Решение № 154 от 22.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Благоевград, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20221200500942 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от С. Д. К.

ЕГН лично и в качеството си на баща на малолетната Д.С.К. ЕГН, чрез адв. Б.К., срещу Решение № 477/23.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1238/2021 г. по описа на Районен съдБлагоевград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите срещу А С К, ЕГН, с адрес: гр. Б, ж.к. Е“, бл. вх., ет.ап. с правно основание чл. 8 във вр. с чл. 5, ал. 1,т. 1, т. 2, т.

3 и т. 4 ЗЗДН за предприемане на мерки за защита по ЗЗДН по повод извършени актове на домашно насилие на посочените в молбата дати, представляващи актове на физическо, психическо и емоционално насилие, както и е обезсилена издадената заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН и е разпределена отговорността за разноски. С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт се оспорва като неправилен, необоснован, постановен при съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че ответницата А.С.К е проявила щадящо поведение спрямо детето и че същото не било станало свидетел на процесните ситуации.

Мотивите на съда, че за да бъде едно деяние домашно насилие, следвало да бъде извършено в домашна среда, не почивали на законовите разпоредби. Необоснован, в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, се явявал извода на съда, че не са доказани актовете на домашно насилие на 01 и 02 май 2021 г., на 15 и 16 май 2021 г.

Доказателствата по делото по категоричен начин установявали, че и на дати 17.04.2021 г. и 14.05.2021 г. ответницата е извършила акт на домашно насилие, проявено в психическо и 1 емоционално насилие, принудително ограничаване на личната свобода и личните права на детето и бащата, които представлявали акт на домашно насилие. При всяка среща с бащата, в т.ч. на посочените в молбата дати, ответницата се държала грубо, арогантно и непристойно с него, отправяла обиди и закани, като детето ставало пряк свидетел на това поведение. С използваните думи и изрази майката се опитвала да внуши на детето, че бащата е насилник, че полицията и бащата ще вземат детето насила, с цел да бъдат осуетени контактите между бащата и детето. Последното обстоятелство - че бащата е упражнявал насилие спрямо детето, били опровергани от свидетелските показания. Според жалбоподателите не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Величкова и св. Д в частта за упражнено насилие от бащата, тъй като не са били преки очевидци, а пресъздавали информация, предоставена от майката. В жалбата са изложени подробни доводи за основателност на подадената молба за защита от домашно насилие. Настоява се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на молбата чрез налагане на поисканите мерки. В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира следното: Производството пред Районен съд – Благоевград е образувано по молба вх. № 580/18.05.2021 г., подадена от С. ЕГН , с адрес: гр. Б лично и в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Д.С.К. ЕГН против А С.К, ЕГН, с адрес: гр. Б с искане за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. В молбата се твърди, че молителят Си ответника са живели на семейни начала до 06.01.2019 г. и от съвместното им съжителство имат родено едно дете - Д С К родена на . Сочи се, че след 06.01.2019 г. ответницата започнала да осъществява постоянен психически тормоз върху детето и молителя, като ограничила контактите помежду им и при опит на молителя да види детето, предизвиквала скандали. Твърди се, че между молителя и ответницата било постигнато споразумение по чл. 127, ал. 1 СК относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете, упражняването на родителските права по отношение на детето Д С Ка, режима на лични отношения на бащата с малолетното дете и издръжката на детето. Твърди се, че ответницата А.С К е извършила по актове на домашно насилие по отношение на молителите, както следва: 1) На 17.04.2021 г., около 11:30 часа в жилище- апартамент 10, находящо се в град Б, в присъствието на детето Д С К и полицейски служители, А.С.К осъществила по отношение на молителите акт на домашно насилие, изразяващ се в упражняване на психическо и емоционално насилие, осъществено посредством иницииран от ответницата спор първоначално между нея и полицейските служители и впоследствие, отправяйки обиди и обвинения директно спрямо молителя К. В 2 процеса на спора ответницата многократно викала, крещяла, заплашвала, обиждала и използвала нецензурни думи, насаждала страх у детето, че ще бъде взето насила, като тези действия извършила в присъствието на детето Д което я травмирало изключително много и при проявената агресия от страна на майката, навежда главичка, видимо изключително притеснена, свива се в края на стаята, затваря се в себе си. Част от съдържанието на отправените нецензурни думи, обиди и заплахи били следните: в спора с полицейския служител използвала следните думи: „Този насилник (посочвайки молителя) има ограничителна заповед да не доближава мен и детето! Какво прави тука! Насила иска да ми взима детето! Той ме изгони! Той упражнява психически и физически тормоз спрямо мен и детето!“, а непосредствено спрямо молителя отправила следните обиди, обвинения и заплахи: „Ти си насилник и няма да си виждаш детето! С полиция си дошъл насила да си взимаш детето! Какво правиш тука бе! Нямаш право да доближаваш детето, имаш ограничителна заповед! Насила ще ми взимаш детето! Ела бе, да го вземеш, насилник!“.

