Решение № 187 от 14.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ихтиман, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200347 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, бул. ******* № *, вх. *, ет. *, ап. **, против Наказателно постановление № 26-1204-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.

Посредством жалбата се излагат доводи за неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че автомобилът влязъл в авариен режим и това наложило навлизането в аварийната лента с цел осигуряване на безопасно движение, като се допълва в жалбата, че след навлизане в аварийната лента е влязъл и в изход на магистралата и се е качил на паркинг пред мотел „Ихтиман“.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като същият се представлява от адвокат П. К., която поддържа жалбата и настоява да бъде отменено наказателното постановление. Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като преди заседанието е постъпила писмена защита от него. Районна прокуратура – С., Териториално отделение – И. не изпращат представител и не изразяват становище.

Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В писмо от ОДМВР – София с вх. № 4992 от 15.07.2026 г. /лист 41/ е посочено, че наказателното постановление е връчено на 19.05.2026 г., но към писмото не са представени доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че действително връчването е извършено на тази дата. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена своевременно. Дори и да се приеме, че връчването е извършено на 19.05.2026 г., то в съдебно заседание е представен документ от „Еконт експрес“, от който може да се направи извод, че жалбата е изпратена на 01.06.2026 г.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от 1 фактическа страна следното:

В наказателното постановление е отразено, че лицето Д. М. Д. на 12.10.2025 г., в 22:25 часа, в община И., на Автомагистрала № А-1, км. 43+448, в посока на движение към гр.

София, управлява лек автомобил *******, с рег. № СВ*****Е и се движи в лентата за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на НТУ.Също така в наказателното постановление е записано още, че лицето не представя свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че водачът е извършил следното: на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, като по този начин според наказващия орган е нарушил виновно чл. 58, т. 4 от ЗДвП и че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, като по този начин според наказващия орган е нарушило виновно чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му са наложени глоба в размер на 511.29 евро /1000 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 15.34 евро /30 лева/, а на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. са му отнети 10 контролни точки.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай наказателното постановление и актът за установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания - съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.

Съгласно нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП /в сила от 07.09.2025 г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Според чл. 58, т. 4 от ЗДвП /в сила от 07.09.2026 г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране.

С чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.

58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

В чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. издадена от Министъра на вътрешните работи е предвидено в хипотезата на чл. 178, ал. 1, предл. първо от ЗДвП да се отнемат 10 контролни точки.

В чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Посредством текста на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 30 лева водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

От съдържанието на текстовете на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП може да се направи 2 категоричен извод, че в лентата за принудително спиране на автомагистрала е забранено спирането, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците. Само в тези случай е допустимо превозно средство да спре в лентата за принудително спиране. В същото време горепосочените норми не предоставят възможност в лентите за принудително спиране да се управляват моторни превозни средства и същите да преминават по автомагистралата, движейки се в тези ленти.

Следва да се държи сметка за това, че когато се наложи спиране в лентата за принудително спиране или в обособено пространство за спиране на автомобили, поради наличие на някое от изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, то това спиране не представлява действие, което се извършва моментно, внезапно и мигновено. При движение по автомагистрала обикновено скоростта е по-висока, отколкото при движение по другите пътища. Това предполага, че когато се наложи аварийно спиране поради повреда на автомобила или поради влошено здравословно състояние на водача или негов спътник, скоростта следва да се намали, а за да се спре в лентата за принудително спиране е необходимо автомобилът да премине от съседната такава в нея. Тоест, при спиране в аварийната лента е неизбежно превозното средство също да измине, макар и малко, разстояние движейки се в тази лента. При потегляне от лентата за принудително спиране, след отстраняване на повредата или след подобряване състоянието на водача или на негов спътник, автомобилът също трябва да измине, макар и малко, разстояние в лентата за принудително спиране, с цел включване в съседната лента, по която е позволено движението. От тези кратки /като време и като разстояние/ движения в лентата за принудително спиране следва да се отграничат онези, при които водачите продължително време шофират в нея, с цел избягване чакането в образувано задръстване, изпреварване на други автомобили или преминаване по-бързо през участък, с по-натоварено и забавено движение. Именно последните движения в лентата за принудително спиране са забранени посредством нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Тази лента следва да бъде освободена от постоянен пътен трафик за да се осигури място, където да могат необезпокоявано да спрат МПС-та, които са се повредили или в които има лице, с възникнал по време на движение здравословен проблем.

