Решение № 13655 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13655 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20251110146166 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ...... срещу Д. Е. Х. и Х. Н. Н. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот с абонатен № ....... и инсталационен № ........, находящ се в ......, са потребители на топлинна енергия за битови нужди и като такива дължат заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост.

С оглед извършеното в хода на производството уточнение на исковата молба и доклада по делото, ищецът претендира от ответника Д. Е. Х., съобразно притежаваната от него квота от 5/6 ид. ч. от имота, сумата 427,15 лв., равняваща се на 218,40 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. по префактурирана обща фактура № ........, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 330,40 лв., равняваща се на 168,93 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 12.09.2025 г. Общият размер на претенцията срещу този ответник е 757,55 лв., равняваща се на 387,33 евро.

Срещу ответника Х. Н. Н., съобразно притежаваната от него квота от 1/6 ид. ч. от имота, ищецът претендира сумата 85,43 лв., равняваща се на 43,68 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. по същата префактурирана обща фактура № ........, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 66,08 лв., 1 равняваща се на 33,79 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 12.09.2025 г. Общият размер на претенцията срещу този ответник е 151,51 лв., равняваща се на 77,47 евро.

Ответникът Х. Н. Н. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Основното му възражение е за изтекла погасителна давност за вземанията, настъпили преди 12.06.2022 г., като се позовава на тригодишния давностен срок за периодични плащания. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на този ответник изрично заявява, че не оспорва реалното количество доставена топлинна енергия и правилността на нейното изчисление, както и че не оспорва обстоятелството, че Х. Н. Н. през процесния период е бил собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот. Поддържа се обаче възражението за погасителна давност, както и доводът, че този ответник не е владял и не е ползвал имота през процесния период, тъй като живее в чужбина, а имотът се владее от другия ответник.

Ответникът Д. Е. Х. не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства за погасяване на претендираните вземания.

С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между страните, качеството на ответниците като потребители на топлинна енергия за процесния имот, доставянето на топлинна енергия през процесния период, нейното количество, стойност и изискуемост, както и основанията за претендиране на обезщетение за забава. В тежест на ответниците е възложено да докажат фактите, на които основават възраженията си, включително погасяване на вземанията чрез плащане или по давност. Като безспорни са отделени качеството на ищеца като топлопреносно предприятие, обстоятелството, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена, както и по отношение на ответника Х. Н. Н. обстоятелството, че през процесния период е бил собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот и че доставеното количество топлинна енергия и изчислението му не се оспорват.

От представените писмени доказателства съдът приема за установено, че процесният имот представлява апартамент № 6, находящ се в ........., с прилежащи избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. От удостоверението за наследници на ........ Х. Н. се установява, че след смъртта му негови наследници са останали преживялата съпруга и синовете му. От приложените нотариални актове, съдебни книжа и съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се установява последващото прехвърляне на 5/6 ид. ч. от имота в полза на ответника Д. Е. Х..

При това положение, в съответствие с твърденията на ищеца и с неоспореното от ответника Х. Н. Н. обстоятелство, съдът приема, че през процесния период Д. Е. Х. е притежавал 5/6 ид. ч. от имота, а Х. Н. Н. е притежавал 1/6 ид. ч. от имота.

Качеството на ответниците като клиенти на топлинна енергия произтича от правото им на собственост върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в режим на етажна 2 собственост. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия. Поради това ирелевантно за възникване на задължението към топлопреносното предприятие е вътрешното отношение между съсобствениците, както и фактическото обстоятелство кой от тях реално е ползвал имота. Липсата на фактическо ползване от страна на ответника Х. Н. Н. не изключва качеството му на клиент по смисъла на закона и не го освобождава от задължението да заплати припадащата му се част от стойността на доставената в имота топлинна енергия, доколкото задължението се свързва със собствеността върху топлоснабдения обект, а не единствено с реалното обитаване.

Между ищеца и ответниците е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, одобрени по реда на Закона за енергетиката. За възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален писмен договор с всеки отделен собственик. Договорната връзка възниква по силата на закона и общите условия, доколкото имотът се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца .......... От представените от третото лице документи се установява, че именно това дружество е извършвало дяловото разпределение за процесната сграда и за процесния абонатен номер.

Третото лице е представило данни за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и протокол за неосигурен достъп за отчет. Съдът приема, че дяловото разпределение е извършено от лице, което е упражнявало тази дейност за сградата, като от доказателствата не се установява липса на основание за извършването му през процесния период. Дори и да няма отделно предявен иск за цена на услугата дялово разпределение, тези доказателства са относими към спора, защото чрез тях се установява механизмът на формиране на задължението за топлинна енергия. В настоящото производство обаче не е предявена самостоятелна претенция за цена на услугата дялово разпределение, поради което съдът не дължи отделен диспозитив по такова вземане.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена. Заключението не е оспорено от страните. От заключението се установява, че през процесния период топлинната енергия за сградата е била отчетена чрез общ топломер, който е преминал изискуемите метрологични проверки, като отчисляваните технологични разходи са били за сметка на ....... Експертизата приема, че начисленията за процесния имот са извършени съобразно действащата нормативна уредба, Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост.

С оглед уточнения в съдебното заседание период от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. вещото лице заявява, че потреблението, изчислено по прогнозни данни на ищеца, е в размер на 530,83 лв., равняваща се на 271,41 евро, като за тези месеци няма начисления за сградна инсталация, а сумата включва единствено топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода. Вещото лице посочва още, че по дяловото разпределение за тези месеци има 3 потребление само на топла вода в размер на 76,44 куб. м. на стойност 743,11 лв., равняваща се на 379,95 евро, както и сума за доплащане в размер на 212,28 лв., равняваща се на 108,54 евро. Съдът съобразява, че ищецът претендира по-нисък размер на главницата, а именно общо 512,60 лв., равняваща се на 262,09 евро, разпределена между ответниците съобразно квотите им. Доколкото съдът е обвързан от диспозитивното начало и не може да присъди повече от поисканото, основателна е претенцията до пълния предявен размер от 512,60 лв., равняваща се на 262,09 евро.

Възражението за погасителна давност е неоснователно. Вземанията за топлинна енергия са периодични плащания и за тях е приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В конкретния случай обаче претенцията е уточнена като вземане по префактурирана обща фактура № ........, като ищецът претендира обезщетение за забава от 15.09.2022 г. Този момент съответства на изтичане на срока за плащане след издаване на общата фактура и изравняване на задълженията. Исковата молба е подадена на 12.09.2025 г., поради което към този момент тригодишният давностен срок, считано от 15.09.2022 г., не е изтекъл.

Следователно главното вземане не е погасено по давност, а доколкото акцесорното вземане за обезщетение за забава е претендирано именно за периода от 15.09.2022 г. до 12.09.2025 г., то също не е погасено.

Неоснователно е и възражението, че при липса на покана не се дължи обезщетение за забава.

Задължението за заплащане на топлинна енергия възниква при общи условия, в които е определен срокът за плащане. Когато задължението има определен падеж, длъжникът изпада в забава с изтичането на срока за изпълнение, без да е необходимо кредиторът да отправя отделна покана. Покана би била необходима при задължение без определен срок за изпълнение, какъвто не е настоящият случай. Ето защо обезщетението за забава се дължи от деня, следващ изтичането на срока за плащане на общата фактура, като в случая ищецът е претендирал такова от 15.09.2022 г., в рамките на доказания и допустим период.

При така установеното съдът приема, че предявените искове са доказани по основание и размер. Ответникът Д. Е. Х. следва да бъде осъден да заплати сумата 427,15 лв., равняваща се на 218,40 евро, главница, както и сумата 330,40 лв., равняваща се на 168,93 евро, обезщетение за забава, или общо 757,55 лв., равняваща се на 387,33 евро. Ответникът Х. Н.

Н. следва да бъде осъден да заплати сумата 85,43 лв., равняваща се на 43,68 евро, главница, както и сумата 66,08 лв., равняваща се на 33,79 евро, обезщетение за забава, или общо 151,51 лв., равняваща се на 77,47 евро. Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските съдът съобрази изхода на делото и своевременно заявената от ищеца претенция. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 200 лв., равняваща се на 102,26 евро, от които по 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, за всеки от двамата ответници, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 450 лв., равняваща се на 230,08 евро, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., равняваща се на 51,13 евро.

Общият размер на сторените разноски възлиза на 750 лв., равняващи се на 383,47 евро.

4

Доколкото държавната такса е дължима в размер на по 100 лв за исковете срещу всеки ответник, то останалите разноски следва да се разпределят съобразно квотите на отговорност, съответно ответникът Д. Е. Х. следва да бъде осъден да заплати сумата 558,33 лв., равняваща се на 285,47 евро, от които 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, държавна такса и 458,33 лв., равняващи се на 234,34 евро, съответна част от депозита за съдебнотехническа експертиза и юрисконсултското възнаграждение. Ответникът Х. Н. Н. следва да бъде осъден да заплати сумата 191,67 лв., равняваща се на 98,00 евро, от които 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, държавна такса и 91,67 лв., равняващи се на 46,87 евро, съответна част от депозита за съдебно-техническа експертиза и юрисконсултското възнаграждение.