Пояснява се, че в процеса на спора ответницата била многократно приканвана от полицейския служител да не се държи агресивно пред детето, да не използва обидни думи и да съобрази поведението си с присъствието на детето, но тя не променила поведението си.

За да прекратят създалата се неприятна ситуация, полицейският служител и молителят излезли от апартамента и слезли пред блока. 2) На 17.04.2021 г., около 12:00 часа на предблоковото пространство пред бл., находящ се в град Б“, в присъствието на детето Д С.К полицейски служители и случайни пешеходци,А СК осъществила по отношение на молителя и детето акт на домашно насилие, изразяващ се в упражняване спрямо молителя и детето на психическо и емоционално насилие, осъществено посредством иницииран от ответницата спор, отправяйки обиди и обвинения спрямо молителя, в присъствието на детето. В процеса на спора ответницата многократно викала,крещяла, заплашвала, обиждала и използвала нецензурни думи, насаждала страх у детето, че ще бъде взето насила, като тези действия отново извършила в присъствието на детето Д, както и отново в присъствието на детето категорично заявила, че няма да спазва режима на лични контакти и молителя няма да вижда детето си. Част от съдържанието на отправените нецензурни думи, обиди и заплахи били следните: „Насилник! Какво правиш тука бе! Насила ще ми взимаш детето!

Ела, да видим как насила ще го вземеш, насилник! Ей, ще видиш ти какво ще ти се случи!

Спри да ме тормозиш! Ти, детето няма да го видиш! Какво си ми дошъл с полиция тука, да ми взимате детето насила!“. В яростта си А. дърпала детето за ръката, като я извела пред полицаите, настоявала детето да каже, че не желае да вижда молителя. Крещяла пред полицаите, пред молителя и в присъствието на детето, че е насилник, като размахвала заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена по гр.д. № 2667/2019 г. по описа на PC- Благоевград и други. А. К. изрично заявила, че отказва да спазва режима на лични контакти, установен с определение № 91446 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2423/2019 г. по описа на PC- Благоевград. Детето мълчало през цялото време, като майката не забелязала, че в един момент детето било изключително травмирано, отскубнало се от нея и се втурнало навътре ужасено, за да не става повече свидетел на тази ситуация. Детето било изключително стресирано от поведението на майка си, която продължила с обидите не 3 само срещу молителя, но и срещу самите полицаи. 3) На 17.04.2021 г. след 11:30 часа пред бл. 43, вх. В, находящ се в гр.Б, ж.к в присъствието на детето Д и полицейски служители, ответницата осъществила по отношение на молителя и детето акт на домашно насилие, изразяващ се в принудително ограничаване на личния живот и личните права на молителя и детето. Актът на домашно насилие бил извършен посредством няколко последователни действия от страна на ответницата: иницииране от страна на ответницата на спорове между нея и полицаите и между нея и молителя, в процеса на които отправила обиди, обвинения и заплахи спрямо молителя, в присъствието на детето, което се отразило изключително негативно върху психическото състояние на детето; дърпане на детето за ръката, с настояване детето да каже, че не желае да вижда молителя; както и чрез категорично изявление от страна на майката, в присъствието на детето, че няма да изпълнява съдебното определение относно режима на лични контакти с детето и не позволява да се осъществи контакта между молителя и Д. В резултат на тези действия детето било много разстроено. С тези действия било нарушено правото на личен живот на молителя и детето, в аспект на нарушаване на правото на осъществяване на връзка между баща и дъщеря. С тези действия били нарушени правата на Д за нормален контакт с баща си, за възможност за отглеждането й в спокойна и сигурна среда, без постоянни спорове, без системно напрежение, конфликти и стрес. С тези действия били нарушени и правата на молителя, тъй като бил лишен от нормален и спокоен контакт с дъщеря си. 4) На 18.04.2021 г. след 11:00 часа пред бл. 43, вх.