Като свидетели по делото са разпитани М. Г. /актосъставител/ и М. Г. /свидетел при съставянето на акта/. И двамата свидетели не са присъствали при извършване на деянието, за което се сочи от наказващия орган, че представлява административно нарушение.

Свидетелят М. Г. описва как се процедира в случаите, когато постъпят при тях снимки от ТОЛ камери по повод заснето нарушение. Допълва, че за конкретния случай не си спомня нищо.

Свидетелката М. Г. заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай. Обяснява, че бил съставен акт, който бил подписан, но не си спомня лицето и имената му.

Към жалбата е представен препис от работна карта № 43/15.10.2025 г., в която е отразено, че клиент е Д. Д., като са записани и данните на конкретно МПС – автомобил *******, рег. № СВ*****Е. От съдържанието на работната карта може да се направи извод, че по отношение на превозното средство е извършен ремонт.

Също така кмв жалбата е приложен и препис /извадка/ от електронна кореспонденция от 13.10.2026 г., в която е коментиран евентуален предстоящ ремонт на автомобил.

Като свидетел е разпитано и лицето Й. И.. Същият посочва, че през изминалата година Д. му се е обадил, казал, че се намира на АМ Тракия и има проблем с автомобила, като обяснил, че светнала лампа на таблото, излязъл надпис и колата влязла в авариен режим.

Свидетелят уточнява, че на следващия ден колата била закарана при него, като допълва, че той извършва ремонтна дейност на автомобили, а сервизът му се намира в кв. „Люлин“.

Посочва, че колата била закарана при него на 13.10.2025 г., а предната вечер, късно вечерта, имал обаждания от жалбоподателя. Сочи и че с Д. е имал комуникация по Вайбър, където 3 изпраща снимки на детайли и обяснения какво се е случило. В края на показанията си свидетелят заявява, че Д. му се е обадил вечерта на 12-ти октомври и казал, че колата е загубила мощност, че се притеснява да продължи и че е отбил на магистралата. Твърди, че е казал на Д. да угаси автомобила, да го запали отново и да опита да се придвижи до София.

От събраните доказателства по делото се налага извод, че в случая не е извършено нарушение по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Това е така, понеже въпросният автомобил, макар да е навлязъл в лентата за принудително спиране, то това не е било с цел продължително шофиране в нея за да се избегне образувано задръстване или интензивен пътен трафик, а за да може автомобилът да спре поради възникнал технически проблем.

Възникналият технически проблем се установява както от показанията на третия разпитан свидетел, така и от приложените по делото извлечение от електронна кореспонденция и работна карта.

От доказателствата по делото не се установява да е извършено и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая в наказателното постановление не се твърди и не се прави извод в момента на движение по автомагистралата, когато е станало заснемането на превозното средство, неговият водач са не е носил свидетелство за управление на МПС, нито се сочи към онзи момент /когато е заснет автомобилът/ да е извършвана проверка на неговия водач от контролни органи. Описано е единствено, че Д. М. Д. не представя свидетелство за управление. Актът за установяване на административно нарушение, обаче, е съставен на 06.04.2026 г. - няколко месеца след датата 12.10.2025 г., на която се сочи, че е управляван автомобила в лентата за принудително спиране и когато са направени въпросните снимки от камера на НТУ. В същото време при съставяне на акта за установяване на нарушението няма данни жалбоподателят да е управлявал превозно средство и това управление да е било констатирано от актосъставителя. Действително, според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това изискване, обаче, следва да е приложимо само когато водачът управлява моторно превозно средство, тъй като при евентуална проверка от съответните органи, той трябва да докаже правоспособността си. Когато не управлява моторно превозно средство не следва да се очаква, че водачът ще носи със себе си свидетелството за управление на такова. Доколкото в случая в наказателното постановление от една страна не се твърди да е извършена проверка от контролни органи, които да установят, че водачът към 12.10.2025 г. не е носил в себе си свидетелство за управление, а от друга страна не се сочи на 06.04.2026 г. /когато е съставен АУАН/ той да е управлявал автомобил, то няма как да намери приложение изискването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, респективно – не може да бъде наложена санкция по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.