Решение № 2846 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110163691 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу В. Й. П. и Т. А. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност следните суми: 3945.52 лв., представляваща главница на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************, ведно със законна лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 724.45 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сумата от 22.37 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5.07 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 65565/2022 г. по описа на СРС, 39 състав от дата 15.12.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя 1 списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Й. П. и Т. А. П. са подали отговор на искова молба, чрез особен представител, с който оспорват исковете както неоснователни и недоказани. Оспорват наличието на облигационно отношение между страните. Навеждат възражения, че не притежават вещно право на собственост по отношение на процесния имот. Оспорват претенцията по размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. С тези аргументи молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Пред съда процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от ОС на етажната собственост с адрес ************** г., съгласно който е взето решение за сключване на договор с ЮЛ за извършване ма индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения договор за замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на граждани от 13.05.1987 г. се установява, че на В.

Й. П. и Т. А. П. се прехвърля недвижим имот, находящ се в ********, представляващ ***************, комплекс *******. От представеното удостоверение с изх. №********* от 27.01.2017 г. от ЮЛ се установява, че 2 стар адрес *************** имал следния настоящ адрес ***********.

Представено е и удостоверение за граждански брак от 24.05.1981 г., сключен между В. Й. П. и Т. А. П.. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за замяна от 13.05.1987 г. В. Й.

П. и Т. А. П. са придобили в режим на СИО процесния имот. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата на притежаваните от тях право на собственост върху процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота не бил осигурен достъп, въпреки това нямало начислена ТЕ за отопление. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 232 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало 4 броя водомери за топла вода, като не бил осигурен достъп до имота на отчетните дати, като за двата периода имало изчислена ТЕ за БГВ на база четири броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за потребител. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3945.48 лв., като доколкото не били представено свидетелство за метрологична проверка от 04.2020 г. на топломера, като същият бил сменен през м.09.2020 г., вещото лице посочва, че от общо дължимата сума следвало да се приспадне сумата от 461.20 лв. за периода от м.05.2020 до м.08.2020 г. или дължима била сумата от 3484.30 лв.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за дялово разпределение за процесния период възлиза на 22.37 лв.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Същевременно за целия процесен период от ответниците не са правени никакви възражения 3 по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество, като ответниците отговарят за заплащане на потребената такава в имота пред ищеца солидарно на основание на чл. 32 от СК. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество, на стойност 3484.30 лв., поради което именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск, а в останалата част до пълния претендиран размер от 3945.52 лв. следва да бъде отхвърлен.

След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 637.51 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което именно в този размер следва да бъде уважен и предявения иск, като за разликата до 724.45 лв. искът следва да се отхвърли.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).