Решение № 277 от 10.11.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 441/2026
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. Смолян, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. С. като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500441 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от ,Д.“ ООД ЕИК ********** – длъжник по изп. д. № 2026****0400082 по описа на ЧСИ З. Т., per. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд — Смолян, против Постановление от 08.10.2026г, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение от 580 евро на 102.26 евро, както и да се преизчисли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановлението, както и за постановяването му при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено в жалбата се търси отмяна на обжалваното постановление и редуциране на хонорара до сумата от 102.26 евро, като едновременно с това на ЧСИ се укаже да преизчисли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Не се претендират разноски.
Ответната страна по жалбата – Т. С. В., частен съдебен изпълнител с per.
№ 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, /взискател в изпълнителното производство/, я намира за неоснователна по подробно изложени съображения. Моли за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване 1 акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /постановление за разноските/ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/, като за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
В случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата от 3418.18 евро или 6685,38 лева /т.е. интерес до 10 000 лв по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2/, а минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 10, т. 1. и т. 2 от Наредбата, е 684.27 лева /200 лв + ½ от 968.54 лв/, равняващи се на 349,86 евро без ДДС, като взискателят е заплатил сумата от 580 евро без ДДС.
Няма спор, като това се установява и от приложената преписка по изпълнителното дело, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 11.09.2026 г., като в срока за доброволно изпълнение не е последвало плащане.
Не се спори и по това, че цялата сума в размер на 3 872,57 евро, без претендирания адвокатски хонорар и с редуцирана пропорционална такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ, е изплатена на 13.10.2026 г.
Към настоящия момент изпълнителното производство все още е висящо.
Както в първоначалната молба за образуване на изпълнителното производство, така и на по – късен етап преди плащането на дълга /с молба от 29.09.2026г на л. 33; молба от 01.10.2026г на л. 38/ от пълномощника на взискателя са инициирани изпълнителни действия.
При така установените по делото факти не се споделя доводът в жалбата, че в случая не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2, тъй като не са налице предпоставките за това. Това възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го представлява, като същевременно е поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането – пълно проучване на имуществото състояние на длъжника; налагане на запори върху банковите му сметки, както и върху вземанията, които има от трети лица; налагане на възбрани при установяване на собственост върху недвижими имоти; налагане на запор върху притежаваното от длъжника МПС, установено в резултат на изисканите справки, както и извършване на опис и продажба.
Изпълнителното производство към настоящия момент все още не е приключило /поради оспорения размер на хонорара и на пропорционалната такса/, като в срока за доброволно плащане дългът не е погасен, което именно е наложило инициирането на изпълнителни действия за принудителното му събиране. Следователно, оспорваната от жалбоподателя дължимост на каквото и да било възнаграждение извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата в твърд размер на 200 лева, не намира опора в закона и данните по делото.
Колкото до цитираната в жалбата съдебна практика, тя касае различно развитие на изпълнителното производство - в повечето случаи с погасяване на дълга още в срока за доброволно плащане, без последваща необходимост от каквито и да било правни и фактически действия от страна на процесуалния представител на взискателя.
Действително, към настоящия процесуален момент все още предметът на 2 производството не е изцяло изчерпан, но това се дължи на оспорения размер на адвокатското възнаграждение и на свързания с него размер на начислената пропорционална такса. Всичко друго обаче е платено и то в 1 – месечен срок от получаване на ПДИ, поради което не се споделя доводът на ЧСИ в мотивите на обжалваното постановление, че не може да се определи с точност кога изпълнителното производство ще приключи, както и дали ще има или не усложнения в изпълнението. Поради това, както и с оглед на материалния интерес, извършеното по делото и пълното погасяване в кратък срок на главницата, която в случая е неолихвяема, с редуциран размер на хонорара и пропорционалната такса, не би могло да се приеме, че изпълнителното дело е с фактическа и правна сложност, обосноваваща хонорар над минималния нормативен праг. На практика висящността на делото е резултат от спора за размера на адвокатското възнаграждение и като функция от това – на таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ.
Действително, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир, без да са обвързващи за съда. Но, доколкото тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, в случая те са надлежен ориентир за справедливо и адекватно остойностяване на положения адвокатския труд. В тази връзка съдът споделя и разрешението, дадено в определение № 3476 от 20.12.2024 год. на ВКС по ч.т.д. № 1945/2024г, препращащо към определение по т.д. № 682/23 г. І т.о. на ВКС, че макар фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни, няма пречка да се изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че справедливото и обосновано остойностяване на адвокатския труд не следва да изхожда само от конкретиката на случая при пълно игнориране на нормативния минимум на хонорара, тъй като подобен подход би създал риск от субективизъм и непредвидимост на произнасянето на съда, респ. до присъждане на различен размер на възнаграждението дори при еднотипни спорове, което, създавайки правна несигурност, е обществено неприемливо. В този смисъл за по - разумен и балансиран следва да се възприеме подходът установените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да служат като принципна база за определяне на пазарната стойност на положения от адвоката труд с възможност за намаляването им според спецификите на конкретния спор.
Поради това съдът намира, че платеният хонорар от 580 евро като несъответен на действителната фактическа и правна сложност на делото следва да бъде редуциран до минималния нормативен праг от 349,86 евро, до който размер жалбата е основателна. Това налага и редуциране на пропорционална такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. Тази такса от една страна зависи от материалния интерес по делото. Тя се определя за изпълнение на всяко парично вземане върху събраната сума, в т.ч. акцесорното вземане за разноски за адвокатско възнаграждение. Приетите в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Действително, тази такса е функция и от оспорения размер на адвокатския хонорар, поради което следва да бъде редуцирана съобразно намаления размер на възнаграждението. В случая обаче в кориците на изпълнителното дело се откриват различни стойности на пропорционалната такса: така напр. в поканата за доброволно изпълнение е посочена сума в 3 размер на 396.29 евро с ДДС, а в запорните съобщения до третите лица – 338.83 евро. Липсва акт на ЧСИ с посочване размера на пропорционална такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, както това е направено за другите такси в уведомлението за такси и разноски до взискателя. Размерът на таксата не е посочен и в обжалваното постановление, поради което съдът е в невъзможност да прецени законосъобразното му определяне, респ. да го редуцира съобразно новия размер на хонорара. Затова на ЧСИ ще се укаже, каквото е и искането в жалбата, да преизчисли пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ съобразно редуцирания размер на хонорара.
В останалата му отхвърлителна част – за намаляване на възнаграждението под минималния нормативен праг от 349,86 евро до 102.26 евро, постановлението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски за настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 08.10.2026г по изп. д. № 2026****0400082 по описа на ЧСИ З. Т., per. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд — Смолян, В ЧАСТТА, с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Т. С. В., ЧСИ с per. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, от 580 евро до минималния нормативен праг от 349,86 евро, както и да се преизчисли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетото адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Т. С. В., ЧСИ с per. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, по изп. д. № 2026****0400082 по описа на ЧСИ З. Т., per. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд — Смолян, от 580 евро до минималния нормативен праг от 349,86 евро, като УКАЗВА на ЧСИ да преизчисли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно редуцирания размер на хонорара.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му отхвърлителна част за намаляване на възнаграждението под минималния нормативен праг от 349,86 евро до 102.26 евро, както и за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размер на хонорара от 102.26 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4