Решение № 11 от 25.01.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Свиленград, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200785 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №********* от ******** на ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , с ко е т о И. П. Д. с ЕГН ********** от село **********,**********, общ.************* , за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС “ за срок от 6 месеца .

Жалбоподателят И. П. Д. в законно предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно . В жалбата си до съда, излага твърдения в насока за допуснати съществени процесуални нарушения ,без да се излагат конкретни съображения. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява . За него се явява адв.М. ,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.Излага допълнителни съображения в насока за отмяна на обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл.38 от ЗАдв.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

1

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели-Ж. Г. П. и А. В. В. се установява, че на **********година свидетелят Ж. Г. П. съвместно с колегата си А. В. В. , при изпълнение на служебните си задължения в село *********,общ.************* около 16.01часа на улица *********** в близост до ************ спрели за проверка движещият се в посока изход за село ************, лек автомобил марка ************ с рег.№

**********,управляван от жалбоподателя.

При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил собственост на И.Т.Д. с ЕГН **********,а водач бил жалбоподателя,но след справка в тяхната система с таблет установили,че МПС било с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.

Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на ************год. съставили акт за установяване на административно нарушение серия GA с №***********на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят, който вписал , че няма възражения по акта.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило възражение.

Били изготвена докладна по случая .

Материалите са били изпратени на съответната прокуратура за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя, но с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от ***********,прокурор от РП Хасково , е отказал да се образува наказателното производство,като е изпратил материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.

Процесното е получено в регистратурата на АНО на 28.11.2023г.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП на 27.11.2023година.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,като АНО е приел,че процесния автомобил е бил с прекратена регистрация на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач ,както и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от която собственик на МПС е И. Т.Д. с ЕГН ********** и последно е регистрирано прекратяване на регистрацията на МПС на21.08.2023г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП.

Иззетото със АУАН-СУ на МПС на водача-жалбоподател били изпратени до сектор Пътна полиция към ОД на МВР Сливен.

Не се оспорва компетентността на АНО, а от служебно известната на съда Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, се установява,че същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Ж. Г. П. и А. В. В. , така също и от приетите писмени доказателства – писма,постановление на РП Хасково , Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач , справки и т.н. последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Ж. Г. П. и А. В. В., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители при АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не се оспорва по делото, а и последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

3

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП , приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба.

В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, подкрепя тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред но както в АУАН,така и в НП не е посочена дата на дерегистрацията му,което според настоящият съдебен състав се касае за допуснати процесуално нарушение, ограничаващо правото на наказаното лице да разбере в пълнота обвинението за да може да организира защитата си, тъй като посочване на датата на дерегистрацията му и посочване на датата на извършване на нарушението са съществени елементи от адм.наказателния състав на вмененото нарушение на водача-жалбоподател,като при липса на посочване на дата на дерегистрация,съдът е в невъзможност да установи дали действително към посочената дата,водача е извършил вмененото му нарушение.

Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП , която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.

Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а приобритателят пък следва да е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължен и в съответния срок да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобИ.ето на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с 4 отбелязване в автоматизираната информационна система.

За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , в настоящата уведомяване на приобритателя не се изисква.

Особеното в случая обаче е, че не приобритателят е бил водач на моторното превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения автоматично по отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен анализ по отношение на санкционираното лице.

Последният не е собственик или приобритател на процесното ППС, няма данни при какви обстоятелства приобритателят му е предоставил управлението на процесната дата, при което, макар за жалбоподателя, като водач, да възниква задължението да провери и документите, касаещи автомобила, за да бъде убеден, че поема управлението в съответствие с изискванията на законодателството и в частност на тези по Закона за движението по пътищата, Закона за пътищата и Кодекса за застраховането , то конкретно няма как да е наясно за обективните признаци от състава на нарушение. Или, поне остана недоказано с оглед разпределението на доказателствената тежест.