Определение № 293 от 08.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пазарджик, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500200 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№407/23.01.2025г. подадена от адв.Д. Г., в качеството му на пълномощник на С. Р. К., като майка и в качеството на законен представител на малолетното й дете Е. Н. А. срещу Определение №19/09.01.2025г. постановено по гр.д.

№1422/2024г. по описа на РС- Велинград, с което е допълнено, на основание чл.248 от ГПК, Разпореждане №1178/24.06.2025г., постановено по гр.д.

№1422/2024г. по описа на РС- Велинград.

Твърди се, че в хода на производството по допълване на разпореждането от 24.06.2025г. е депозиран писмен отговор с мотиви, които са неглижирани от районния съд, все едно, че не са депозирани такива. Обръща се внимание и на факта, че съдът е осъдил едно малолетно дете.

Не се отрича, че се дължи възнаграждение, но не и в определения от съда размер, като е и посочено в отговора на молбата предявена по реда на чл.248 от ГПК, че същата е частично основателна.

Сочи се, че в случая, на молбата за допълване е депозиран отговор, който ако се разгледа внимателно припокрива в голяма степен самия отговор на исковата молба на ЦСМП, като отделно от това с този писмен отговор се счита, че само с това действие не са извършени действия с фактическа и 1 правна сложност по делото.

Визира се, че видно от представените ДПЗС и пълномощно става въпрос, че същите са за цялото въззивно производство не само за отговор, като производството за съжаление не се е развило докрай поради смъртта на ищеца.

Във връзка с изложеното с жалбата се моли да е има предвид и Решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С- 427 и с- 428/16 година. В тази насока се твърди, че с посоченото решение е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС, във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, да не се допуска национална правна уредба, съгласно която съдът да няма право да присъди разноски за възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен в националната правна уредба.

Твърди се от жалбоподателката, че същата е трайно безработно лице, която сама издържа малолетната си дъщеря, като присъждането на разноски в претендирания размер несъмнено ще затрудни и издръжката на детето й.

Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови нов съдебен акт, с който да се определи справедлив размер на претендираното възнаграждение за отговора на въззивната жалба, който да бъде под минимума определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ЦСМП- Пазарджик“ , чрез пълномощника му- адв.Н. М..

Твърди се от последната, че доверителят й е сторил разноски по повод на изготвяне на отговор на подадената от ищцовата страна въззивна жалба и защита по делото.

Приема се, че правилно районният съд е приел, че при връщането на последната от администриращия съд, разноските се дължат в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПТК, независимо, че производството по жалбата не е било прекратено пред горната инстанция и изобщо не се е развило пред нея и е присъдил същите на ЦСМП- Пазарджик.

Сочи се, че разноските са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид на което се счита, че не следва да се намалява техния размер.

2

Искането е да се потвърди обжалваното определение.

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение рег.№267/10.04.2025г., постановено по гр.д.

№1422/2024г. по описа на РС- Велинград е отхвърлен предявения от Н. Ф. А. против Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик, представлявано от Директора д-р Б. М., иск с правна квалификация по чл.357, ал.1, вр. с чл.195 от КТ, с който ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед №РД-02-3 от 13.11.2024г. на Директор на Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Осъден е Н. Ф. А., да заплати на Център за спешна медицинска помощПазарджик, представлявано от Директора д-р Б. М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 1700лв.- разноски в производството.

Осъден е Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик, представлявано от Директора- д-р Б. М., да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Велинград, държавна такса в размер на 50лв. и 5лв. за служебно издаден изпълнителен лист.

Против това решение е постъпила въззивна жалба

№2893/22.04.2025г. от Н. Ф. А., чрез пълномощника му адв.С. М.. с вх.

От

Разпореждане рег.№473/23.04.2025г. е разпоредено от първоинстанционционния съд да се изпрати препис от въззивната жалба подадена от Н. Ф. А. на насрещната страна, с указание за представяне на отговор в двуседмичен срок.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик, чрез пълномощника му адв.Н. М., към която са приложени Договор за правна помощ и съдействие/пълномощна; заверено копие от Бюджетно платежно искане и заверено копие от Банково извлечение за одобрено плащане. В отговорът са претендират за присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на 1077лв.

