Решение № 7 от 18.02.2014, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Провадия, 18.02.2014 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 44 по описа на ПРС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

Брачният процес е първоначално учреден с предявяването на обективно съединени в условия на кумулативност искове от С.М.М., с ЕГН: **********,*** М.Ш.М., с ЕГН: **********,***: брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. с ал. 1 от СК от С.М.М., ЕГН: ********** срещу М.Ш.М., ЕГН: ********** за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника и небрачни искове с правно основание чл. 53 от СК след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име И.; с правно основание чл.

56 от СК след развода семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. „*****“ 6, собственост на родителите на ищцата да бъде предоставено за ползване на нея и на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака й с ответника и с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК родителските права по отношение на детето М. М.Ш. да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето: да има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч. до 18, 00 ч, както и 1 месец през лятната ваканция когато майката не е в платен годишен отпуск, с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, да бъде осъден ответника да заплаща в полза на малолетната си низходящи издръжка в размер на 80 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2013 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2014 г. страните са заявили споделено желание да постигнат преустановяване на брачната си обвързаност – всеки от тях въз основа на сериозно обмислено и категорично решение и са се договорили успешно за уреждане на всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Постигнатото споразумение е в следния смисъл: упражняването на родителските права по отношение на детето М. да бъде предоставено на майката, като на бащата бъде определен следният режим на лични отношения с него: да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, по 30 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на двата официални мюсюлмански празника вторите два дни детето да бъде при бащата; бащата М.Ш.М. да заплаща в полза на малолетната си низходяща М. месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез нейната майка и законен представител с падеж – 1 – во число на месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение; след развода жената да носи предбрачното си фамилно име И.; семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. „*****” № 6, Варненска област, собственост на родителите на съпругата, да се ползва от детето и майката. В споразумението се излага разноските да останат така, както са направени от страните, а държавната такса по споразумението за издръжка да се плати от молителя.

За да се произнесе досежно основателността на молбата, съдът съобрази следното:

Видно от представеното по делото в заверен препис Удостоверение за сключен граждански брак № 244004, издадено на 03.11.2001 г. от Община Дългопол, молителите С.М.М. и М.Ш.М. са съпрузи от 03.11.2001 г.

Видно от представеното по делото заверен препис на Удостоверение за раждане № 25675, издадено от община Варна на 11.02.2004 г., издадено въз основа на акт за раждане № I - 173/11.02.2004 г., молителите имат едно ненавършило пълнолетие дете: М..

Съдът, като взе предвид, че С.М.М. и М.Ш.М. поддържат молбата си за развод въз основа на споделено сериозно и непоколебимо решение и не желаят съдът да издирва причините за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението им съответства на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона или добрите нрави, съобразено е с интересите на детето М. намира, че същото следва да бъде утвърдено, след допускане на развод между двамата съпрузи на основание чл. 50 от СК.

Предвид разпоредбата на чл. 7, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед сложността на делото съдът преценява, че не следва да присъжда в тежест на молителите държавна такса свръх размера на вече събраната (25 лв.).

Таксата върху споразумението за издръжката на детето М. – в размер на 57,60 лв., следва да бъде понесена от този, който дължи издръжката – бащата М.Ш.М., съобразно постигнатото между страните споразумение.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА брака между С.М.М., с

ЕГН: **********,*** М.Ш.М., с ЕГН: **********,***, сключен на 03.11.2001 год. пред длъжностно лице по гражданското състояние при с. Партизани, Община Дългопол, за което е съставен Акт за граждански брак № 06/03.11.2001 год., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение, както следва:

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име И..

С.М.М. и М.Ш.М. не си дължат издръжка след прекратяването на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. „*****” № 6, Варненска област, собственост на родителите на молителката да се ползва от детето М. и майката С.М.М.;

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.Ш., родена на *** г. на майката С.М.М., с ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата М.Ш.М., с ЕГН: ********** с детето М., като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и третия и четвъртия ден от двата официални мюсюлмански празника детето да бъде при бащата.

ОСЪЖДА М.Ш.М., с ЕГН: ********** , да заплаща в полза на малолетната си низходяща М. М.Ш., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С.М.М. месечна издръжка в размер на 80 лв.(осемдесет лева), с падеж – 1 – во число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане на съдебното решение в сила, до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение, на основание чл. 143, ал. 2 от СК;

ОСЪЖДА М.Ш.М., с ЕГН: ********** , да заплати сумата от 57,60 лв. (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки) в полза Районен съд – Провадия, представляваща държавна такса по споразумението за издръжката на детето М., на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: