Решение № 93 от 24.09.2026, Районен съд - Самоков

Мотиви към решение № 93, постановено на 24.09.2026 година по а.н.д. № 246 по описа на С.ския районен съд, ІІІ състав, за 2026 година.

С..районна прокуратура е внесла постановление за предложение за освобождаване на Г. И. А. с ЕГН **********, роден на .. г. в гр. С., българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан, самонает в строителството, живеещ в гр. С., ул.

„Т.“ № .., от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и за налагането му на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

С постановлението Г. И. А. е обвинен в това, че на 23.11.2025 г. в гр. С., на ул. „Т.“, в дом № ..е причинил на Ф. И. С. от гр. С. лека телесна повреда, в условията на домашно насилие, а именно контузия на лицето – оток в областта на веждата, което нараняване е причинило на пострадалата болка, без разстройство на здравето, като и е нанесъл удар с юмруци в областта на лицето – деяние, съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В постановлението на прокурора се сочи, че досъдебно производство № 375/2025 г. по описа на РУ – С. е образувано на 24.11.2025 г. за това, че на 23.11.2025 г. около 23.50 ч. в дом, находящ се в гр. С., на ул. „Т.“ № .., е причинена лека телесна повреда на Ф. И. С., като деянието е извършено в условията на домашно насилие. Разследването е приключено и е изпратено в Районна прокуратура – С. с мнение за предаване на съд на обвиняемия Г. И. А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Прокурорът е приел, че Ф. С. и обвиняемият Г. А. живеят съпружески в къща на ул.

„Т.“ № ..в гр. С.. На 23.11.2025 г. С. била в дома си заедно с двете им деца. Обвиняемият се прибрал около 22.30 ч., носейки две бири, седнал пред телевизора, започнал да пие бира и да слуша силна музика. В скута си държал дъщеря им, която била на една година и 5 месеца.

Около 23.50 ч. С. го помолила да намали музиката, за да приспи по-малкото им дете.

Обвиняемият и казал, че ще намали музиката, но не го направил. С. решила да вземе детето и да го заведе при родителите си. Обвиняемият и казал, че никъде няма да го води, като и предложил тя да отиде в дома на родителите си, а детето да вземе на следващия ден. С. се опитала да вземе детето от скута на обвиняемия, но той я избутал с ръце. След това и нанесъл няколко удара в областта на лицето от лявата страна, в областта на лявото око. От ударите С. паднала на земята и обвиняемият я ритнал в областта на корема. С. успяла да се изправи и излязла навън. Детето започнало да плаче. В стаята при обвиняемия влязла неговата баба – св. Теменужка Стоилова, която взела детето от обвиняемия. С. се обадила на тел. 112 и съобщила за нанесения и побой. На място пристигнали служители на РУ – С. – свидетелите Д. Х. и А. Н., на които С. казала, че мъжът, с когото живее съпружески – обвиняемият А., и е нанесъл побой. Полицаите видели, че лявата вежда на С. била подута.

Транспортирали я до отделението за спешна помощ в гр. С., където била прегледана.

В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е установено, че на Ф. С. е причинена контузия на лицето – оток в областта на веждата. Описаното травматично увреждане добре отговаря да е резултат от удар с твърд тъп предмет, какъвто е и ударът с човешки юмрук или ритник, като е получено на процесната дата. Травматичният оток на лицето е причинил на пострадалата болка. Г. И. А. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като в хода на разследването е отказал да даде обяснения.

Прокурорът е приел, че за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години, че към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК и че с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Прокурорът е приел, че са налице всички основания за приложението на чл. 78а от НК.

1

В съдебно заседание С.ската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител. Обвиняемият се явява лично, заявява, че е получил препис от постановлението на Районна прокуратура преди повече от една седмица, и не е упълномощил защитник. Обвиняемият заявява, че разбира обвинението, не оспорва обстоятелствата, така както са описани в постановлението, и няма искания за събиране на други доказателства. В съдебните прения моли да му бъде определена глоба в минимален размер. В последната си дума няма какво да добави.

Съдът, като взе предвид фактическите положения, очертани в постановлението на СРП и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Г. И. А. е роден на .. г. в гр. С., българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан, самонает в строителството, живеещ в гр. С., ул. „Т.“ № ...

А. живеел във фактическо съпружеско съжителство с Ф. И. С. в къща на ул. „Т.“ № ..в гр. С., като двамата имали две общи деца. На 23.11.2025 г. около 22.30 ч. А. се прибрал в дома си, носейки две бири. Седнал пред телевизора, започнал да пие бира и да слуша силна музика, като в скута си държал малолетната им дъщеря на една година и 5 месеца. Около 23.50 ч. С. го помолила да намали музиката, за да приспи по-малкото им дете. А. и отговорил, че ще намали музиката, но не го направил. С. решила да вземе детето и да го заведе при родителите си, но А. и заявил, че никъде няма да го води и че може да отиде сама, а детето да вземе на следващия ден. Когато С. се опитала да вземе детето от скута му, А. я избутал с ръце, след което и нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето от лявата страна, в областта на лявото око. От ударите С. паднала на земята, а А. я ритнал в областта на корема. С. успяла да се изправи и излязла навън. Детето започнало да плаче, а в стаята влязла бабата на обвиняемия – св. Теменужка Стоилова, която взела детето от него.

С. се обадила на тел. 112 и съобщила за нанесения и побой. На място пристигнали служителите на РУ – С. – св. Д. Х. и св. А. Н., на които тя заявила, че мъжът, с когото живее съпружески – Г. А., и е нанесъл побой. Свидетелите възприели, че лявата вежда на С. е подута. С. била транспортирана до отделението за спешна помощ в гр. С., където била прегледана.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на Ф. С. е причинена контузия на лицето – оток в областта на веждата. Описаното травматично увреждане добре отговаря да е резултат от удар с твърд тъп предмет, какъвто е и ударът с човешки юмрук или ритник, като е получено на процесната дата. Травматичният оток на лицето е причинил на пострадалата болка, без разстройство на здравето.

В хода на досъдебното производство обвиняемият А. е привлечен в това си качество за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и е отказал да даде обяснения.

В съдебно заседание обвиняемият заявява, че не оспорва обстоятелствата, така както са описани в постановлението на прокурора.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на предварителното производство гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени от съда с оглед разпоредбата на чл.

378, ал. 2 от НПК; от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото – докладни записки, фиш за спешна помощ, писма, свидетелство за съдимост, съдебномедицинска експертиза, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от липсата на оспорване на фактите от страна на обвиняемия в съдебно заседание. Съдът кредитира заключението на 2 съдебномедицинската експертиза като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, неоспорено от обвиняемия и съответстващо на останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът намира, че с деянието си обвиняемият Г. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 23.11.2025 г. в гр. С., на ул. „Т.“, в дом № ..е причинил на Ф. И. С. лека телесна повреда в условията на домашно насилие, а именно контузия на лицето – оток в областта на веждата, което нараняване е причинило на пострадалата болка, без разстройство на здравето, като е нанесъл удар с юмруци в областта на лицето.

От обективна страна на 23.11.2025 г. около 23.50 ч., в дома на ул. „Т.“ № ..в гр. С., обвиняемият е нанесъл на Ф. С. удари с юмруци в областта на лицето, от лявата страна, в областта на лявото око. В резултат на това на пострадалата е причинена контузия на лицето – оток в областта на веждата, която съгласно съдебномедицинската експертиза добре отговаря да е резултат от удар с твърд тъп предмет, какъвто е и ударът с човешки юмрук, получена е на процесната дата и е причинила на пострадалата болка, без разстройство на здравето. Така причиненото увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.

130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка без разстройство на здравето. Между нанесените от обвиняемия удари и причинения вредоносен резултат е налице пряка причинно-следствена връзка, като нараняването е възприето от свидетелите – служители на РУ – С. непосредствено след инцидента. Нанесеният от обвиняемия ритник в областта на корема не е включен в обема на предявеното обвинение и не е обективиран в причинено увреждане, установено от експертизата, поради което съдът не го кредитира в рамките на очертаното обвинение като част от съставомерното деяние.

Деянието е извършено в условията на домашно насилие. Обвиняемият и пострадалата живеят във фактическо съпружеско съжителство в обща къща, имат две общи деца, а нанесените удари представляват акт на физическо насилие, упражнено от обвиняемия спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие. Затова е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК.

От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът се изяснява от начина на осъществяване на деянието – нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на пострадалата след словесен конфликт и опит на пострадалата да вземе малолетното им дете – което е насочено към причиняване на телесна повреда и болка.

По отношение на условията за приложение на чл. 78а от НК съдът намира следното: за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, което не надхвърля предвидения в закона предел за приложението на института; видно от свидетелството за съдимост, обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от Наказателния кодекс; с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Не са налице и обстоятелства, които по силата на закона изключват приложението на чл. 78а от НК. При това положение са налице кумулативно изискуемите предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“.

При определяне на размера на административното наказание „глоба“ съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, липсата на оспорване на фактите в съдебно заседание и сравнително ниската тежест на причинения вредоносен резултат – лека телесна повреда, 3 изразяваща се в болка без разстройство на здравето. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени. Същевременно съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, което е осъществено в семейното жилище, спрямо лице, с което обвиняемият живее във фактическо съпружеско съжителство, по незначителен повод и в присъствието на малолетните им деца, както и обстоятелството, че нанасянето на удари на близък човек в домашна среда е особено укоримо. С оглед на това съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде наложена глоба в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро, която е съответна на тежестта на нарушението и на личността на дееца и е в състояние да постигне целите на административното наказание, предвидени в чл. 12 от ЗАНН и чл. 36 от НК, а именно да поправи и превъзпита нарушителя към спазване на законите и добрите нрави и да въздейства предупредително върху него и възпиращо върху другите членове на обществото. Глобата следва да бъде заплатена в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.