3

Видно от Заявление с вх.№3945/02.06.2025г. подадено от адв.С. М. е уведомен районния съд, че доверителят му е починал и не може да изпълни указанията дадените му с разпореждане №991/28.05.2025г.

От

Разпореждане рег.№991/28.05.2025г. се установява, че първоинционния съд е оставил без движение въззивна жалба с вх.

№2893/22.04.2025г. подадена от Н. Ф. А., чрез адв.С. М. против Решение №96/10.04.2025г., по гр.д.№142282024г. по описа на РС- Велинград. Указано е на жалбоподателят Н. Ф. А., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи валидно пълномощно

Видно от Определение рег.№420/09.06.2025г., постановено по гр.д.

№1422/2024г. по описа на РС- Велинград е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, производството по гр.д.№1422/2024г. по описа на РС- Велинград.

Възобновено е, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по гр.д.№1422/2024г. по описа на РС- Велинград.

Конституирани са, на основание чл.227 от ГПК, С. Р. К.- съпруга и Е. Н.

А.- дъщеря, като ищци по гр.д.№1422/2024г. по описа на РС- Велинград, на мястото на починалия в хода на процеса ищец Н. Ф. А..

Указано е на новоконституираните ищци в седмодневен срок от получаване на съобщението, да посочат дали поддържат иска, респективно подадената жалба.

Разпоредено е да се връчи препис от настоящото определение, препис от Решение №96/10.04.2025г. по гр.д.№1422/2024г. по описа на РС- Велинград и препис от въззивната жалба с вх.№2893/22.04.2025г. на новоконституираните ищци.

Видно от заявление с вх.№4479/20.06.2025г. подадено от С. Р. К., действаща от една страна лично и от друга, като майка и законен представител на малолетното си дете Е. Н. А. се установява, че с него е направено заявление, че не се поддържа жалбата срещу първоинстанционното решение, като се моли да се прекрати производството по делото.

От Разпореждане с рег.№1178/24.06.2025г. се установява, че е върната въззивна жалба с вх.№2893/22.04.2025г. от Н. Ф. А., против Решение №96 от 10.04.2025г., постановено по гр.д.№1422/2024г. по описа на РС- Велинград.

Видно от Молба с вх.№7124 от 21/10.2025г. на Център за спешна 4 медицинска помощ- Пазарджик подадена чрез пълномощника й адв.Н. М. се констатира, че в нея е посочено, че при постановяване на Разпореждане №1178/24.06.2025г., по гр.дело №1422/2024г., по описа на РС- Велинград, съдът е пропуснал да се произнесе е диспозитив по искането за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.4 ГПК, поради което се моли разпореждането да бъде допълнено в посочения смисъл.

В срок от С. Р. К., действаща като майка ив качеството на законен представител на малолетното й дете Е. Н. А. е постъпила Молба с вх.

№7274/27.10.2025г. в която е изразено становище, че подадената молба е частично основателна.

Видно от Определение рег.№19/09.01.2026г., първоинстанционният съд е допълнил, на основание чл.248 ГПК, Разпореждане №1178/24.06.2025г., по гр.дело №1422/2024г., по описа на РС- Велинград, като са осъдени, на основание чл.74, ал.4 от ГПК, С. Р. К., с ЕГН ********** и Е. Н. А., с ЕГН **********, да заплатят на Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик, с ЕИК 822114434, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.

„Болнична“ №17, ет.4, представлявано от Директор- д-р Б. М., сумата в размер на 1077лв., разноски в производството.

При тези данни, от правна страна съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая, с разпоредбата на чл.248 ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими, съгласно чл.246 ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Посочил е, че съгласно в т.8 от ТР №6/2012 от 6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

5

Посочил е още, че съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл.250 ГПК, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочил е още, че, уредена като изключение от принципа, въведен с чл.246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Прието е, че пропуск на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.

Приел е също така, че в цитираното тълкувателно решение, Върховният касационен съд разглежда процедурата по чл.248 ГПК като приложима не само за съдебно решение, а за постановен съдебен акт в частта му за разноските, доколкото съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

При тези си съображение в заключение, съдът е приел депозираната молба по чл.248 ГПК за допълване на Разпореждане №1178/24.06.2025г. в частта за разноските за допустима, а разгледана по същество- за основателна.