В, находящ се в гр.Б, ж.к в присъствието на детето Д, А.С.К осъществила по отношение на молителите акт на домашно насилие, изразяващ се в принудително ограничаване на личния живот и личните права на молителите, като отново категорично заявила в присъствието на детето, че няма да изпълнява съдебното определение относно режима на лични контакти с детето и не позволява да се осъществи контакта между бащата и детето. С тези действия било нарушено правото на личен живот на молителите, в аспект на нарушаване на правото на осъществяване на връзка помежду им и реализиране на отношения на баща и дъщеря. С тези действия били нарушени правата на детето за нормален контакт с бащата си, за възможност за отглеждането й в спокойна и сигурна среда, без постоянни спорове, без системно напрежение, конфликти и стрес. С тези действия били нарушени и правата на молителя, тъй като бил лишен от нормален и спокоен контакт с дъщеря си. 5) На 14.05.2021 г. около 16:00 часа в приемната на 9 ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ град Благоевград, в присъствието на детето Д, полицейски служители, заместник директора на училището г-жа К., учители и друг училищен персонал, А.С.К осъществила по отношение на молителите акт на домашно насилие, изразяващ се в упражняване на психическо и емоционално насилие чрез отправени спрямо молителя в присъствието на детето, обидни думи и обвинения, а именно: „Той е насилник! Какво прави тука! Няма право да доближава детето! Има ограничителна заповед да не я доближава! Той извършва насилие спрямо мен и детето! Той само ни тормози! Той уговаря полицаите да му помагат! Дайте му я, дайте му я, нека да я вземе насила! Насила иска да ми взима детето! Упражнил е насилие, пак детето е с наведена глава! Вижте как детето се страхува от него!“. 6) На 01.05.2021 г., 02.05.2021 г., 15.05.2021 г. и на 16.05.2021 г., на всяка една от посочените дати, около 11:00 часа, пред бл. 43, вх. В, 4 находящ се в гр.Б, ж.к в присъствието на детето Д, ответницата осъществила по отношение на молителяите акт на домашно насилие, изразяващ се в принудително ограничаване на личния живот и личните права на молителите, като отново на всяка една от посочените дати ответницата категорично заявила в присъствието на детето, че няма да изпълнява съдебното определение относно режима на лични контакти с детето и не позволява да се осъществи контакта между бащата и детето. С тези действия на А., на всяка една от посочените дати 01, 02,15 и 16 май 2021 г., отново било нарушено правото на личен живот на молителите, в аспект на нарушаване на правото на осъществяване на връзка помежду им и реализиране на отношения на баща и дъщеря. С тези действия били нарушени правата на детето за нормален контакт с бащата съобразно установения режим на лични контакти. С тези действия били нарушени и правата на молителя, тъй като бил лишен от личен контакт с дъщеря си. Въз основа на данните в молбата съдът е издал Заповед за незабавна защита № 7/09.06.2021 г., с която са наложени следните мерки за защита: ответникът А.С.К е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя С.Д.К и малолетното дете Д С.К.. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които районният съд е постановил решение № 477/23.08.2022 г., с което е отхвърлил молбата за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие и е обезсилил издадената заповед за незабавна защита от 09.06.2021 г. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: От прието като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0084/08.02.2013 г. се установява, че молителят С.Д.К и ответника А.С.К са родители на малолетното дете Д С.К., родена на 06.02.2013г. С определение № 91446/18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2423/2019 г. по описа на РС- Благоевград, е одобрено постигнатото между С.Д.К и А.С.К споразумение, съгласно което: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д С.К., се предоставя на неговата майка А.С.К, с адрес: гр. Б. ж.к; местоживеенето на малолетното дете Д С.К., се определя на адреса на неговата майка А.С.К, като майката се задължава при промяна на адреса да уведоми бащата за новия адрес; на бащата С.Д.К се определя следния режим на лични контакти с детето, който ще влезе в сила от 01 март 2021 година, както следва: през първия месец, от влизане в сила на споразумението режимът на лични отношения между бащата и детето, ще бъде както следва: бащата С.Д.К ще взема детето Д С.К. всяка първа и трета събота и неделя за времето от три часа всеки от дните в диапазона от 11:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на дъщерята на ответницата – М. И., като в случай на невъзможност на лицето М. И. да присъства, да бъде посочено друго лице от страна на майката; след първия месец режимът на лични отношения в период от един месец да бъде както следва: бащата С.Д.К да взема детето Д С.К. всяка първа и трета събота и неделя, в събота от 11:00 часа до 18:00 часа, в неделя от 11:00 часа до 18:00 часа, без присъствие на трето лице, без преспиване на детето в дома на бащата; след втория месец, режимът на лични отношения между бащата и детето ще бъде както следва: бащата С.Д.К да взема детето Д С.К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 11:00 часа до 18:00 часа в неделя, с преспиване по местоживеенето на бащата, като взема и връща детето по местоживеенето му; бащата С.Д.К ще осъществява 5 лични контакти с малолетното дете за периодите на ваканции, както следва: половината от пролетната и зимна ваканция, определени от МОН и 20 (двадесет) дни през лятото, които да се ползват два пъти по 10 (десет) дни, което време не съвпада с годишния платен отпуск на майката А.С.К, за което същата се задължава да уведоми бащата своевременно в началото на месец юни; майката има право да ползва през лятото два пъти по 10 дни като в този период от време не се прилага общият режим; на рождения ден на малолетното дете Д С.К., бащата С.Д.К има право всяка четна година да прекарва на датата 06 февруари по три часа с детето, а всяка нечетна година на следващия ден 07 февруари също по три часа има правото да осъществява личен контакт с детето, съобразени с учебните ангажименти на детето; бащата С.Д.К ще осъществява ежедневно придружаване на детето Д С.К. до училище и обратно, като ще го взема и връща в дома на майката не по-късно от половин час преди водене, съответно взимане от училище, като при невъзможност на бащата да заведе и върне детето от училище да уведоми майката своевременно; бащата С.Д.К се задължава да заплаща на детето Д С.К. месечна парична издръжка в размер на 200,00 лева месечно, платима чрез майката – А.С.К, считано от одобряване на споразумението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима от пето до десето число на текущия месец по банкова сметка на майката; бащата С.Д.К се задължава да осигурява сума за допълнителни разходи месечно, необходими за издръжка на малолетното дете Д С.К.