Решение № 1321 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3186/2025
- Вид
- Решение № 1321
- Подписан
- 25.11.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1321 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300503186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от М. А. Д., длъжник по изп.д.№20258190400495 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с район на дейсвие ПОС, против Постановление от 17.10.2025г., с което е отказано намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че е получил ПДИ на 07.10.2025г. за дължимите суми по изпълнителен лист, изд. по гр.д.№15723/24, ПРС, като на същата дата е депозирал искане за вдигане на наложен запор на банковата сметка и трудово възнаграждение, поради пълно плащане на дължимата издръжка. В ПДИ е посочено, че дължи и разноски в размер на 480лв. с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя. Счита, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия по воденето му и претендираните разноски са прекомерни. Твърди, че още в деня на получаване на ПДИ е заплатил разноските по ТТРЗЧСИ, а на 08.10.25г. и дължимата издръжка за м.09 и м.10.2025г. Поддържа, че по делото не са извършвани никакви действия и практиката на съдилищата е в тези случаи да се признават минимални размери на зцаплатените разноски. Моли съда за редуцирането им до 200лв., като съответно се извърши и промяна на претендираните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят С. Н. И., като майка и законен представител на малолетното дете А. М.
Д. оспорва жалбата. Сочи, че от постановяване на решението за определяне на дължимата за 1 детето издръжка е изминала една година, в която жалбоподателят не е извършил никакво плащане. Счита за неоснователни доводите за прекомерност на претендираните разноски, доколкото по делото освен молба за образуване на изпълнителното производство е поискано и извършване на изпълнителни действия, като същите са предприети. По отношение на размера сочи, че същия е минимума, който се договаря в подобни случаи, като към тази сума е добавено и ДДС, т.к. наетият адвокат е регистриран по ЗДДС. Моли за оставяне на жалбата без уважение . Претендира разноски в производството.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, внесена е ДТ, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
В случая се претендира, че определените от съдебния изпълнител в ПДИ разноски за такси са недължими в цялата им част поради липсата на действия по водене на изпълнителното производсто от страна на пълномощника на взискателя. Поискано е от съдебния изпълнител редуциране на същите, с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед реално необходимите изпълнителни действия, като е постановен отказ за намаляването им.
В изпратената до длъжника ПДИ е посочено, че дължимите разноски по изпълнителното дело включват и заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС. Видно от молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е упълномощил адвокат, който да го представлява и води изпълнителното производство, представил е пълномощно и договор за правна защита и съдеяствие, в който е договорено възнаграждение от 480лв. с ДДС, като е вписано и плащане на същото. В молбата за образуване е поискано и извършването на конкретно посочени изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки и движими вещи.
Съдът намира, че претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Няма спор поделото, а и това се установява от представените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и фактура, че сумата е заплатена. Съдебната практика възприема, че минималното възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнителен процес е около 200лв., като за предприемане на последващи изпълнителни действия се дължи допълнително възнаграждение. Същото обичайно е съизмеримо с материалния интерес, както и с вида и обема на работата, която следва да се извърши по събиране на вземането. В случая още с молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът е поискал налагане на запор на банкови сметки и извършване на опис и запор на движими вещи. Няма спор, че още при образуване на изпълнителното дело е наложен искания запор. Няма спор и че след получаване на ПДИ длъжникът е изпълнил неплатеното задължение за издръжка за предходния месец.
2
В случая , независимо от доброволното изпълнение в дадения срок за това, разноски на взискателя се дължат, т.к. към момента на образуване на изпълнителното дело е било налице неизпълнено задължение, а и още с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят, чрез своя пълномощник е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. Следователно дължимите разноски включват не само заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство, но и това за воденето му. Договореният размер от 400лв. не е прекомерен, а е съобразен с минимлните размери приемани от практиката. Върху този размер се дължи и ДДС, доколкото упълномощения адвокат е регистриран по ЗДДС.
Ето защо не може да се приеме, че претендираните разноски са прекомерни , т.к. договорено и изплатено възнаграждение е около приетия минимум и няма основание за редуцирането му .
Предвид изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата е претендирал разноски, но съдът намира че в това производство разноски не се дължат. Следва да се посочи, че е трайна практиката на ВКС относно разбирането, че споровете на разноски в едно съдебно производство не са самостоятелни производства и по тях не се присъждат нови разноски за процесуално представителство.
По изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на М. А. Д., ЕГН **********, длъжник по изп.д.
№20258190400495 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с район на действие ПОС, против Постановление от 17.10.2025г., с което е отказано намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3