Решение № 221 от 23.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. ХАСКОВО, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500117 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Л.“ – гр.*** е останал недоволен от Решение № 378 от 01.12.2025 год., постановено по гр.д.№ 2099 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е признато за незаконно по иск с правно основание чл.357 от КТ, вр. чл.188, т.1 от КТ, предявен от М. В. Г. срещу Основно училище „В.Л.“ – ***, дисциплинарно наказание ***, наложено със Заповед № 102 от 29.10.2024 год. на директора на ОУ „В.Л.“ – ***, като е отменено, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.

ВЪЗЗИВАЕМАТА - М. В. Г. – оспорва въззвната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от М. В. Г. против Основно училище „В.Л.“ – гр.***, за отмяна на Заповед № 102 от 29.10.2024 год. на директора на ответното учебно заведение, с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание ***.

Като писмено доказателство по делото е приета

Заповед № 102 от 29.10.2024 год. на директора на ответното училище, с която на ищцата, заемаща длъжността ***, е наложено наказание ***, поради допуснато от нея на 09.10.2024 год., нарушение, изразяващо се в неправомерно удряне по лицето на Ф.А.С., по време на учебен час във втори клас, след недисциплинирано поведение на ученичката, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 и т.10 от КТ.

Дисциплинарното производството срещу ищцата е образувано по повод жалба, подадена на 10.10.2024 год. от А.С.А., съдържанието на която, изпълнено с ръкописен текст, не позволява да бъде възпроизведено.

С писмо изх.№ 69 от 17.10.2024 год. на директора на ответното училище, адресирано до ищцата са й поискани писмени обяснения, дадени от последната и входирани с № 156 от 24.10.2024 год., в които посочва, че изнесените в писмото обстоятелства са клевета, целящи злепоставянето й. Обяснява, че по време на час ученичката Ф. си ядяла чипса с качени крака на чина. Неколкократно й правила забележки, но без резултат.

Тръгнала към детето, за да вземе пакета с чипса, но то понечило да го скрие под чина. При посягането към пакета, закачила неволно лицето й, при което потекла кръв от носа на ученичката, което често се случвало и без причина.

След като почистила детето, се обадила по телефона на майката, за да я уведоми по телефона. Вдигнал дядото, но отговор не последвал.

Със Заповед от 25.10.2024 год. на директора на ответното училище е наредено на членовете на Комисията по етика да извършат необходимите действия, свързани с изясняване на случая, от страна на които е постъпило становище от същата дата, обективираща съгласието им за налагане на определеното от директора, наказание на ищцата.

По искане на ответника при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпита 2 на посочените от него свидетели. От показанията на свидетелката Г. се установява, че сутринта на 10.10.2024 год. минавайки покрай кабинета на директора на училището, видяла, че отпред чака А.С. – майка на тяхна ученичка Ф.С. Видяла, че жената е разстроена и я поканила в кабинета си.

Майката споделила, че предния ден ищцата ударила шамар на дъщеря й с опакото на ръката си, защото по време на час се хранела с чипс и отказвала да спре да яде. След удара, ищцата завела детето в тоалетната, където измила потеклата от носа й кръв. Майката, която била неграмотна, била придружена от големия си син К., с чиято помощ написали жалба срещу ищцата. На следващия ден, свидетелката заедно с директора на училището слезли при учениците от втори клас, като при разговора децата потвърдили всичко, което казала и майката на Ф. Свидетелката предложила детето да бъде включено в допълнителна подкрепа, но майката отказала. Детето не било посещавало психолог. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., от които се установява още, че работи с деца със специални образователни потребности – СОП. Децата минавали комисия, която определяла, че детето има определени затруднения. Колеги преди него работили с Ф., но родителите й я изтеглили – не желаели повече детето да бъде категоризирано със СОП. Не му било известно детски психолог да е работил по случая с Ф. и съучениците й, по повод на инцидента.

Така установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за незаконност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание ***, поради това, че от страна на ответника, върху който се възлага доказателствената тежест да докаже елементите от фактическия състав на основанието, на което е издадена заповедта за налагане на наказанието, не са представени безспорни и категорични доказателства за извършване на вмененото в отговорност на ищцата, дисциплинарно нарушение. В тази връзка съдът отчита обстоятелството, че дисциплинарното производство е образувано по жалба на А.С.А. – майка на детето Ф., ученичка във втори клас. Жалбата обаче, приета като писмено доказателство е негодно доказателствено средство, доколкото съдържанието не е изпълнено от подателя, поради неграмотност – данни в каквато насока съдът цени от показанията на свидетелката Г.. От съдържанието на същата не се установяват и конкретните обстоятелства по извършване на нарушението. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че писмени показания – в случая тези 3 на А.А., заместващи устни показания на свидетел, са недопустими. В тази връзка съдът отчита, че лицето, подписало жалбата, но неразбиращо съдържанието й, поради неграмотност, не е разпитано при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Не следва да бъдат ценени и показанията на свидетелката Г. в частта относно установяване на нарушението, чрез разговор с учениците от втори клас – съучениците на Ф., доколкото беседването с децата не е извършено в присъствието на педагог, явяващо се задължително, с оглед възрастта на децата и свързаната с това невъзможност да възпроизвеждат адекватно факти от действителността.

Доказването на нарушението единствено чрез жалба на родителя и разговор с малолетни деца, което съдът намира за ненадлежно проведено по изложените по-горе съображения, е било наложително да бъде извършено от страна на работодателя, с оглед заявените от ищцата насрещни твърдения за това, че съприкосновението й с детето е било неволно, в опита й да вземе пакета с чипса, с който Ф. е продължавала да се храни в час – по време на учебните занятия, въпреки многократно отправените й от учителя забележки, и в опита на детето да го скрие под чина. От страна на работодателя не е отчетено и поведението на ищцата, придружила Ф. до тоалетната, където е почистила лицето на детето, както и това, че е имало и други случаи, при които й е потичало кръв от носа. Не са опровергани и обясненията на ищцата, че веднага е уведомила майката на детето за това, че му е потекло кръв от носа.

Като неотносими съдът преценя останалите, представени от ответника писмени доказателства в подкрепа на твърдението му, че от страна на ищцата са били допускани и други дисциплинарни нарушения, предшестващи процесното, доколкото същите биха имали значение за определяне на вида на наказанието, но единствено при безспорно доказано нарушение, за което е издадена заповедта, законосъобразността на която е въведена като предмет на делото.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за незаконност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание *** и отменяйки същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378 от 01.12.2025 год., постановено по гр.д. № 2099 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Л.“ – гр.***, с код по НКПД *** да заплати на М. В. Г., ЕГН ********** от гр.***, сума в размер на 620 евро – разноски по делото – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивиня съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5