Решение № 46 от 29.12.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20251880200120 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ж.к. „...“, бл. , ет. , ап. , чрез адв. И. Г. от ..., против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10250059 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.

182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. Подобни съображения се излагат и в постъпила по делото молба с входящ номер от 17.11.2025 г.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, както и други документи от ОД МВР София и от 1

РУ Своге.

Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 11.07.2025 г., съгласно отразеното в справката за нарушител/водач, а жалбата е подадена по пощата на 17.07.2025 г.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Според написаното в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, на път II16, км. 60+880, както е посочено и в протокола за използване на АТСС. В последния документ е записано, че техническото средство е използвано на 27.12.2024 г. от 12,12 ч. до 16,45 ч. От писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 60+880 на републикански път II – 16 се намира на територията на населеното място с. Реброво, общ. Своге. Това е видно и от снимковия материал към административнонаказателната преписка.

Електронният фиш е издаден срещу Г. М. за това, че на 27.12.2024 г. в 15,15 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км.

60+880, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 71 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 21 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ..... Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 10250059, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 27.12.2024 г., в 15,15 часа, лек автомобил с рег. № ..... е засечен със скорост от 74 км./ч., като уредът е разположен на км. 60+880 на републикански път II – 16. От справка за собственици на превозното средство е видно, че автомобилът е собственост на Г. Н. М..

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден срещу него ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 71 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 21 км./ч.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 024-СГ-ИСИС от 11.03.2024 г. на Български институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г. и 2 съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец.

Приети са доказателства, че служителят Г. П. Г. е преминал обучение за работа с АТСС.

От отдел „Пътна полиция“ – СДВР по делото е представена разписка, от която се установява, че на 26.04.2024 г. електронен фиш серия К № 8616875 е редовно връчен на наказания водач Г. Н. М., ЕГН **********. Посоченото обстоятелство е без правно значение по настоящото дело, с оглед на последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните :

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т.

1 ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура за издаване, т.е. изискванията за тях регламентирани в ЗАНН са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189ж, ал.

1 ЗДвП реквизити, като моментът на издаване на фиша е без правно значение, след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане.

По делото безспорно се установи, че на 27.12.2024 г. лек автомобил с рег.

№ ..... се е движил със скорост от 74 км./ч. в рамките на населеното място с.

Реброво. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта 3 на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение.

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 74 км./ч. е приспадната възможната грешка.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

В ЕФ е налице непрецизно описание на конкретното нарушение, тъй като е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Видно от словесното описание на деянието, става ясно, че е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото е нарушено задължението за избиране на скорост в населено място – 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11 (начало на населено място). Последното изрично е посочено във фиша, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като словесното описание на деянието дава възможност на наказания достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и основанието за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно правото си на защита. Предимство пред цифровото посочване на нарушената правна норма има точното и пълното й словесно отразяване в ЕФ, което в случая е сторено.

Изрично в този смисъл са Решение № 1284 от 30.10.2023 г. по КНАД № 1132/2023 г. и Решение № 317 от 25.03.2022 г. по КНАД № 148/2022 г., двете по описа на Административен съд София – област.

След издаването на ЕФ е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като е отпаднала наказуемостта на повторни деяния по чл. 182, ал.

1, т. 3 ЗДвП (ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) . Следователно е налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от 4 насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като е налице пълно съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа и размера на наложената глоба.

На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и направеното изрично искане в полза на ОДМВР София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя неговия размер на 130 лева, колкото е минималния размер посочен в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. При изменение на НП е приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора, което в случая прави по една втора от претендираните разноски.