Решение № 258 от 20.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Шумен, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500314 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т. действащо чрез пълномощника си – юрк. Й.К. срещу решение № 292/02.05.2024 г. по гр.д. № 1964/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявения срещу него от Л. Ф. Х. установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК бил уважен. Жалбоподателят излага, че постановеното решение се явявало неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита депозирания иск за недопустим, тъй като се явявал ненадлежен ответник. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Л. Ф. Х., чрез пълномощника си – адв. В. Н. от САК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и й бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на 1 насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 1964/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Л. Ф. Х. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, с искане да бъде признато за установено, че Х. не дължи на ответното дружество сума в размер на 17524,72 лв., включваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 16.06.2008 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 1307/2008 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изп. д. № 20088760400841 по описа на ЧСИ Д.З., рег. ..... на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност. Сочи, че ответното дружество придобило вземанията чрез сключен договор за цесия /в първоначалната искова молба твърдението е, че е сключен с банката, а в уточнителна такава – с „ОТП факторинг България“ ЕАД/, което се установявало от извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към БНБ. Излага, че по цитираното изпълнително дело не били извършвани никакви действия, като според приетото в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК погасителната давност започнала да тече от 26.06.2015 г. и понастоящем е изтекла. По силата на настъпилата перемпция изпълнителното дело било прекратено, но това не лишавало кредитора от възможността да образува ново изпълнително дело.

В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявения иск като недопустим. Сочи, че е придобил друго вземане срещу ищцата, а не процесното. Отправил искане производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, като с решението си го е уважил. Счел е, че в настоящия случай, давността върху вземането е започнала да тече на 06.04.2013 г., когато по изп.д. № 20137740400230 било наложен запор върху МПС, собственост на ищцата. След тази дата не били извършвани действия, прекъсващи давността и същата изтекла на 06.04.2018 г.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 16.06.2008 г., издаден по ч.т.д. № 1307/2008 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Л. Ф.

Х. била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София следните суми: 14761,49 лв. – главница; 1954,61 лв. – възнаградителна лихва до 13.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2008 г., както и разноски в размер на 808,62 лв., дължими по договор за кредит за текущо потребление от 27.04.2007 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 233/16.06.2008 г. по цитираното дело. Въз основа на описания изпълнителен 2 лист, по молба на взискателя било образувано изп.д. № 20088760400841 на ЧСИ рег. ..... на КЧСИ Д.З.. Съдът констатира от уведомление изх. № 4683/27.02.2024 г. на описания ЧСИ, че делото било прекратено с постановление на 12.07.2013 г., а впоследствие – на 24.10.2023 г. било унищожено. По делото е представено копие на изп.д. № 20137740400230 по описа на ЧСИ рег. ..... на КЧСИ Я.Д.. Същото е образувано на 17.04.2013 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л. Х. въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2013 г., издаден по ч.г.д. № 564/2013 г. по описа на Районен съд – Шумен, по силата на който ищцата била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София следните суми: 14563,44 лв. – главница; 1552,23 лв.

– възнаградителна лихва за периода от 22.11.2022 г. до 25.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2013 г., както и разноски в размер на 894,62 лв., дължими по договор за кредит за текущо потребление от 27.04.2007 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 329/26.02.2013 г. по цитираното дело. С постановление на ЧСИ, на 06.04.2013 г. бил наложен запор върху моторно превозно средство, собственост на Л. Х.. На 16.10.2023 г. по делото постъпила молба от „ОТП факторинг България“ ЕАД, в която дружеството, позовавайки се на сключен на 25.06.2013 г. договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател, тъй като придобило вземанията срещу длъжника. Молбата била оставена без уважение поради липса на представени доказателства в подкрепа на твърденията. С постановление от 01.04.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, съдебният изпълнител прекратил производството по делото поради бездействие на взискателя в продължение на повече от две години. На 01.06.2020 г. „ЕОС матрикс“ ЕООД депозирало по посоченото изпълнително дело молба, в която заявило, че по силата на сключен с „ОТП факторинг България“ ЕАД договор за цесия придобил вземанията срещу Л.

Х., които са предмет на изпълнителното дело, като приложил договора за цесия от 19.03.2020 г. В представеното приложение към договора за цесия фигурират вземания срещу Л. Ф. Х., съвпадащи с вписаните в изпълнителния лист. Видно от представеното писмо от ищцата до ответника, получено на 04.08.2023 г. е, че същата заявила, че при извършена справка в Централния кредитен регистър към БНБ установила съществуване на вземане срещу нея вписано от „ЕОС матрикс“ ЕООД, като отправила искане същото да бъде отписано. С писмо изх. № 01392/08.08.2023 г. ответното дружество отговорило, че вземането по сключен от Х. с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит от 27.04.2007 г. е придобито от „ЕОС матрикс“ ЕООД въз основа на сключен договор за цесия от 19.03.2020 г., като й заявили, че дължимата от нея сума възлиза общо на 27636,99 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Ищцата предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително изпълнение вземане за сума, включваща главница, възнаградителна лихва и разноски, за което вземане било образувано изп.д. № 20088760400841 на ЧСИ рег. ..... на КЧСИ Д.З., поради погасяване на вземането по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след 3 приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок. В тази насока, независимо, че е квалифицирал претенцията като такава с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил правнорелевантните факти, имащи значение към правилната квалификация на иска.

Съдът намира за неоснователно възражението на „ЕОС матрикс“ ЕООД, че не е пасивно легитимиран по делото, тъй като чрез сключения от него договор за цесия придобил вземания на „ОТП факторинг България“ ЕАД срещу ищцата, предмет на друго изпълнително дело.

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че през 2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД гр. София се снабдило с изпълнителен лист срещу ищцата, въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит от 27.04.2007 г. Доказа се, че през същата година въз основа на описания изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 20088760400841 на ЧСИ рег. ..... на КЧСИ Д.З., прекратено през 2013 г. През същата година, банката-взискател отново депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и въз основа на издадената такава, както и на изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 20137740400230 по описа на ЧСИ рег. ..... на КЧСИ Я.Д.. Вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД произтичали от същия договор за потребителски кредит. Установи се, че впоследствие били сключени договори за цесия от 25.06.2013 г. и от 19.03.2020 г., в резултат на които, вземанията били прехвърлени на „ЕОС матрикс“ ЕООД. Тоест, вземанията, предмет на водените двете изпълнителни дела се основават на един и същ договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Л. Х. на 27.04.2007 г. Тези вземания са били предмет и на сключените договори за цесия, като обстоятелството, че са водени две изпълнителни производство не касаят общия юридически факт, от който произтичат вземанията. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че именно „ЕОС матрикс“ ЕООД притежава качеството кредитор относно вземанията, предмет на настоящото исково производство и на водените две изпълнителни такива.

Въззиваемата, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на изтекла погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в 4 ново дело или не. Тъй като и двете изпълнителни дела, имащи за предмет вземания, основани на сключен договор за кредит от 27.04.2007 г. били образувани през 2008, респ. – 2013 г., са приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, в случая погасителната давност за вземанията, предмет на издадения в полза на праводателя на ответното дружество изпълнителен лист, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. Доказа се, че след тази дата давността не е била прекъсвана, тъй като и двете образувани изпълнителни дела са били прекратени. Поради това, следва да се приеме, че погасителната давност е изтекла и възможността на „ЕОС матрикс“ ЕООД да събере принудително вземанията си срещу Л. Ф.