Решение № 1849 от 26.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330102344 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Теленор България” ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283, против Г. Т. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 79,85 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени съобщителни услуги за периода ***** г., дължими по Договор за мобилни услуги № ***** от *******г., с който е предоставен мобилен номер ******; сумата от 50,01 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени съобщителни услуги за периода ******** г., дължими по Договор за мобилни услуги № ***** от **** г., с който е предоставен мобилен номер ******; сумата от 77,99 лв.

– незаплатени задължения за лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от ****** г., с който е предоставено мобилно устройство *******, от които 28,36 лв. – дължими лизингови вноски за отчетния период от ******** г. и 49,63 лева – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за периода ******* г.; сумата от 726,57 лв. – незаплатени задължения за лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от ******* г., с който е предоставено мобилно устройство *******, от които 126,36 лева – дължими лизингови вноски за отчетния период от ***** г. до ***** г. и 600,21 лева – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за периода от ***** г. до ****** г.; сумата от 296,05 лева, представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги 1

№ ****** от ******* г., с който е предоставен мобилен номер ******, изчислена за периода ******** г.; сумата от 43,62 лв., представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от ***** г., формирана от разликата между стандартната цена на мобилно устройство ****** и продажната му цена по договор за лизинг от ***** г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.02.2020 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3475/09.07.2020 г., по ч. гр. д. № 6819/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ-ти граждански състав (исковите претенции са описани съобразно уточняващи молби на ищеца от дата 04.11.2021 г. и от дата 29.12.2021 г.).

В исковата молба се твърди, че между страните са сключениДоговор за мобилни услуги № ****** от ****** г. и Договор за мобилни услуги № ***** от ****** г. Между страните били сключени и договори за лизинг на дати ***** г. и **** г., по силата на които ищецът предал на ответника за временно и възмездно ползване с опция за придобиване, съответно мобилен апарат ******* и мобилен апарат ******. Ответникът преустановил плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги и по лизинговите правоотношения. Предвид това, договорите за предоставяне на мобилни услуги били предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Съобразно изложеното, се претендират горепосочените суми за неустойка поради предсрочно прекратяване.

Неустойката по всеки от договорите е в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за мобилни номера без вкл. ДДС.

По отношение на лизинговите вещи, то се твърди, че договорите за лизинг не са прекратявани или разваляни. Предвид несвоевременното заплащане на лизинговите вноски, вземанията по договорите за лизинг са станали предсрочно изискуеми. Съобразно изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника – адв. З. Н., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че претендираните суми за неустойка за предсрочно прекратяване са нищожни поради накърняване на добрите нрави и не пораждат задължения за ответника. Изтъква, че в конкретния случай уговореният размер на неустойката е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора. Твърди, че претендираните суми за лизингови вноски не се дължат, като счита, уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за нищожна. Моли, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер.

На *****г. между Г. Т. Г. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца, по план „******“, със стандартен месечен 2 абонамент в размер на 29,99 лв. и с 40% промо отстъпка за 24 месеца.

Към договора е подписано и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от ***** г., както и декларация – съгласие за получаване на общи условия и за предоставяне и получаване на информация по чл.4, ал. 1 от ЗЗП.

На същата дата – ****** г. и по повод договор с предпочетен номер +*****, мобилният оператор, като лизингодател е сключил с Г. Т. Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване мобилен апарат ****** c обща лизингова цена в размер на 208,07 лв., чрез внасяне на 24 месечни вноски, от които първоначална лизингова вноска в размер на 45 лв. с ДДС, платима към датата на договора и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 7,09 лв. с ДДС. Съгласно чл.1, ал.

3 от договора за лизинг в случай, че лизинговото устройство не бъде върнато, то лизингополучателят дължи не само заплащане на лизинговите вноски, които се обявяват за предсрочно изискуеми в съответствие с чл. 12 от общите условия, но и допълнителна сума в размер от 7,09 лв.

На ****** г. между Г. Т. Г. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* за срок от 24 месеца, по план „*****“ и със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.

На същата дата – *****г. и по повод договор с предпочетен номер мобилен апарат ******, мобилният оператор, като лизингодател сключва с Г. Т. Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване мобилен апарат ****, С обща лизингова цена в размер на 726,57 лв., платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 31,59 лв.

Към всеки от договорите са подписани и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, както и декларация – съгласие за получаване на общи условия и за предоставяне и получаване на информация по чл.4, ал. 1 от ЗЗП.

Приети са като писмени доказателства и Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по така сключените договори за услуги и договори за лизинг.

Съгласно чл. 12 от Общите условия на Договор за лизинг в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договори и общите условия да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,както и всички други суми в договора за лизинг, дължими и платими.

По отношение на претенциите, касаещи сключените договори от **** за мобилен номер +*****, то същите са удостоверени в представените и приети по делото фактури, както следва:

3

На ***** г. е издадена фактура № ***** за отчетен период *****г. – *****г., срок за плащане – *****г., издадена за сумата от 48,29 лв., включваща вноска лизинг – 7,09 лв. и задължения за месечни абонаментни такси ползвани услуги, както следва месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв. без ДДС, както и ползвани услуги 19.35 лв. без ДДС за международни разговори.

На ***** г. е издадена Фактура № ****** г. за отчетния период *****- ******* г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****** : месечна абонаментна такса 14.99 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 6.79 лв. (от които кратки текстови съобщения (SMS) 0.48 лв., международни разговори 1.29 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 5.00 лв.), които са в общ размер на 22.53 лв. без вкл. ДДС - 27.04 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ******* - 7.09 лв. с вкл. ДДС.

На ****** г. е издадена фактура № ******** г. за отчетния период ******- ***** г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****** : месечна абонаментна такса 14.99 лв. без вкл. ДДС -17.99 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска за мобилно устройство ******* - 7.09 лв. с вкл. ДДС.

На ***** г. е издадена фактура № ******/****** г. за отчетния период ******- ****** г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****** : месечна абонаментна такса (-5.32) лв. без вкл. ДДС - (-6.38) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ******* - 7.09 лв. с вкл. ДДС.

Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 0, 71 лв. с оглед прекратяване на договора.

По отношение на претенциите, касаещи сключените договори от ****** за мобилен номер +******* , то същите са удостоверени в представените и приети по делото фактури, както следва:

На ***** г. е издадена фактура № ******* г. за отчетния период *****- ***** г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *****: месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 0.04 лв. (от които разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лв.), които са в общ размер на 20.86 лв. без вкл. ДДС - 25.03 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ****** - 31.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 56.62 лв.

На ***** г. е издадена фактура № ****** г. за отчетния период ******г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****: месечна абонаментна такса 20.82 лв. без вкл. ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ***** - 31.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 56.57 лв.

На ***** г. е издадена фактура № **********/***** г. за отчетния период ****** г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******: месечна абонаментна такса 20.82 лв. без вкл. ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ****** - 31.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана 4 по фактурата, е 56.57 лв.

Във фактурата, издадена на ****** г. с № ******* г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 172.29 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски мобилно устройство ******* в общ размер на 49.63 лв. с вкл. ДДС.

От така отразеното във фактурите и предвид обстоятелството, че не се оспорват представените и приети като писмени доказателство договори за мобилни услуги да са подписани от ответника, то съдът счита, че по силата на така сключените договори за периода на действието им се дължат договорените месечни абонаментни такси, които не са обвързани с ползването на конкретни услуги. По отношение на претенциите за ползвани допълнителни услуги по договора извън тези включени в съответния пакет от услуги, по които се претендират суми, начислени за исковия период изрично е указано на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване предоставянето на услугите.