Решение № 146 от 25.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Кюстендил, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20231500100542 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, правоприемник на "Кей Би Си Банк България " ЕАД, преди "Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“№89Б, представлявана от изп. дри *** и ***, действащи чрез пълн-к юк *** срещу А. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бобов дол, ул.“***“№5, вх.Б, ет.1, ап.11, съдържаща искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми, както следва 34 403.21 лв- редовна падежирала главница в размер на 2511.96 лв, начислена за периода 20.11.2020г.- 20.08.2021г., включително и предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 17.09.2021г., в размер на 31 891.25 лв; изискуема възнаградителна лихва в размер на 1447.83 лв, начислена за периода 20.10.2020г. – 16.09.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала главница 20.11.2020г.- 20.08.2021г., в размер на 202.41 лв, начислена за периода 20.11.2020г.- 16.09.2021г., 292.34 лв- изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху предсрочно изискуемо главница, начислено за периода 17.09.2021г. – 19.10.2021г. вкл., законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното изплащане.В исковата молба се съдържа искане за постановяване на решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски за производството, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв, на основание чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.

Искането се основава на следните обстоятелства: В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, в производството по ч.гр.д. № 654/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което с Разпореждане № 2036/08.11.2023 г. на Районен съд – Дупница на ищеца е указано за възможността да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника - А. Й. Б., в едномесечен срок.

1

Разпореждането е получено на 27.11.2023 г. и е подадена исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Сочи се, че на 14.01.2020 г. между „Райфайзенбанк (България) ЕАД (Банката) и кредитополучателят А. Й.

Б. е подписан Договор за потребителски кредит № 2001092687064180, с който е отпуснат кредит в размер на 36 575,00 лв., усвоен напълно на 14.01.2020 г.

Крайният срок за погА.ване на кредита е 20.01.2030 г. В чл. 4 от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит – редовна лихва в размер на 4,85 %, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, след което кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,740 пункта. Посочено е, че в Договора е предвидено, че при забава в плащането на дължимите вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна /редовна/ лихва се надбавят 10 пункта годишно, съгласно чл. 4.5. от Договора. Обезщетението за забава се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погА.ване. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20то число на съответния месец, считано от 20.02.2020 г. до 20.01.2030 г. включително, като размерът на погасителната вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора е 385,26 лв. Ищецът сочи, че банката е изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за банков кредит и закона, без да се са допуснати нарушения на императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. За разлика от това, кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати – 20.11.2020 г. до 20.08.2021 г., с оглед на което и на основание чл. 432 от ТЗ и чл. 9.2. от договора, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изрично в договора между страните в чл. 8.1. от същия е предвидено, че неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение, а съгласно чл.9.2. – при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя – А. Й. Б. на 17.09.2021 г., с писмо изх. № ИЗХ-001-47415/13.08.2021 г., получено от член на домакинството й, живущ на адреса. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за банков кредит е осчетоводена на 17.09.2021 г. Извън горното, ищецът сочи и подадената искова молба като покана за изпълнение, и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията. Позовава се на съдебна практика - Решение № 10/25.02.2020 г. на ВКС, II т.о. по т.д. № 16/2019 г., в което съдът е приел, че „Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в искова молба или отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Счита, че упражняването на това потестативно право на Банката съответно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК“.

Сочи се и друго решение, а именно Решение 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г, т.к., II т.о. на ВКС. Допълнително в исковата молба е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява санкция за неизправност на 2 длъжника, както и че последиците й следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и какъвто вид се дължи при настъпване срока /уговорения падеж/ - главница, редовна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава. Сочи се постановено Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на I т.о. на ВКС, с което е прието, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително и частта им за възнаградителни лихви и такси. В съответствие с изложеното ищецът е направил искане за признаване за установено спрямо ответника А. Й. Б. съществуващо и изискуемо вземане на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 2001092687064180/14.01.2020 г. за горепосочените суми.

Част от материалите по делото е приложеното гр.д.№60488/2021г. СРС – 654/2022Г. Районен съд – Дупница, производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането и завършило с издаването на такава Заповед, при пълно съвпадение на сумите и основанията, които са предмет на заявлението, издадена заповед за изпълнение- Заповед №407/ 06.04.2022г. ч.гр.д.

№654/2022г. и посочени в исковата молба.

С исковата молба са представени, като доказателство:удостоверение за актуално състояние „Кей Би Си Банк България „ ЕАД, ЕИК *** – преобразуване „Обединена Българска Банка „ АД, ЕИК *** , заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк ( България“ ЕАД, за размера на дълга , на А. Й. Б., ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит №2001092687064180/14.01.2020г. , с подписи на пълномощници и печат на Банката, писмо изх.№-001-47415/ 13.08.2021г. – предсрочна изискуемост по Договор за Банков кредит №2001092687064180/14.01.2020г. до А. Й. Б. , с отбелязване за получаването му 17.09.2021г.- *** – свекърва А. Б., със задължение да го предаде;Договор за потребителски кредит

№2001092687064180/14.01.2020г. , Погасителен план от 14.01.2020г.

,Заповедта за изпълнение, изпълнителен лист, справка по чл.366 ГПК, разпореждане №2036/08.11.2023г. съдържащо указания за предявяване на иска. Прави се искане за назначаване на ССчЕ /съдебно-счетоводна експертиза/..

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от адв. М. Ш. – особен представител на ответника А.

Й. Б.. Оспорват се предявените искове като недопустими, съответно при условията на евентуалност неоснователни и недоказани. Основание за недопустимост на предявените искове, ответникът намира в нарушение на закони /ТЗ, ЗКИ и ГПК/, като твърди отсъствие на надлежно спазена процедура за обявяване на предсрочна изискуемост за задълженията. Прави възражение по обявяване на предсрочна изискуемост за вземанията, а именно - това да е станало по надлежния ред, изискващо уведомяване на длъжника преди подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и преди предявяване на исковата молба по чл. 422 от ГПК, по която е образувано настоящото производство.

Позовава се на съдържащите се в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК разяснения във връзка същността и условията за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, при предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК – за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като се подчертава изразеното становище за необходимостта банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила предсрочна изискуемост на длъжника, и това да е станало преди подаване на заявление за издаване на 3 заповед за изпълнение. По-нататък в отговора, се съдържат разсъждения във връзка с настъпването на предсрочна изискуемост, изискващо надлежно уведомяване на длъжника за изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост и осъществяването на предвидените в договора за банков кредит предпоставки за това. Във връзка с това се оспорва възможността, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да се счита подаденото заявление за заповед за изпълнение, тъй като такова не се връчва на длъжника. По същите причини се оспорва възможността – връчването на издадена заповед за изпълнение да се разглежда като уведомяване за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Относно връчването на препис от исковата молба, като изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е изразено становище, че то не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В подкрепа на така изразеното становище се сочи постановеното Определение № 97/09.02.2016 г. по т.д. № 500/2015 г. на ВКС, 2-ро търг. Отделение. Ответникът възразява по приложеното към исковата молба уведомление от банката до ответника, тъй като не съдържа необходимите по закон и практика на ВКС „реквизити“, а именно броя, размера, падежа на евентуалните неплатени вноски и т.н., както и предвид факта, че не е връчено на адресата, който не е нито уведомен, нито е узнал за намерението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, поради което, счита, че те не са изискуеми по отношение на ответника. В съответствие с посоченото е становището, че искът е недопустим поради липса на правно основание и предпоставки за неговото предявяване.