Определение № 1852 от 12.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1852 гр. София, 12.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002104075 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София и насрещна касационна жалба, подадена от Е. С. Е., чрез процесуалните представители адвокатите В. и Д. против въззивно решение № 798 от 4.07.2024г. по в.гр.д.

№ 2128/2023г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 3233 от 19.06.2023г. по гр.д. № 8263/2021г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Е. С. Е., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 25 100лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления по чл.142а, ал.2, изр.1 и 2,вр. чл.20, ал.2 НК, както и по чл.131, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.130,ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за които е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 7695/2010г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2020г. Доколкото няма подадена - в определения за това срок – на касационна жалба от Е. С. Е. срещу въззивния акт в частта му, с която е частично отменен първоинстан-ционния акт за разликата над присъдената сума от 40 000лв.до 25 100лв. и е отхвърлен иска в тази част, поради липсата на надлежно сезиране, за настоящият съдебен състав не съществува възможност за произнасяне в посочената част. Съгласно чл.287, ал.4 ГПК подадената насрещна касационна жалба подлежи на разглеждане само в случай на разглеждане /по същество/ на касационната, защото насрещната касае само обжалваната част на въззивния съдебен акт с основната касационна жалба.

В изложението, приложено към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на 1 задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Счита, че не са съобразени следните обстоятелства: фактическата и правна сложност на случая, фактът че наказателното производство не е повлияло значително върху професионалното развитие на ищеца, който е продължил да работи в системата на МВР, включително и е бил назначен през 2017г. като „командир на отделение“, неговата възраст, която счита че е способствала за по-висока устойчивост на стреса, както и че широката медийна разгласа на случая е била във връзка със засиленият обществен интерес, който предполага заемането на определени публични длъжности. Счита за неизследвана – в достатъчна степен – на причината връзка между приетите за установени вреди и воденото производство, както и че не е отчетена икономическата обстановка и стандарта на живот през процесния период от 2008г. до 2020г. Твърди /без да представя доказателства за влезли в сила актове в този смисъл/, че за другите обвиняеми в същото наказателно производство – са определени по-малки по размер обезщетения. Позовава се на противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23.12.1968г., с т.11 от ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС и с конкретно посочени и приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор, а е подадена насрещна касационна жалба от Е. С. Е., в която са изложени доводи, обосноваващи тезата на страната за занижен размер на присъдения размер на обезщетение поради несъобразяване на дългата продължителност на производството/ 11години, 6месеца и 28 дни/, затрудненията които са му причинени с определяне на мярката за неотклонение „парична гаранция“, установените като реално претърпени отрицателни емоции /унижение, несигурност, липса на вяра в правосъдието заради дългата продължителност/, които са надвишават обичайните, установените със заключение на приета съдебно-психологическа експертиза психологически последици, които са търпени в продължителен период от време, увреждането на здравословното състояние, установено със заключение на приета съдебно-медицинска експертиза, фактът че многократно делото е било прекратявано и връщано на Прокуратурата, а всяко връщане, последвано от ново привличане като обвиняем е довело до причиняване на допълнителни вреди.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 30 000лв.

/които е намалил с полученото обезщетение от 4 900лв. за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в срок до 25 100лв./, съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: Ищецът е бил обвинен в извършване на две престъпления, в качеството си на длъжностно лице – полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана“към отдел „Охранителна полиция“ СД „Полиция“ МВР, осъществени по време на изпълняване на служебните му задължения – на 30.07.2008г., около 16.35ч., по време на охрана на обществено мероприятие. Привлечен е като обвиняем на 6.08.2008г. за деяния по чл.142а, ал.2, изр.1 и 2,вр. чл.20, ал.2 НК, както и по чл.131, ал.1, т.1 и 2, вр.

