Определение № 17107 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17107 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100509048 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца В. С. С., чрез пълномощника адв. М., срещу определение № 27846/27.06.2025г. по гр.д. 38264/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, в частта, в която молбата му по чл. 248 ГПК с вх.

№ 185843/28.05.2025г. за изменение на постановеното по делото решение № 9004/17.05.2025г. е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира, че определението било незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част. Неправилни били изводите на СРС, че ответникът не дал повод за завеждането на делото, тъй като върнал на ищеца надвнесените суми преди образуване на исковите производства. Ищецът изпратил исковите си молби с куриер, като пощенските клейма били от дати, предхождащи връщането на сумите от страна на ответника. Моли молбата му по чл. 248 ГПК да бъде уважена, като на ищеца В. С. С. бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер 550 лева, от които 200 лева – заплатени държавни такси и 350 лева за експертиза, а на адвокатското дружество, осъществило безплатната правна помощ на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в общ размер 1 920 лева с ДДС. Съответно моли съдебното решение да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ООД депозира 1 писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Определението било правилно и законосъобразно в обжалваната част. Дори и исковите молби на ищеца да били подадени на предхождащи плащането му дати, ответникът нямало как да разполага с информация какво претендирал ищецът и на какво основание. Ищецът злоупотребявал с процесуалните си права и претендирал несъразмерни разноски с цел натоварване на ответното дружество с разноски по десетки, заведени от него подобни дела. По образуваните над 20 дела бил представян един и същи договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като по този начин безплатната правна помощ била използвана за различни от визираните в закона цели – системно обогатяване и бизнес стратегия. Твърди, че по някои от делата били представени и доказателства за заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения, което противоречало с твърдението му за затруднено материално положение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството по гр.д. № 38264/2024г. по описа на СРС , 173-и състав било образувано по първоначално подадена пред РС-Пловдив искова молба на ищеца В. С. С., представляван от адв. М., с предявени срещу ответника „Кредито“ ЕООД искове за провъзгласяване на нищожността на клаузата от сключения от страните договор за потребителски кредит № OL00087596/27.11.2023г., с която било предвидено ищецът да заплати на ответника такса за експресно разглеждане и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платените по договора суми в общ размер съгласно приетото от съда изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК от 71.12 лева. В хода на делото, с определението си по реда на чл.

140 ГПК, към образуваното производство било съединено по чл. 213 ГПК за съвместно разглеждане гр.д. № 44041/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, с първоначално предявени пред РС-Своге искове на ищеца С., чрез адв. М., срещу същия ответник, за провъзгласяване на нищожността на клаузата от сключения от страните договор за потребителски кредит № OL000882456/07.12.2023г., с която било предвидено ищецът да заплати на ответника такса за експресно разглеждане и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платените по договора суми в общ размер съгласно приетото от съда изменение по чл. 214, 2 ал. 1 ГПК от 50.73 лева. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал писмени отговори на исковите молби, с които оспорил предявените искове поради извършено от него на 18.04.2024г. погасяване на процесните вземания.

С постановеното по делото решение СРС прогласил за нищожни в отношенията на страните, че клаузите на чл. 2, т. 5 от индивидуален договор за потребителски кредит № OL00087596/27.11.2023г. и от индивидуален договор за потребителски кредит № OL000882456/07.12.2023г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане били нищожни. Исковете на ищеца по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 71.12 лева – недължимо платена по индивидуален договор за потребителски кредит № OL00087596/27.11.2023г. и сумата 50.73 лева недължимо платена по индивидуален договор за потребителски кредит № OL000882456/07.12.2023г. били отхвърлени, поради извършеното от ответника на 18.04.2024г. плащане в полза на ищеца чрез ИзиПей. Досежно разноските СРС приел, че същото плащане ответникът извършил преди предявяването на исковете си, предвид на което с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Поради това и не присъдил разноски на ищеца, а на ответника присъдил сумата 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение молбата на ищеца и процесуалния му представител с вх. № 185483/28.05.2025г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като на ищеца В. С. С. бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер 550 лева, от които 200 лева – заплатени държавни такси и 350 лева за експертиза, на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, да бъде присъдено възнаграждение в общ размер 1 920 лева с ДДС по чл. 38 ЗА и съдебното решение да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски, била оставена без уважение. СРС препратил към изложените в решението мотиви, които намерил за неразколебани от изявленията на страните.

Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато 3 неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В разглеждания казус върху исковите молби на ищеца е налице отбелязване, че същите били подадени посредством куриер, като върху тази, пред РС-Пловдив, в нарочен щемпел за дата на куриерската пратка е отбелязана 16.04.2024г. В кориците на образуваните пред РС-Пловдив и РССвоге дела са налице разписки, в които е видно, че пратката, постъпила в РСПловдив била предадена на куриера „Експрес Уан“ на 16.04.2024г. в 14:34:42 часа, а постъпилата в РС – Своге такава – на 12.04.2024г. в 16:05:56 часа. С арг. чл. 62, ал. 2 ГПК, приложима и спрямо исковата молба (Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., Определение № 114 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 952/2020 г., I т. о., Определение № 60337 от 7.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 936/2019 г., II т. о. и др.), и двете искови молби били подадени преди извършеното от ответника плащане на 18.04.2024г.

Ответникът-кредитор получил сумите въз основа на клаузи, изначално противоречащи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, включени от него в предложените на ищеца потребителски договори. Ето защо неоснователни са доводите му, че не бил дал повод за завеждането на делата. Поради това и без значение е обстоятелството, кога узнал съдържанието на претенциите на ищеца и основанието, на което претендирал връщането на сумите, каквито възражения ответникът въвел в отговора на молбата на ищеца по чл. 248 ГПК. Ето защо, с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, с поведението си ответникът дал повод за завеждане на делото и следва да понесе изцяло разноските по производството.

Възраженията на ответника за извършена от ищеца злоупотреба с процесуални права са голословни и неподкрепени от доказателства по делото, предвид на което съдът ги намира за неоснователни.

Ищецът е сторил разноски в общ размер 550 лева, от които 200 лева – заплатени държавни такси и 350 лева за експертиза, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 550 лева следва да му бъде присъдена.

По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА:

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл и 4 разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован.

В тази връзка като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от адв. М. - представител на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че за осъществената защита справедлив и обоснован размер на възнаграждението по смисъла на чл. 36, ал.

2, изр. 2 ЗА и съответен на положения от адвоката труд е такъв от 360 лева с ДДС. Това е така, тъй като адвокатът е изготвил две искови молби с подобно съдържание, във връзка с указания на съда е депозирал молба, с която единствено е оспорил плащането. Адвокатът не се явил в проведените три о.с.з., като вместо това депозирал кратки молби делото да се гледа в отсъствието му, като в първите две направил и исканията си по чл. 214, ал. 1 ГПК. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. По тези мотиви на представлявалото ищеца адвокатско дружество „Д. М.“ ЕАД следва да се присъди сумата 360 лева с ДДС

В обобщение обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която СРС оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като вместо това въззивният съд отмени решението, в частта, в която на ответника са присъдени разноски и присъди такива на ищеца в размер на сумата 550 лева.

На адвокатското дружество, осъществило защитата на ищеца следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да се присъди сумата 360 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца В. С. С. по делото.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 27846/27.06.2025г. по гр.д. № 38264/2024г. по описа на СРС, 173и състав, в частта, в която молба с вх. № 185843/28.05.2025г. е оставена без уважение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 9004/17.05.2025г. по гр.д. № 38264/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решение № 9004/17.05.2025г. по гр.д. № 38264/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, са присъдени разноски в размер на сумата 400 лева и ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, да заплати на В. С. С. сумата 550 лева, представляваща разноски по гр.д. № 38264/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, сторени пред СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр.