Разпореждане № 57931 от 28.06.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 57931 гр. София, 28.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110128630 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД срещу В. Р. Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1809,76 лева, представляваща сбор от:

600 лева - главница по договор за потребителски кредит № 30043037737 от 06.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 184,35 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 01.04.2020 г. до 03.04.2021 г.,

180 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,

540 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси,

129,04 лева - лихва за забава от 02.04.2020 г. до 03.04.2021 г. и 176,37 лева - лихва за забава за периода от 03.04.2021 г. до 30.05.2022 г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените доказателства, претендираните суми за пакет Фаст и Флекси са дължими за приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на плащанията на вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.

В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.

1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от 1 действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и определяне по размер.

С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в" въззивен състав).

Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 720 лева при претендиран сбор от 1809,76 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 1089,76 лева и за съответната част за разноските в общ размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 108849 от 31.05.2022 г. на „П.К.Б.“ ЕООД срещу В.

Р. Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 180 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и 540 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2