Определение № 285 от 12.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Стара Загора, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500157 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане № 468 от 18.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4913/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Й. И. за 522,39 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, както и за 132,96 лв. мораторна лихва.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, като съображения за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. срещу Д. Й. И. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 696,25 лв., от които 173,86 лв. за неплатени суми за ползване на електронни съобщителни услуги, 522,39 лв. съгласно чл.54.12 от Общите условия за неустойки и 181,41 лв. за мораторна лихва върху цялата сума. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД и Д. Й. И. договор за електронни съобщителни услуги № М6598313 като част от рамков договор.

1

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 522,39 лева неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, заедно с 132,96 лв. мораторна лихва от 29.11.2020 г. до 06.11.2023 г. и законната лихва, считано от датата на заявлението. За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части. Приел е, че автоматичното прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от длъжника преди изтичането на срока му съставлява разваляне на договора, които има действие само занапред. Приел е, че е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Приел е, че в случая уговорената неустойка е нищожна.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и вноски за изплащане на устройството), развалянето на договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранните договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. В случая обаче търсената неустойка съобразно размера й противоречи на добрите нрави.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес 2 или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока, договорът се счита за прекратен по вина на абоната.

По своята същност това съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД. Поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в размер на общо 522,39 лв., която включва неустойка да невърнато оборудване по ценовата листа; обезщетение за обработка на просрочени задължения; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги. Видно от съдържанието на описаните в заявлението счетоводни документи такава неустойка е начислена за повече от три месеца. Посочено е, че са издадени три отделни фактури от една и съща дата, във всяка от които сумата съставлява (както е посочено в заявлението) 3 стандартни месечни вноски без ДДС. Освен това неустойката не е изчислена според конкретния месечен абонамент. Не е посочен размера на т. нар. стандартна месечна вноска.

Следователно търсената сума не съставлява 3-кратния размер на месечната абонаментна такса. В случая, упражнявайки своето потеснативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под формата на неустойка множество стандартни месечни абонаментни такси. По този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Неоснователно в частната жалба се твърди, че длъжникът, след като не е върнал устройството, дължи стойността на предоставеното му оборудване.

Със заявлението заявителят (сега частен жалбоподател) е претендирал суми, 3 съставляващи неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, каквато неустойка не е била уговаряна. Всъщност под формата на неустойка заявителят се е домогвал да получи плащане на цената на невърнато от длъжника оборудване. Такава неустойка страните по договора не са уговаряли.

По отношение на претенцията за обезщетение за обработка на просрочени задължения е налице нищожност на тази клауза от общите условия на оператора на електронни съобщителни услуги поради противоречието й със закона – чл.33 ЗПК, представляващ императивна правна норма, която предвижда при забава от страна на длъжника право на кредитора единствено на законната лихва за забава.

В частта относно сумата от 132,96 лв. за мораторни лихви за периода от 29.11.2020 г. до 06.11.2023 г. разпореждането не се обжалва – липсват изложени оплаквания, поради което въззивният съд няма да го разглежда.

С оглед на тези съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 468 от 18.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4913/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4