2 чл.130,ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК /за противозаконно лишаване от свобода на Д. С., заместник – председател на ПП „Атака“ и народен представител в Европейския парламент - като му поставили помощни средства – белезници и го транспортирали до 05 РПУ София и че са му нанесли лека телесна повреда/. Касае се до обвинение в тежко престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 НК. Продължителността на производството е 11 години, 6 месеца и 28дни, като същото е минало през досъдебна и съдебна фаза, като постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 4.03.2020г. По отношение на обвиняемия е взета първоначална мярка за неотклонение „парична гаранция от 400лв“, заменена впоследствие от „подписка“. За първи път делото е внесено в Софийски военен съд на 18.12.2008г. и е образувано н.о.х.д.№ 141/2008г. С разпореждане от 29.12.2008г.е прекратено е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. От СВОП е изпратено на Софийска районна прокуратура, от там е върнато на СВОП. На 20.02.2009г.разследването отново е предявено на обвиняемия. За втори път делото е внесено в съда на14.03.2009г. Образувано е н.о.х.д.№ 2923/2009г. на РС София. С определение от 22.10.2009г.е прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното производство частично е било прекратено. Последвало е ново предявяване на обвинение срещу ищеца с добавен квалифициращ признак, че пострадалото лице е представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции. С определение от 5.01.2010г. отново е прекратено образуваното дело и е върнато на СРП за изпълнение на дадени указания. С постановление от 31.03.2010г. на СРП е било спряно и отново възобновено на 1.04.2010г. С постановление от 31.03.2010г.на следовател при СлО- СГП отново е привлечен ищеца като обвиняем. По тези обвинения е постановена оправдателна присъда от 25.02.2019г. по н.о.х.д.№ 7695/2010г.на СРС. Последвал е протест и е потвърдена от СГС, като е влязла в сила на 4.03.2020г. Със съдебномедицинска експертиза е установено, че ищеца страда от метаболитен синдром – дислипидемия, захарен диабет, тип 2, диабетна полиневропатия, АХ, ИБС-ритъмна форма, като експертът е категоричен, че именно преживените от ищеца стресови състояния са довели до разстройство на здравето му. Със заключение на съдебно- психиатрична и психологическа експертиза е установено, че във връзка с воденото наказателно производство, ищецът е изпитвал негативни емоции, които са довели до невротични оплаквания /тревожност, притеснение, интензивно напрежение, депресивно настроение, диссомния, социална изолация/, въз основа на което му е поставена диагноза: „Смесено тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адапционно разстройство“. Въззивният съд не е кредитирал гласните доказателства относно отражението на наказателното производство върху кариерното развитие на ищеца. Отчел е и установеният широк медиен отзвук на случая и е посочил, че съобразява съществуващата икономическа обстановка към датата на влизане на в сила на оправдателната присъда.

Мотивите, с който е преценил, че следва да се намали определеният от първата инстанция размер на обезщетението са, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, което е намалило притесненията му, обстоятелството, че взетата мярка за неотклонение е лека и че въпреки воденото наказателно производство, той е продължил да работи в системата на МВР.

3

При тези мотиви на въззивния съд и липса на подадена от пострадалия касационна жалба, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт, доколкото поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са: вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от

23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни.

В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, включително и тези, на които касаторът акцентира – съобразена е личността и професията на пострадалия, включително и неговата възраст /той е бил на 36години, когато е започнало наказателното производство, а е наближавал 50-те, когато е завършило/. Въззивният съд е обосновал изводите си относно наличието на причината връзка на приетите за установени от него вреди и воденото наказателно производство и е отчетена икономическата обстановка към релевантния момент. Решаващо значение е отдадено на обстоятелството, че повдигнатите обвинения са за деяния, които са в кръга на упражняваната професия и независимо, че неправомерно обвиненото лице е останало в системата на МВР, воденото производство не е останало без последици, с оглед видът и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение /те са за извършване на тежко престъпление, със сериозна обществена опасност/. В случая, принципът за справедливост е съобразен, доколкото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени.