Г., за изменение на Решение № 1557 от 8.04.2024г., постановено по гр.д. № 18240/2023 г. по описа на ПРС, за присъждане на адв. възнаграждение на страната в размер на още 1000 лева, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 1557 от 8.04.2024г., постановено по гр.д. № 18240/2023 г. по описа на ПРС в частта с разноските, с което Кметство с.

Триводици, общ. Стамболийски, обл. Пловдивска е осъдено да заплати на Т.

Г. Г., ЕГН ********** сумата от 1 000 лева адвокатско възнаграждение, като:

ОСЪЖДА К метство с. Триводици, общ. Стамболийски, обл. Пловдивска да заплати на Т. Г. Г. , ЕГН ********** още 1 000 лева, представляващи допълнително адвокатско възнаграждение към вече присъденото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3